Хайдутин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хайду̀тин (на турски: haydùt) първоначално означава въоръжен разбойник, по-късно и борец срещу османското владичество в Балканския полуостров — България, Сърбия, Хърватия, Румъния, Гърция и др. В гръцките земи на на хайдутин отговаря клефт.

В разговорния език хайдутин и особено хайдук продължават да се употребяват в първото си значение на крадец, разбойник.