Шипка (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.

Шипка
България
Red pog.png
Шипка
Област Стара Загора
Red pog.png
Шипка
Общи данни
Население 1 355 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 37,988 km²
Надм. височина 650 m
Пощ. код 6150
Тел. код 04324
МПС код СТ (Сз)
ЕКАТТЕ 83199
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Шипка
Стоян Иванов
(ГЕРБ)

Шипка е град в Южна България. Той се намира на 12 км от гр. Казанлък, област Стара Загора.

География[редактиране | edit source]

Град Шипка е разположен в подножието на Стара планина на 570 м надморска височина.

История[редактиране | edit source]

Селища - От землището на Шипка е регистрирано едно селище, в м. Светица от късножелязната епоха. На повърхността най-вече се откриват фрагменти от монохромна тракийска керамика и амфорна тара (Домарадски 1991, 129). Необходимо е да се уточни, в близост, на по-малко от 0,5 км, се намира укрепеното селище от м. 188.

Градовете регистрирано в землището на Крън. Площта на обекта не е известна, както и няма данни за следи от постройки и зидове.

Разположено е на сравнително равен терен с наклон по-малко от 1° в югозападна посока, в подножието на Стара планина. Видимостта е ограничена от север, североизток и северозапад от стръмно спускащите се южни склонове на Стара планина. За естествен водоизточник може би се е използвал извор или кладенци, тъй като в близост не тече река. Потенциалът за земеделие е голям – почвите са делувиално – ливадни, характеризиращи се с високо плодородие. Площите се намират на главен водоносен пласт, който е порест и позволява добро оттичане.

Култови места - До този момент не са регистрирани обекти имащи култови функции от района на селището.

Пътна мрежа - Описанието на пътната мрежа повтаря тази на обекта в м. Градовете при с. Крън. В близост може да се мисли за развитието на два пътя: Трявна, вр. Бедек, Бузлуджа, Крън и Шипка, Крън, Казанлък. И двата са предположени, че са се развили през римската епоха и особено през средновековието когато пътят през Стара планина е преминавал през Крънския, а не през Шипченския проход (Делийски 1999, 72-73), въпреки че няма преки доказателства за използването им през римската и предримската епоха.

Шипченският проход е бил използваем поне през римската епоха според Ив. Христов, който посочва маршрут от Габрово, през прохода и с. Шипка, Крън, към с. Тулово и Змеевския проход, а оттам до Августа Траяна (Христов 2002, 80-81). Не се уточнява обаче за открити материали от късната желязна епоха по трасето в частта си през Стара планина.

Некрополи - В околностите на града са регистрирани множество могилни насипи, по-голяма част, от които представляват надгробни могили. В част от тях са открити монументални гробни съоръжения. Такива са могилите „Грифоните―, „Голяма Арсеналка―, „Хелвеция―, „Шушманец―, „Оструша―, „Малката могила―, „Сашова могила―, „Светицата―, „Голяма Косматка―. 189

Гробница от могила „Грифоните―. Могилата се намира на югозапад от Шипка. Има фасада, обърната на югоизток, правоъгълна и кръгла камера от прецизно обработени каменни блокове, свързани с железни скоби, залети с олово. Входът за първата камера е снабден с двукрила каменна врата, отваряща се навън. След затварянето им, крилата са подпрени долу с големи каменни блокове, а входът и фасадата са скрити с каменна стена (Китов 2003a, 16).

Първата камера е малка, има двускатно покритие. Частично е запълнена от насип, в който са разхвърляни добре запазени кости на кон. Той е бил положен на пода след погребение или жертвоприношение.Второто помещение е кръгло и подът му е покрит с три концентрични пояса от дебели (до 35 см) каменни плочи, подредени около кръгла централна плоча с вдлъбнатина в средата. Срещу входа е монтирано представително погребално ложе. Според проучвателя съоръжението е опразнено още в древността. Във фугите на някои от разместените подови плочи и под леглото са намерени четири златни апликации, части от венец, позлатени глинени топчета, фрагменти от метални и керамични предмети, попаднали при последното използване на помещенията. Датировката се отнася към края на IV в. пр. Хр. (Стоянова 2005, 660-661).

Гробница от могила „Голяма Арсеналка―. Тя има представителна фасада и фалшив релефен, неразчленен, вписан в правоъгълно поле от блокове над входа за първата камера фронтон. В средата му е моделирана палмета, а в краищата палмети с удължено, необикновено силно заострено листо, което заедно с кръга, от който излиза, силно наподобява глава на грифон (Китов 2003а, 17).

Фасадата е обърната на югоизток, страничните и краища са скрити от допълнително прилепени към нея стени на коридор. Входовете имат отварящи се навън двукрили каменни врати, някои фрагменти от които са запазени на място. Подовете на двете помещения са покрити с дебела варова замазка. Под нея, в правоъгълното помещение, е останала каменната настилка. По същия начин в централната камера тя частично скрива кръглата и разположените около нея в три концентрични пояса останали каменни плочи. Към страничните стени на пода са монтирани големи плочи с дебелина 20 см, които са служели за сядане. Погребалното легло е затворено отпред с вертикална плоча, върху която са представени пластично крака. Пред леглото е поставен подвижен каменен блок с профилирано лице и хоризонтална линия, боядисана в червено (Китов 2003a, 16). 190

Гробница от могила „Хелвеция―. Разположена е на стотина метра от югоизточните покрайнини на гр. Шипка. Най-вероятната датировка е в последната четвърт на IV в. пр. Хр. Състои се от дълъг коридор, представителна фасада, преддверие и правоъгълна камера. Изградена е от големи, добре обработени каменни блокове. Подовете са покрити с варова замазка, стените – с блестяща мазилка, набраздена така, че да имитира градеж от блокове. Покритието има трапецовидно сечение. В камерата са запазени на място две каменни крила от врата с устройство за заключване, срещу входа е разположено ложе. В преддверието и пред челото на източната стена на коридора са открити скелети на коне; бронзова апликация и други материали (Китов 2003a, 18-21). Според проучвателя гробницата е ограбена в древността.

Гробница от могила „Шушманец―. Намира се на около 200 м североизточно от Хелвеция. Датира се в последната четвърт IV в. пр. Хр. Градежът е от големи, отлично обработени каменни блокове, подовете и стените са със замазка и мазилка. Състои се от коридор, преддверие с полуцилиндрично покритие и кръгло помещение с купол. В началото на преддверието е поставена колона с капител. Колона е разположена и в средата на кръглата камера. Входът към камерата е бил затварян с двукрила, орнаментирана каменна врата. Пред има нея фалшив фронтон с пластична украса. Срещу входа е разположено каменно легло. В преддверието са погребани или принесени в жертва четири коня и две кучета (Китов 2003b, 21-23).

Гробница от могила „Оструша―. Датировката според Г. Китов е в първата половина на IV в. пр. Хр. (Китов 1994, 13). По-вероятната датировка е след средата на IV в. пр. Хр. Проучвателят на обекта определя съоръжението като гробнично - култов комплекс. Според него то е изпълнявало и религиозно-ритуални функции (Китов 1994, 17). Изградено е от каменни блокове с шест помещения. Централното помещение е от монолитен блок с тегло над шейсет тона. По тавана има стенописи в миниатюрни полета с квадратни и с други форми. Едно от помещенията има кръгла форма. Открити са два сребърни съда, пълен комплект сребърни украси за конска амуниция с изображения на животни, късове от желязна с посребряване и позлатяване яка към ризница, монети, монохромна тракийска и импортна гръцка керамика (Китов 2003b, 21-25).

Гробница от могила „Малката могила―. Датира се във втората половина и по-скоро в края на IV в. пр. Хр. Гробницата има правоъгълна камера. В нея е извършено погребение - трупополагане на мъж. Гробният инвентар включва две костени двойни 191

брадви (лабриси), златни огърлици, пръстен-печат, други златни и сребърни накити, две сребърни фиали, ситула и купа от бронз, импортни и местни керамични съдове.

Гробница от могила „Сашова могила― Датира се в последното десетилетие на III и първата четвърт на II в. пр. Хр. Изградена е от грубо и отлично обработени каменни блокове. Състои се от дълъг коридор, две правоъгълни помещения, второто с полуцилиндричен свод, в което е поставено каменно легло. Върху него ложето е поставен скелет на мъж с шлем, плетена ризница, меч, върхове на копия, златна фибула, сребърна фиала. По пода в гробната камера са поставени импортни и местни керамични съдове, две амфори и бронзова каничка. Пак на пода, в североизточната половина е открит скелет на кон (Китов 1996 9-21).

Граден гроб от могила „Светицата―.Датиран е във втората половина на V в. пр. Хр. Изграден е от добре обработени каменни блокове. В гроба са положени са само част от краката и долната челюст на тяло на мъж с почти пълен комплект въоръжение - бронзова броня от две части с пластична орнаментация и железни допълнения – предпазители за шия, корем, ръце; два меча; няколко върхове на копия от желязо; 144 бронзови върхове от стрели. В гробното съоръжение са поставени още: две амфори, две червенофигурни кани; златен пръстен-печат; сребърна чаша с две дръжки, бронзова хидрия и много дръжки, устия и дъна без останалата част от съдовете. Много е вероятно липсата на част от съдовете да се дължи на практикуване на обред на препогребване т.е. тялото с част от гробния инвентар да е преместен от друго гробно съоръжение. Това може и да обясни липсата на анатомичен порядък на костите на погребания индивид. На мястото на главата на погребания е поставена маска изработена от злато с тегло над 600 г, с изображение на лице на мъж с буйни коси, мустаци и брада (Китов 2005 47-65).

Гробница от могила „Голяма Косматка―.Датира се в началото на III в. пр. Хр. Гробницата се състои от дромос, преддверие и гробна камера. Дромосът е направен от ломени камъни на глинена спойка. Преддверието и гробната камера са изградени от добре обработени каменни блокове (гранит), свързани помежду си с железни скоби, залети с олово. Гробната камера има кръгъл план. В нея са разположени ложе и маса. Гробният инвентар включва елементи на въоръжението – върхове на копия; меч; шлем със сребърна позлатена апликация, наколенници с изображения на Великата тракийска богиня-майка и грифони. Украси за конска амуниция; три амфори; два бронзови съда; два сребърни - каничка с дръжка и фиала; бисерна мида, изработена от сребро с позлата; златен киликс, венец. Със златни нишки е тъкан килим, който е постлан на 192

пода преди подреждане на личните вещи и даровете. От скелета са намерени само 4 зъба. Възможно е тялото да е кремирано. В първото помещение е открит скелет на кон. На 7 м пред фасадата е положена бронзова глава от статуя. Главата е едно от най-добрите произведения на античното изкуство. Тя представя мъж на средна възраст, с грижливо вчесани коси, мустаци и брада, с благородно лице (Китов 2005 66-94).

Проучвателят Г. Китов твърди, че откритата гробница принадлежи на тракийския цар Севт III. Аргументите на тази теза са: близостта на Севтополис до гробницата (по-малко от 10 км); пищно погребение; синхронност между резиденцията и гробницата във времето подкрепено с печат от амфора датирана в самото начало на ІІІ в. – времето на смъртта на Севт; три надписа съдържащи името Севт - на два от сребърните съдове и върху челото на шлема; сходност на изображенията на Севт върху монети с тази на бронзовата глава открита пред входа на гробницата, която според Китов представя именно владетеля (Китов 2005, 91).

Югозападно от гр. Шипка са проучени още няколко надгробни могили. Датировката им е V–III в. пр. Хр. Това са могилите Консулова, Биньова, Зарева, Лешникова,Синева. Находките включват елементи на въоръжението, сребърни украси за конска амуниция, златен пръстен-печат (Синева могила), керамични съдове – импортни и местни (Китов 2003а, 2-12; Китов 2003b, 20- 26).

Селищни модели в горнотракийската низина през vi – i в. пр. хр. (северните части на западна горнотракийска низина, карловска и казанлъшка котловини). Дисертация за присъждане на образователна и научна степен доктор, София, 2011.Живко Димитров Узунов

Китов 1994а: Г. Китов. Тракийски гробнично – култов комплекс в могилата Оструша край Шипка. – Проблеми на изкуството, 4, 13-20.

Китов 1996a: Г. Китов. Могилата Голяма Арсеналка (Монументална тракийска куполна гробница в некропола Шипка – Шейново). – Археология, 4, 31-42.

Китов 1996b: Г. Китов. Сашова могила (Монументална неограбена тракийска гробница между Шипка и Ясеново). – Археология, 2- 3, 9-22.

Град Шипка е селище, съществувало още от 11-6 в.пр.н.е., когато българските земи са населявани от траките. Периодът 6 - 2 в.пр.н.е. се смята за период на разцвет на тракийската култура. Множество останки от този период има в района на Шипка, Казанлък и близките селища. През 1 в. тракийските земи са покорени от римляните.

Когато през 1396 г. България попада под османско владичество, селището Шипка е създадено с цел охрана и поддръжка на прохода. На вр. Шипка са водени едни от най-важните битки за Освобождението на България. Храм–паметник “Рождество Христово”, построен в памет на руските воини и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Шипка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Религия[редактиране | edit source]

Религията, която се изповядва преобладаващо в града, е източноправославното християнство.

Забележителности[редактиране | edit source]

Храм-паметникът „Рождество Христово“

Личности[редактиране | edit source]

  • Иван Шипкалията (? - 1867), български революционер, знаменосец на Филип Тотю
  • Дянко Караждов (1856 - ?), български офицер
  • проф. Генчо Кръстинов - основоположник на сърдечносъдовата хирургия в България
  • Добри Карталов - антифашист
  • Пеньо Чернеолу (ок. 1800-1867) - хайдутин
  • Христо Патрев (1848-1876) - войвода от Априлското въстание
  • Иван Караиванов (1954) - шоумен и поп певец (Българския "Том Джоунс")
  • Иван Христов Карацанов (1916-2005) - антифашист, дипломат, дългогодишен посланик на НРБ в Етиопия, Австрия, Сомалия и Афганистан. Завършва Висшето училище за световна търговия във Виена.
  • Виктория Христова Карацанова (1976) - историк, археолог и музеен работник.
  • Емил Тонев р.1964 г.- писател,журналист,сценарист на филма „Граница„.
  • Иван Косеков р 1935 г.-минен инженер, проектант на мини "Марица изток".
  • Цанко Христов Карацанов (1927-2012) - антифашист,подполковник от Българската армия, краевед, автор на няколко книги за видни родове в гр.Шипка.
  • Цанко Пенев Карацанов (1937-1989) - художник, изобретател, старши научен сътрудник, доктор по млечно - вкусова промишленост и автор на редица научни изобретения в областта на млякото и млечната промишленост.

Литература[редактиране | edit source]

  • Иван Вазов. Опълченците на Шипка от "Епопея на забравените".
  • Яна Язова. Шипка, трета част от трилогията "Балкани".
  • Пенчо Доксанлиев. Бащино огнище, Шипка хайдутлу.
  • Китов, Г. Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка-Шейново. - В: Севтополис. С., 1993, 105-113.
  • Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могила Оструша край Шипка. - Проблеми на изкуството, 1994, № 4, 13-27.
  • Kitov, Georgi, Nikola Theodossiev. Nеw Data on Thracian Archaeology and Religion from the Tumuli near the Villages of Shipks and Sheynovo in the Kazanluk Region (Preliminary publication) . - Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,
  • Петкова, Т. За стенописите под могила Оструша. - Минало, 2005, № 2, 5-11.
  • Външни препратки

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.