Диоцез

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Диоцез (лат. dioecesis от гр. dioikesis) в Римската империя първоначално през епохата на принципата означава градски окръг или част от провинция.

От 3 век това е голяма административно-териториална единица, въведена от император Диоклециан - империята е била разделена на 4 префектури и 12 диоцеза; всеки диоцез се разделял на провинции. Управител на диоцеза се наричал викарий и бил пряко подчинен на praefectus praetorio.

С признаването на християнството за официална религия от император Константин през 313 г., диоцезът станал и църковна териториална единица под управлението на епископ.