Диоцез

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Префектурите в Империята в началото на Vв. с Диоцезите и провинциите им

Диоцез (лат. dioecesis от гр. dioikesis) в Римската империя първоначално през епохата на принципата означава градски окръг или част от провинция.

От 3 век това е голяма административно-териториална единица, въведена с реформата на император Диоклециан - империята е разделена на 4 префектури (доминьони, вицекралства) управявани от преториански префект (praefectus praetorio), понякога пряко от съимператори, 2-ма августа и 2-ма цезара, и на 12 диоцеза (региони) - управявани от викарий (на епархия), пряко подчинен на съответния префект. Всеки диоцез се разделял на провинции в които влизали муницпиите (т.е. общините или полисите).

С признаването на християнството за официална религия от император Константин през 313 г., и посредством процеса на християнизация на Римската империя, диоцезът се превърнал в църковна териториална единица под управлението на епископ.

Примерно: Западните български земи били включени в Диоцез Мизия на Префектура Илирик и след падането на България под византийска власт образували Охридска архиепископия, титулована като Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България.