Калофер

Калофер
Калофер
42° с. ш. 24° и. д.42.611382° с. ш. 24.975086° и. д. 42.611382, 24.975086
Общи данни
Население	3 113 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	155,016 km²
Надм. височина	603 m
Пощ. код	4370
Тел. код	03133
МПС код	РВ (П)
ЕКАТТЕ	35496
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    - кмет	Карлово Емил Кабаиванов (СДС, ДСБ, ОЗ, …)
Кметство    - кмет	Калофер Румен Стоянов (независим)

Кало̀фер е град в Южна България. Той се намира в Община Карлово, в Област Пловдив и е в близост до град Карлово.

География

Изглед към Калофер

Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина. Намира се само на 17 км. от Карлово, на 22 км. от Сопот, на 56 км. от Пловдив, на 222 км. от Бургас, на 300 км/ от Варна и на 164 км/ от столицата София.

История

Легендата за Алтън Калофер

Легендата разказва, че Калофер е основан в средата на 16-ти век (1533 г.), когато група мъже, предвождани от Калифер войвода, “владеели” тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила Султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер. Легендата също разказва, че заселвайки се тук, тези мъже нямали жени и затова "откраднали" невести от близкия град Сопот. През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен „Алтън Калофер” /Златен Калофер/. Привилегиите, които градът получава още от самото си начало, са спомогнали за съхраняването на чисто българския му характер. В разцвета на развитието на занаятите в градчето работят около 1200 чарка за плетене на гайтани. В Калофер винаги са празнували и се празнуват традиционните български празници.

Калофер е опожаряван поне 3 пъти от турците, за последно през 1877 г., когато са избити всички мъже и града е разрушен от турска войска. Горската растителност милостиво е скрила следите, които тук-там все още могат да бъдат открити. При всяко опожаряване хората с общи усилия съграждат всичко наново, пренасяйки камъни от собствените си ниви, работейки нощем. Обикновено са започвали от църквата или манастира. С течение времето калоферци са изработили механизми за оцеляване и са развили упоритост, които черти са характерни за хората от този град и до днес.

Религии

Мъжкия манастир „Рождество Богородично“

Калофер е известен не само с чудната си природа, но и с красивите си църкви и манастири. В ранни зори може да се чуе звънката мелодия на църковните камбани. Малка уличка ще ви отведе до Девическия манастир, наследник на 4 метоха, където получава килийна просвета първата българска учителка Анастасия Димитрова. Мъжкият манастир функционира от 1640, а женският от 1700 г. Днес и двата манастира, въпреки многобройните си опожарявания, са отворени за посетители.

Икономика

В Калофер добре запазени през годините са типичните български занаяти и традиции. Посещаването в ателиетата за плетене на прочулата се и зад граница калоферска дантела и тъкане на традиционните селски черги и китеници са част от атракциите в района. Изработката на сувенири, медни атрибути, бурета и каци за вино, красиво гравирани ножове, както и типичните български гозби на домакините ще оставят у посетителя незабравими спомени за този край.

Повечето местни жители се занимават с отглеждането на маслодайна роза, която служи за производство на розово масло.

Забележителности

Къщата музей на Христо Ботев

Музеи

В Калофер се намира Националния музей "Христо Ботев", част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Работно време: 08:00-12:00 и 13:30-17:30 ч. (има печат на БТС). Друга местна забележителност е Музеят на просветното дело, който се помещава в едно от първите училища в България. Негов основател е бащата на Христо Ботев - даскал Ботьо Петков. Най-новия музей в града е Калоферската къща на историята. Той представлява своеобразен етнографски и културен център, пресъздаващ традициите от далечното минало, съчетано с бита, нравите и облеклото на прадедите ни.

Природа

Около града се намират ливадите на „Чафада̀рица“ и пропастите на „Джендѐма“, Купена и река Тунджа, река „Бяла“ с водопади и четиривековния Калоферски мъжки манастир, съхранил в себе си твърдината на българския верски дух.

Градът е важен пункт за много маршрути в областта на националния парк „Централен Блакан“ - към хижа „Рай“, връх Ботев, водоскока Райско пръскало, както и към резервата „Джендема“ и още много маршрути. Специално построена за туристите е екопътеката „Бялата река“, която започва малко след Мъжкия манастир и минава през едни от най-красивите и живописни местности през по-безопасната част на „Джендема“. Екопътеката е с много добра инфраструктура и с интерактивни образователни игри за деца и възрастни, представящи флората и фауната на този район. На разположение на туристите са високопланински водачи с професионална екипировка. Поречието на Тунджа и Бяла река предоставят чудесни възможности за пикници през почивните дни.

Редовни събития

Мъжкото хоро на Богоявление

Пребиваването по време на Коледа и Нова година, Богоявление и Заговезни с традиционните кукерски представления, както и на Великден, 2 юни - деня на Ботев, и много други ще ви потопят в различни характерни празнувания на града. Едно от най-атрактивните събития, обединяващо мъжете от целия град, е хвърлянето на кръста в ледените води на Тунджа на Богоявление и последващото го „мъжко хоро“, което също се играе в реката.

В началото на месец юни на туристите се предлага участие в розобер, посрещане на празника на розата, както и разходка в розоварна, дегустация на розово сладко, сироп и даже ракия от рози.

От няколко години вече, в средата на август, се провежда и ежегоден „Празник на калоферската дантела“. В калоферската дантела няма нищо забележително от гледна точка на Брюксел и белгийците, защото това е брюкселска дантела, но с калоферска адптация и апликирана на българска народна носия с типично български мотиви, вплетени в нея. До преди около 3 години се провеждаха и курсове за плетене на калоферска дантела, но към днешна дата с това се занимават само доста възрастни калоферки, което обрича този типичен за Калофер поминък на забрава. Празникът е прекрасна инициатива и може да даде възможност за съхраняването на калоферската дантела. Справка за празника можете да направите в къща музей „Христо Ботев“.

Личности

Монумент в Калофер

Духовни лица

• Йосиф I Български, екзарх (1840–1915)
• Виктор Нишки, митрополит (1793-1888)
• Константин Врачански, митрополит (1847–1912)
• Михаил Доростоло-Червенски, митрополит (1884–1961)

Търговци

• Христо Тъпчилещов, Балкапан-хан (1808-1875)
• Никола Тъпчилещов, Балкапан-хан (1817-1895)
• Никола Аврамов, Балкапан-хан (около 1823 - ?)
• Стефан Мутев, Одеса
• Стефан Тошкович, Одеса (1790-1870)
• Никола Тошков, Одеса (1816-1874)
• Георги Золотович, Цариград (1799-1881)
• Христо Караминков, Балкапан-хан (?-1888)
• Димитър Бракалов, Бургас (1840-1903)
• Георги Шопов, Одеса (1823-1918)

Революционери

• Христо Ботев, поет и революционер (1848–1876)
• Гълъб войвода (ок.1838–1921)
• Стоян Буйнов (ок.1839-1908)
• Видул Странски

Дейци на просветата и културата и изкуствата

• Димитър Мутев, Одеса (1818-1864)
• Ботьо Петков от Карлово, учител (1815–1869)
• Стефан Ботев, учител (1854-1890)
• Иван Козарев, учител (1849–1933)
• Никола Касапски, учител, книжовник и преводач (неизв.–1879)
• Никола Бацаров, учител (1881-1892)
• Димитър Паничков, издател и печатар (ок.1810–1909)
• Димитър Фингов, учител (1840-1912)
• Атанас Тинтеров, професор математик (1856–1927)
• Стефан Аврамов, учител (1862-1908)
• Стефан Кънчев, художник-график (1915-2001)
• Никола Начов, писател и историк (1859–1940)
• Ненко Коритаров,културен деятел,диригент,композитор (опр."Песента на ковача") член на Съюза на българските композитори (СБК)(1925–2008)

Военни

• Стефан Ильев, генерал (1859–1913)
• Атила Зафиров, генерал (1858–1922)
• Иван Табаков, генерал (1868–1925)
• Генко Мархолев, генерал (1865–1937)
• Никола Иванов, генерал (1861–1940)
• Кирил Ботев, генерал (1856–1944)
• Аврам Аврамов, полковник (1859-1927)
• Христо Калфов, полковник и политик (1883–1945)
• Димитър Филов, подполковник (1846–1887)
• Митко Савов, подполковник (1940– )
• Боян Ботев (1865-1885)
• Ненко Коритаров,подполковник (1925-2008)

Юристи

• Христо Павлов, председател на ВКС (1841-1914)
• Димитър Тончев, политически и държавен деец (1859–1937)
• Васил Аврамов, юрист, историограф и нумизмат (1863-1946)
• Иван Караминков, адвокат (1880-1940)
• Владимир Аврамов, председател на ВКС (1880-1963)

Лекари

• Киро Попов, лекар (1845-1877)
• Георги Янкулов, лекар и общественик (1844–1900)
• Георги Странски, лекар и общественик (1847–1904)
• Христо Тъпчилещов, лекар (1853-неизв.)
• Георги Золотович от Цариград, лекар (ок.1853-1927)
• Христо Аджаров (1871-1960)

Архитекти и инженери

• Киро Маричков, архитект (1875-1922)
• Георги Фингов, архитект (1874-1944)
• Богдан Морфов, строителен инженер (1872-1949)
• Никола Тошкович, инженер (патентовал алуминиевото бутало)

Други

• Димитър Попов, общественик и държавен деец (1855–1909)
• Георги Морфов, военен деец (1867–1917)
• Тодор Комсиев, военен деец (1868-?)
• Христо Коджейков, политически деец (1874–1925)
• Драгой Коджейков, политически и профсъюзен деец (1881–1979)
• Христо Кодов, лингвист и историк (1901–1982)
• полк.Никола Мечкарев, председател на калоферската културно-просветна дружба (1937)
• Иван Дочев (1906-2005), кмет (1940-1941)

Други

Литература

• Начов, Никола. Калоферъ въ миналото, Калоферска културно-просветна дружба в София, 1927

Кухня

Като цяло неизменни за калоферската трапеза са 3 неща: месото, сиренето и ракията. Макар, заради запазената форма на откровен патриархат, жените да поемат изцяло домакинската работа, мъжете с удоволствие се включват в приготвянето на месото, като го правят основно на жар от открит огън и го предпочитат „алангле“. Калоферци са специалисти в приготвянето на всякакъв вид месо, но като че ли най-вкусно е пълненото агне (плънката е с ориз, пресен лук и типични за района подправки). Друго обикнато ястие с месо е кубранът, в който не се слага нищо друго, освен овчето месо, дреболиите, вода и сол. Честа практика в Калофер е, когато член на семейството е претърпял злополука, на датата на инцидента да се прави курбан. Инцидентите са често срещано явление в Калофер, предвид бурните нрави и начинът на живот на местните, затова и курбаните са често срещано явление. „Курбан“ калоферецът нарича само онова, което е приготвено от овче месо.

Консумират се и много субпродукти, приготвени по най-различни начини (печени на жар, в дроб-сърма или просто варени). Интересен е начинът за приготвяне на кървавица: до неотдавна в кървавицата се се слагаха освен обичайните неща (нарязани бял и черен дроб, месо и др.), и по-голямата част от кръвта на прасето; днес тази практика включва доста по-малко от второто. Готвят с много подправки, които са в изобилие по горските склонове на Стара планина, и се консумира доста люто, като закалката в приемането на лютото започва от доста ранна детска възраст. По-възрастните калоферки сами берат и сушат подправките си.

Тук често в домашна обстановка и домашно приготвени могат да се опитат и овче сирене и кисело мляко, които заради даденостите на района имат великолепен вкус и качества. Калоферецът не сяда на масата без сирене и сирене се консумира в много големи количества. Предпочитат обаче да си го приготвят сами, а младото поколение, което е изоставило практиката с приготвянето на домашните продукти, предпочита да си купи такива (купуват, но домашно приготвени).

Калоферките са майсторки на тестените изделия. Правят великолепни баници, тутманици, пенерлии и др. На места все още е запазена практиката с домашното приготвяне на ритуалните хлябове за Коледа и Великден. Други обичани ястия са фасулът (боб чорба, боб яхния, свинско с боб, боб в гърне, боб със сланина и т.н.) и картофите, които се предпочитат пържени.

Едно от най-положителните неща на района е, че заради вродената недоверчивост на калоферци към новостите и глобализацията трудно се възприемат изкуствените торове и химикалите. Ето защо можете да сте сигурни, че сервираните плодове, зеленчуци, яйца, сирене, мляко, месо и приготвените от тях ястия, са изцяло чисти, екологични и натурални. За съжаление младото поколение вече не се занимава активно с фермерство в такъв домашен вариант и най-вероятно новите технологии и промените рано или късно ще засегнат и земята.

–== Външни препратки ==

• Официален форум на град Калофер
• Транспорт, превози и офроуд услуги в Калофер и близките местности наоколо
• Снимки на Калофер
• Снимки от Калофер
• Видни калоферци
• Официален туристически сайт на водопад Райското пръскало

Градове в Област Пловдив

Асеновград • Баня • Брезово • Калофер • Карлово • Клисура • Куклен • Кричим • Лъки • Перущица • Пловдив • Първомай • Раковски • Садово • Стамболийски • Сопот • Съединение • Хисаря