Читалище
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Читалището е типична за България обществена институция, която изпълнява сборни функции на библиотека, театър, школа по факултативно избрани предмети като чужди езици, танци или музика, място за беседи и сказки, клуб по интереси. Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. Плод на усилията на по-заможни и просветени възрожденци са над 130-те читалища, работещи по времето на българското освобождение от османско владичество.
Някои читалища през 90-те години на 20 век служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове. Към настоящият момент броят на регистрираните читалища в България е 3325[1]
