Букурещки договор (1812)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Букурещки договор.

Букурещкият договор между Османската империя и Русия е подписан на 28 май 1812 година в края на Руско-турската война от 1806-1812 г..

Съгласно неговите членове Бесарабия (източната част на Молдова) - повечето от която днес е част от Молдова, е отстъпена на Русия, река Прут става новата западна граница на Русия. Русия също получава търговски права по Дунав.

Клауза на договора дава възможност на османските поданици свободно да се изселват от страната в продължение на 18 месеца след подписването му. През този период, както и по време на войната, над 10 хиляди българи се преселват в Буджак, а много повече - във Влашко.[1]

Договорът, подписан от руския генерал Михаил Кутузов, е ратифициран от Александър I само ден преди Наполеон да нахлуе в Русия.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 82-83.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Treaty of Bucharest, 1812“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.