Христо Г. Данов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за възрожденския книжовник. За литературната награда на негово име вижте Христо Г. Данов (награда). За други значения вижте Христо Данов.

Христо Груев Данов
български учител и книжовник
Христо Груев Данов 
Роден: 27 август 1828 г.(1828-08-27)
Клисура, днес България
Починал: 11 декември 1911 г. (на 83 г.)
Пловдив, България
„Теоретическа и практическа Числителница“, 1868 г.
Печатницата на Христо Г. Данов, Пловдив, 1905
Паметна плоча на Христо Г. Данов, Пловдив

Христо Груев Данов e български възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България.

Биография[редактиране | edit source]

Христо Г. Данов по време на честванията на 50-годишнината на неговата книгоиздателска дейност, Пловдив, 1905 г.

Роден е на 27 август 1828 г. в град Клисура. Първоначално учи в клисурското килийно училище. След него продължава образованието си в класното училище на Сава Радулов в Панагюрище, а по-късно и в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев.

През 1849 става помощник-учител в Пловдив. Основава първото неделно училище в Стрелча през 1850 година. От 1854г. е учител в школата на Найден Геров. Основава класно училище и читалище в родния си град Клисура.

През 1857 година заедно с учителя Ячо (Йоаким) Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“. Постепенно дружеството се прераства в книжарница и издателство. През 1862 година то се преименува на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие”. Като съдружник се включва и Йоаким Груев. Основават се клонове в Русе, Велес, София и Лом. В периода 1869-1876 издава списание „Летоструй или домашен календар“. От 1878 година започва да издава първия общобългарски вестник, наречен „Марица“. Издава първите стенни географски карти в България.[1]

Приет е за дописен член на Българското книжовно дружество през 1881 година, а през 1900 година е избран и за почетен член.

През 1882 година става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия.

Кмет е на град Пловдив от 2 ноември 1896 до 12 април 1899 година[2]. За работата си като кмет Данов отказва да получава заплата. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер.

Умира на 11 декември 1911 година. Погребан е в съборната църква „Света Богородица[3].

Внуци на Христо Г. Данов са юристът Христо Данов (1922-2003) и историкът Христо Данов (1908-1997).

Национална литературна награда[редактиране | edit source]

През 1999 г. Община Пловдив, Националният център за книгата и Министерството на културата учредяват национална награда за принос в книжовната култура на името на Христо Г. Данов. ̀

Трудове и издания на Христо Г. Данов[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия България, т. 5, Издателство на БАН, София, 2012, ISBN 978-954-8104-27-2 ISBN 978-954-398-140-3 с. 1679-1680.
  2. Райчевски, Георги, Петков, Петко З. "Пловдивските кметове", Пловдив, 2005, изд. "Агенция Седем Д" ООД, с. 36
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, с. 179-181.