Казанлъшка гробница

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Тракийската гробница в Казанлък
Thracian Tomb of Kazanlak*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Държава Флаг на България България
Тип Културно наследство
Критерий i, iii, iv
Справка 44 (на английски)
44 (на френски)
Регион** Европа и Северна Америка
Регистрационна справка
Вписване 1979  (3та Сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони групирани от ЮНЕСКО.
Репродукции на стенописите в копието на гробницата

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древния тракийски град Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Гробницата е на тракийския владетел Ройгос и е открита случайно през 1944 година от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха у нас, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.

Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранноелинистическата епоха.

Художникът Кодзамакис, известен в античната история, е работил с 4 основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники: мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените.

Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. Представените в коридора фризове с пеши и конни воини възпроизвеждат сцена на сблъсък между две неприятелски войски, като на западната стена е изобразена сцена на единоборство. Според Иван Венедиков в дромоса е изобразено историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата владетел, а според Иван Маразов това е митична сцена, представяща войнското достойнство на погребания.

Входът на гробницата

В центъра на главния фриз в купола, срещу ниския правоъгълен вход, са изобразени фигури на мъж и жена, седнали край масичка с храна, а около тях — прислужници, носещи дарове. Значително по-високата фигура с поднос, в който се забелязват нарове, вероятно е Богиня-майка (от типа на Деметра), посрещаща починалите в подземното царство. Много реалистично е изобразена сцена на погребално угощение с шествие. Според Людмила Живкова, сплетените ръце на съпрузите въплъщават идеята за прощаване и раздяла с мъртвия, а според Иван Маразов те са знак за брачен ритуал, свещен брак с богинята-дъщеря (от типа на Персефона) в отвъдното. Знатната съпружеска двойка е увенчана със златни венци — белег на героизиране. С изключително майсторство са представени колесничар, колесница и коне, като част от погребалното/сватбено шествие. В шествието участват още музиканти, свирещи на тръби.

Паметникът датира от 3 век преди новата ера, когато тракийската държава с център Севтополис - градът-столица на Севт III, е била в голям културен, икономически и политически подем.

Достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен, с цел съхраняване на стенописите. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Проектант на гробницата-копие е архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са: професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.

[редактиране] Литература

  • Людмила Живкова, Казанлъшката гробница, изд. Наука и изкуство, София, 1974.
  • Иван Венедиков, Тодор Герасимов, Тракийското изкуство. София, 1973 г.
  • Иван Маразов, К иконографии и семантике росписей Казанлыкской гробницы. - Pulpudeva, 2, 1976, 367-381.
  • Иван Маразов, Към семантиката на стенописите от Казанлъшката гробница. - Изкуство, 1978, 7, 21-25.

[редактиране] Външни препратки


Лични инструменти