Навпакт
Ναύπακτος |
|
Изглед към крайбрежието на Навпакт и с Коринтския залив |
|
| Местоположение | |
|---|---|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Гърция |
| Дем | Навпактия |
| Географска област | Локрида |
| Население | 12 924 (2001) |
| Надм. височина | 0 m |
| Тел. код | 0219 |
Навпакт (на гръцки: Ναύπακτος, Навпактос) е град в Югозападна Гърция, област Западна Гърция, център на дем Навпактия. Известен е и с италианското си име Лепанто. Разположен е на северния бряг на Коринтския залив, при неговото свързване с Йонийско море. Населението му е 12 924 души (2001).
Съдържание |
Значение[редактиране]
В миналото Навпакт е важно пристанище и център на корабостроенето. Местоположението му е стратегическо и позволява следенето и контролирането на движението по водния път през протока свързващ Патраския и Коринтския залив.
История[редактиране]
През античността Навпакт споделя съдбата на съседна Етолия. Навпактската епархия е една от епахиите на Охридската архиепископия и е обхващала териториите на Епир, Етолия и Акарнания, в периодите когато не е в диоцеза на Цариградската патриаршия.[1]
През средновековието е византийски град, а през 10 век е включен за по-малко от век в границите на Първа българска държава [2]. Навпакт, като част от областта Етолоакарнания, е включен в пределите на Епирското деспотство и споделя съдбата му. През 14 век, след разпадане на Душановото царство, Лепанто е един от двата главни града на деспотство Ангелокастро и Лепанто.
През 16 век то е една от важните бази на османския флот, край която през 1571 г. се провежда битката при Лепанто. Днес пристанището е запълнено с наноси и е достъпно само за малки плавателни съдове.
Личности[редактиране]
- Родени в Навпакт
Георгиос Влахоянис, гръцки революционер
Янис Влахоянис (1867 - 1945), гръцки писател
Янис Пицулас (? - 1904), гръцки революционер
- Починали в Навпакт
Коста Атанас, (1797 - пр. 1865) български революционер, участник в Гръцката война за независимост
Бележки[редактиране]
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 185.
- ↑ Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. БАН, София, 1979/1989.