Александровска гробница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александровска гробница
Стенопис с ловна сцена
Стенопис с ловна сцена
Местоположение
Александровска гробница (Област Хасково)
Gfi-set01-archaeology.png
Страна Флаг на България България
Област Област Хасково
Археология
Вид Гробница
Период IV век пр.н.е.
Епоха Тракийска епоха
Александровска гробница в Общомедия

Александровската гробница е открита през 2000 г. от българския археолог Георги Китов край с. Александрово, Област Хасково.

Датирана е към 4 век пр.н.е. Принадлежала е на тракийски цар или знатен аристократ. Предметите, свързани с погребалната церемония и тракийските религиозни вярвания за отвъдния живот на високостатусната личност, са ограбени, но гробницата впечатлява с уникалните си стенописи.

Като конструкция гробницата има 10-метров коридор, едно преддверие и кръгла кошеровидна погребална камера. В камерата са намерени останки от разрушено ритуално легло.

В гробницата от Александрово са изписани два фриза. В горния фриз са изобразени ловни сцени (лов на глигани и на елени), а в долния — пир. И двете сцени вероятно се отнасят към отвъдния свят, обикновено пресъздаван в гробниците. Известно е, че в представите за отвъдното на аристократическото учение на траките съществуват идеи за „вечния лов“ и „вечно пируване и пиянство“[1], в които обожествените герои (антроподемони) прекарват безвремето си. Стенописите са важен извор за тракийското царско облекло, за украсата на царските ездитни коне и за царските инсигнии. Интересна е една гола мъжка фигура, замахнала с двойна брадва (царска инсигния) — вероятно това е изображение на митичен герой-прародител. Отново срещу входа, в камерата над сцената с погребалното угощение, с остър предмет е врязано изображение на млад мъж в профил наляво. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви, разчетен от проф. Герасимова като КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС. Според нея първата дума е лично име от тракийски произход, а втората - прозвище, което означава способен, умел, можещ и др. Така надписът може да се тълкува като КОДЗИМАСЕС МАЙСТОРА.

Други гробници, които са украсени със стенописни изображения в България са тези в Казанлък, Свещари, Мъглиж. Картините изобразяват сцени или предмети от митичната биография на обожествения владетел — лов-инициация, отвъден пир, увенчаване, бойни сцени и др.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Свидетелство за орфическата представа за „отвъден пир“ ни дава Платон в „Държавата“(Plato, Rep. II, 363D