Диоцез

Префектурите в Империята в началото на Vв. с Диоцезите и провинциите им

Диоцез (лат. dioecesis от гр. dioikesis) в Римската империя първоначално през епохата на принципата означава градски окръг или част от провинция.

От 3 век това е голяма административно-териториална единица, въведена с реформата на император Диоклециан - империята е разделена на 4 префектури (доминьони, вицекралства) управявани от преториански префект (praefectus praetorio), понякога пряко от съимператори, 2 августа и 2 цезара, и на 12 диоцеза (региони) управявани от викарий (епарх) пряко подчинен на съответния префект; всеки диоцез се разделял на провинции в които влизали мунципиите (общини или полиси).

С признаването на християнството за официална религия от император Константин през 313 г., диоцезът станал и църковна териториална единица под управлението на епископ.преториански префект (praefectus praetorio) понякога пряко от съимператори, до 2 августа и до 2 цезара.