Ерих Кестнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ерих Кестнер немски поет и писател
Стена на жилищна сграда в Дрезден
Роден:	23 февруари 1899 Дрезден, Германска империя
Починал:	29 юли 1974 (на 75 години) Мюнхен, Федерална република Германия

Автограф на Ерих Кестнер

Ерих Кестнер (на немски: Erich Kästner) (1899-1974) е един от най-четените немскоезични писатели на XX век - лирик, белетрист, сценарист и сатирик, автор на популярни книги за деца.

[редактиране] Живот

Роден е в Дрезден в Кралство Саксония и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.^[1]

През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши своите учения. В 1917 г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в Първата световна война. Завършва гимназия с отличие и получава за това "Златната стипендия на град Дрезден". Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг, като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в Берлин, сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ хуморист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.

След края на Втората световна война Кестнер отива в Мюнхен, където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното кабаре "Ди Шаубуде" - за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.

[редактиране] Творби

"Фабиан" (1931)

[редактиране] Романи

Тъничката книжка на Ерих Кестнер "Емил и детективите" (1928) се разграбва, преди още да е засъхнало мастилото, романът скоро е преведен на двадесет и четири, а до днес вече на петдесет и девет езика. Една след друга излизат "Антон и Точица" (1931), "Фабиан. Историята на един моралист" (1931) и "Хвърчащата класна стая" (1933), които го утвърждават като блестящ разказвач. След Втората световна война Кестнер създава още книги за деца, между които "Двойната Лотхен" (1949) (до 2007 г. по романа са направени осем филма в различни държави), "Конференцията на животните" (1949) и "Малкият мъж и Малката мис" (1967).

[редактиране] Поезия

Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер "Сърце върху талията" (1928), а особено "Лирична домашна аптечка на доктор Е. К." (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава "нова обективност" ^[2]. А писателят сам определя себе си като моралист, който се бори с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището "будното око и съвестта на епохата". Кестнер казва: "Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това 'закостенялост', а други - 'характер'."

[редактиране] Националсоциализъм

През 1933 по площадите в Берлин нацистите изгарят и "нездравите" творби на д-р Кестнер. Сред тълпата, която мълчаливо наблюдава пламъците, е и самият писател. Обявен за "политически неблагонадежден", той е изключен от Съюза на писателите, на два пъти е арестуван и като по чудо се изплъзва от ръцете на Гестапо. Лично Хитлер забранява издаването на творбите му в Германия, като властите му позволяват временно да публикува "аполитични" книги само в чужбина, за да се набавя чужда валута за Райха. Така в Швейцария излиза романът му "Трима мъже в снега" (1934).

[редактиране] Влияние

Скулптура на Ерих Кестнер в Дрезден

Паметник на Кестнер в Дрезден

Ерих Кестнер е удостоен за творчеството си с редица отличия, между които престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1957) и наградата "Ханс Кристиан Андерсен" (1960). В чест на писателя прес-клубът в родния му град Дрезден учредява през 1994 г. културната награда "Ерих Кестнер".

В България са публикувани десет романа и сборници с разкази на писателя. От 1995 г. в София съществува детска градина, основно училище и гимназия "Ерих Кестнер".