Георги Китов
|
||||||||
Георги Павлов Китов е български археолог и траколог. Роден е на 1 март 1943 в Дупница. Основно се занимава с откриването и проучване на археологически обекти от времето на Античността и Древна Тракия.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Средното си образование завършва като първенец на випуск 1961 на 10 СПУ (Първа мъжка гимназия) София. Като ученик получава ревматичен порок на сърцето. Счита, че не трябва да да се възползва от здравословното си състояние. Скрива заболяването си и отива войник. За нещастие болестта се усложнява и е освободен. След като завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ (1966), специализира история на изкуството в Ленинград (1974-1975). През 1966 постъпва в Добричкия Окръжен исторически музей като уредник на Градския исторически музей в гр. Каварна и на археологическия обект Нос Калиакра, а от 1971 година работи като уредник в Археологическия музей и институт към БАН.
През последната четвърт на 20 век е направил множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в (Жаба могила) при Стрелча, религиозният комплекс - хероон край село Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на IV век пр. Хр., и много други.
Доктор на историческите науки от 1977 година и старши научен сътрудник от 1990. Председател на Общото Събрание на Археологическия институт с музей при БАН от (1992). От 1995 година преподава като хоноруван доцент в Нов български университет. Основател и ръководител от (1972) на археологическата експедиция ТЕМП (преди ЕПОС и ЕТАП).
Автор на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките.
Доктор Китов почива внезапно от сърдечен удар на 14 септември 2008 при разкопките в Старосел.[1]
За всичките си забележителни постижения през кариерата си като археолог, той напълно си е заслужил да бъде запомнен с прозвището "Българският Индиана Джоунс".
[редактиране] Избрана Библиография
- Тракийските могили край Стрелча. София 1979
- Траките в Ловешки окръг, С. 1980
- Национален археологически музей (Пътеводител), С. 1976
- Тракийското съкровище от Вълчитрън, С. 1978
- С българско име през вековете, С. 1979
- Борово. Сребърно тракийско съкровище , С. 1976
- Богатствата на тракийските владетели, С. 1992
- Долината на тракийските владетели (дипляна), С. 1997
- Тракийски култов център Старосел (дипляна), С. 2000
- Панагюрското съкровище, С. 2000
- Александрово – гробница-мавзолей (дипляна), София 2001
- Тракийски култов комплекс в Старосел, Варна 2002
- Долината на тракийските царе, Варна 2002
- Тракийски култов център Старосел, (2-о издание) Варна 2002
- Въведение в тракийската археология, (с Даниела Агре) 430 с. С. 2002
- Могила Светица проговори, Казанлък 2004
- Гробницата на Севт III, Казанлък 2004
- Александровската гробница, Варна 2002
- Панагюрското съкровище, Варна 2002; Варна 2006 (2-о издание), 125 с.
- The Valley of the Thracian Rulers, Varna 2005 (2nd edition), 99 pp.
[редактиране] Източници
- ПЪТЯТ. Сборник с научни статии, посветени на Георги Китов, София 2003.
- Китов, Георги. Долината на тракийските владетели. Славена, 2004. ISBN 978-954-579-457-5.
[редактиране] Външни препратки
- Официалната страница на експедиция „ТЕМП“, с данни за Г.Китов и галерия със снимки от Голяма Косматка
- „Проф. Китов намери втора златна маска на тракийски цар“ (www.netinfo.bg), 14.07.2007
- Боровско съкровище - подробно за Боровското съкровище в RodenKrai.com
