Битка при Лепанто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за битката при Лепанто през 1571 година. За другите битки при Лепанто вижте битка при Лепанто (пояснение).

Битка при Лепанто
Конфликт: Битка при Лепанто
Battle of Lepanto 1571.jpg
Битката при Лепанто
Период 7 октомври 1571
Място Патраски залив, Йонийско море
Резултат Победа за съюзниците от Свещената лига
Воюващи страни
Banner of the Holy League 1571.png Свещена лига

Flag of Cross of Burgundy.svg Испания
Flag of Genoa.svg Генуезка република
Flag of Most Serene Republic of Venice.svg Венецианска република
Flag of the Papal States (pre 1808).svg Папска област
Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg Сицилия
Flag of the Kingdom of Naples.svg Неаполитанско кралство
Savoie flag.svg Савоя
Flag of the Sovereign Military Order of Malta.svg Малтийски орден

Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Flag of Cross of Burgundy.svg Хуан Австрийски

Flag of Most Serene Republic of Venice.svg Себастиано Вениер
Flag of the Papal States (pre 1808).svg Маркантонио Колонна
Flag of Most Serene Republic of Venice.svg Агостино Барбариго
Flag of Genoa.svg Джанандреа Дориа
Flag of Cross of Burgundy.svg Алваро де Базан

Ottoman flag.svg Али паша

Ottoman flag.svg Мехмед Сироко
Ottoman flag.svg Улуч Али Реис

Сили
84 000 88 000
Жертви и загуби
8 000 ранени или убити; 12 галери 20 000 ранени или убити; 50 потопени кораба; 137 превзети

Битката при Лепанто е морско сражение, състояло се на 7 октомври 1571 г. в Патраския залив, при нос Скрофа в Йонийско море.

Обединените сили на Свещената лига (коалиция от европейски католически държави) извоюват решителна победа срещу флота на Османската империя в пет-часово сражение водено в северната част на Коринтския залив. Победата на Свещената лига прекъсва доминацията на османците в Средиземно море. Лепанто е последната голяма морска битка, водена изцяло с галери и носи голямо символично значение.

Предпоставки[редактиране | edit source]

Християнската коалиция е насърчена от папа Пий V да спаси венецианската колония във Фамагуста на остров Кипър, която била обсадена от османците през пролетта/лятото на 1571. По-рано през 1570 били превзети и другите владения на Венеция в Кипър, между които и Никозия.

Получил благословия от папата, флотът достига Неаполитанското кралство на 14 август 1571 г. Там в базиликата на Света Клара за водач на коалицията след дълги дискусии е определен Хуан Австрийски.

Въпреки лошото време християнските кораби отплават на юг и на 6 октомври достигат пристанището Сами на остров Кефалония. Тук научават за падането на Фамагуста и жестокото убийство на командира на крепостта Марко Антонио Брагадин. Фамагуста била обсадена от турците и на 1 август венецианците се предават, след като им било обещано, че ще могат свободно да напуснат Кипър. Въпреки това османският главнокомандващ Лала Кара Мустафа паша не спазва уговорката и пленява венецианците. На 7 октомври корабите достигат Патраския залив, където срещат османския флот.

Силите на Лигата[редактиране | edit source]

Главнокомандващ на съюзническия флот е 24-годишният Хуан Австрийски, извънбрачен син на испанския крал Карл V и доведен брат на управляващия Филип II.

Силите на обединената Свещена лига представляват най-силния и многочислен флот, който някога е виждала Европа. Наброява повече от 300 различни съда, от които 108 венециански галери, 81 испански галери, 32 галери от папската армия и други италиански държави и освен това 6 огромни венециански галеаси. Общата численост на екипажа на тези съдове е около 84 000 души. Християните разполагат с около 28 000 бойци, въоръжени с аркебузи и мускети.

Фернандо Бертелли: Битката при Лепанто (гравюра)

Сили на Османската империя[редактиране | edit source]

Турският флот е командван от Муезин-Заде-Али, познат като Али паша. Общата численост на екипажите достига 88 000 човека. Турците имат приблизително същия брой войници като силите на Свещената лига, част от тях въоръжени с лъкове. Но докато дон Хуан Австрийски може да разчита и на около 10 000 гребци, то гребците на турските кораби са поробени християни, които при поражение на османския флот се надявали да получат свободата си.

Сражението[редактиране | edit source]

Съюзническият флот блокира турските кораби в Патраския залив. Турският главнокомандващ предполагал, че силите на съюзниците са при остров Кефалония, а дон Хуан Австрийски считал, че турците са в тяхната база - Лепанто.

Сутринта на 7 октомври 1571 г. двата флота, съвсем неочаквано и за двете страни, се срещат при входа на залива, на 60 км от Лепанто (днес Навпакт).

Значение[редактиране | edit source]

Битката при Лепанто слага край на господството на турския флот в Средиземно море. Съюзническият флот удържа победа, но не се възползва от това. Вместо да се предприемат действия, започват спорове за далечни планове. Испанците извършват десант в Тунис, а венецианците воюват в Далмация. Турският султан получава възможност да възстанови своя флот и през пролетта на следващата година турците построяват 220 галери. Флотът излиза в морето под командването на Улудж Али.

Свещената лига се разпада и през март 1573 г. правителството на Венеция подписва договор с Османската империя, според който отстъпва Кипър на турците и трябва да изплати големи контрибуции. Турците отново стават господари на източната част на Средиземно море.

След битката Йосиф Наси, влиятелна фигура в Османската империя, е заточен на остров Наксос, а влиянието му в османските държавни и други дела ограничено.

Други[редактиране | edit source]

В битката при Лепанто участва Мигел де Сервантес. В сраженията авторът на "Дон Кихот" губи лявата си ръка.

Външни препратки[редактиране | edit source]