Ерих Кестнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерих Кестнер
(Erich Kästner)
Erich Kaestner cropped bw.jpg
Изображение върху стена на жилищна сграда в Дрезден
Роден: 23 февруари 1899 г.
Дрезден, Германска империя
Починал: 29 юли 1974 г.
(на 75 г.)
Мюнхен, Германия
Подпис:
Erich Kaestner Signature.jpg

Ерих Кестнер (на немски: Erich Kästner) (1899-1974) е един от най-четените немскоезични писатели на XX век - лирик, белетрист, сценарист и сатирик, автор на популярни книги за деца.

Живот[редактиране | edit source]

Роден е в Дрезден, Кралство Саксония, и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.[1]

Ди Велтбюне от 1929 г. с участие на Кестнер

През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши. В 1917 г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в Първата световна война. Завършва гимназия с отличие и получава за това "Златната стипендия на град Дрезден". Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг, като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в Берлин, сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ хуморист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.

След края на Втората световна война Кестнер се установява в Мюнхен, където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното кабаре "Ди Шаубуде" - за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.

Творби[редактиране | edit source]

"Фабиан" (1931)

Романи[редактиране | edit source]

Тъничката книжка на Ерих Кестнер "Емил и детективите" (1928) се разграбва, преди още да е засъхнало мастилото, романът скоро е преведен на двадесет и четири, а до днес вече на петдесет и девет езика. Една след друга излизат "Антон и Точица" (1931), "Фабиан. Историята на един моралист" (1931) и "Хвърчащата класна стая" (1933), които го утвърждават като блестящ разказвач. След Втората световна война Кестнер създава още книги за деца, между които "Двойната Лотхен" (1949) (до 2007 г. по романа са направени осем филма в различни държави), "Конференцията на животните" (1949) и "Малкият мъж и Малката мис" (1967).

Поезия[редактиране | edit source]

Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер "Сърце върху талията" (1928), а особено "Лирична домашна аптечка на доктор Е. К." (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава "нова предметност" (или: "нова обективност" - Neue Sachlichkeit) [2]. А писателят сам определя себе си като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището "будното око и съвестта на епохата". Кестнер казва: "Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това 'закостенялост', а други - 'характер'."

Националсоциализъм[редактиране | edit source]

През 1933 г. на площада пред Операта в Берлин нацистите изгарят и "нездравите" творби на д-р Кестнер. Сред тълпата, която мълчаливо наблюдава пламъците, е и самият писател. Обявен за "политически неблагонадежден", той е изключен от Съюза на писателите, на два пъти е арестуван и като по чудо се изплъзва от ръцете на Гестапо. Лично Хитлер забранява издаването на творбите му в Германия, като властите му позволяват временно да публикува "аполитични" книги само в чужбина, за да се набавя чужда валута за Райха. Така в Швейцария излиза романът му "Трима мъже в снега" (1934).

Влияние[редактиране | edit source]

Скулптура на Ерих Кестнер в Дрезден
Паметник на Кестнер в Дрезден

Ерих Кестнер е удостоен за творчеството си с редица отличия, между които престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1957) и наградата "Ханс Кристиан Андерсен" (1960). В чест на писателя прес-клубът в родния му град Дрезден учредява през 1994 г. културната награда "Ерих Кестнер".

В България са публикувани десет романа и сборници с разкази на писателя. От 1995 г. в София съществува детска градина, основно училище и гимназия "Ерих Кестнер".

Библиография[редактиране | edit source]

Корица на "Емил и детективите" върху немска пощенска марка от 1999 г.
Паметна плоча за Ерих Кестнер в Берлин

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Данни след 1899 г.
  2. Стихотворението "Действителен романс" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препрати[редактиране | edit source]