Свещарска гробница

Тракийска гробница в Свещари Thracian Tomb of Sveshtari*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
Входът към могилата с гробницата
Държава	България
Тип	Културно наследство
Критерии	i, iii
Справка	359 на английски на френски на руски на арабски на китайски на испански
Регион**	Европа и Северна Америка
Координати	43° с. ш. 26° и. д.43.744964° с. ш. 26.7663° и. д. 43.744964, 26.7663
Регистрационна справка
Вписване	1985  (9та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Свещарската гробница се намира в Североизточна България, Област Разград, Община Исперих, на 2,5 км югозападно от село Свещари, на 42 км североизточно от Разград. Тя е обект от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред Стоте национални туристически обекта.

Разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр. н. е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.

Встрани от входа на помещението вероятно са били поставени дарове и жертвоприношения. Всичко, направено от скъпи метали, е разграбено още в древността. За богатствата, затворени в гробницата, говорят откритите кости на 5 коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити 2 каменни легла, човешки кости и гробни дарове. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника - владетел. Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с различни дарове в ръцете.

Вътрешността на гробницата

Стените на гробната камера са оформени като колонада. Колоните са долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Те са застанали с вдигнати ръце и са високи по 1,20 м. Облечени са в дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Краят на дрехите е силно подгънат и оформен като обърната чашка на цвете. Къдравите им коси се спускат надолу по раменете, а на главите си имат своеобразна кошница, наречена калатос. Косите, лицата и дрехите са били оцветени, запазена е тъмно кафява боя по тях. По статуите на кариатидите и по нарисуваната в люнета под свода сцена се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат работата си. Тези детайли показват, че владетелят, за когото е била предназначена гробницата, е починал внезапно. Ръцете на някои от кариаридите са издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда.

Разкопаната гробница при Свещари не е изолирана. На протежение от 2 км са запазени 26 могили с различна големина. Целият район е обявен за археологически резерват.

Посещението на гробницата се заплаща. Автомобилният път до гробницата е осеян с дупки.

През 1985 г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в Париж, Франция, Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Литература

• Станчева, М., Девет български чудеса - национални паметници на културата, С., Златоструй, 1993.
• Вълева, Ю. Свещарската гробница: пропорции и форми на архитектурните елементи. - Проблеми на изкуството, 1993, № 1, 45-55.
• Valeva, J. The Sveshtari Figures (An Attempt to Specify Several Hypotheses) . - Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,
• Вълева, Ю. Митология и история в свещарския рисуван фриз. - Проблеми на изкуството, 1996, № 4, 52-57.
• Хелис V. Гетите - култура и традиции. 20 години проучвания на Свещарската гробница и резервата Сборяново. Съст. Диана Гергова. С., БАН, 2007.
• Росица Гичева-Меймари. Богини и свещени растения в гробницата от Свещари. - Проблеми на изкуството, 2008, № 2,
• Малвина Русева. Съпоставяне на женските изображения от Гинина могила край с. Свещари с женски образи върху сребърни тракийски съдове. - Паметници, реставрация, музеи, 2009, № 3-4,

Външни препратки

• Свещарската тракийската гробница на сайта на ЮНЕСКО (на английски)
• Отвориха Свещари, публикация във в. Култура