Наксос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Наксос-обща вид
Наксос през туристическия сезон

Наксос (на гръцки: Νάξος; италиански: Nicsia; турски: Nakşa) е гръцки остров, най-големия (428 км²) от Цикладските острови в Егейско море. Дължината на бреговата му линия е 91 км. Отстои на 103 морски мили (191 км) от пристанището на Пирея и на 87 морски мили (162 км) от пристанището на Рифинас. В древността е бил център на Цикладската цивилизация.

География[редактиране | edit source]

Най-големият град и център на острова е Хора, понякога наричан и град Наксос, с население от около 11 000 жители. По-големите села на острова са Филоти, Апирантос, Трагеа (Халки), Коронос, Сангри и Аполонас.

Наксос е популярна туристическа дестинация, с няколко лесно достъпни археологически забележителности. На острова се намират множество прекрасни плажове — Агия Ана, Агиос Прокопиос, Аликос, Кастраки, Микри Вигла, Плака и Агиос Георгиос, всеки от тях в близост до Хора.

Наксос е най-плодородният остров на Цикладите. Островът е богат на водни ресурси, за разлика от останалите в този регион на Гърция.

В общи линии островът има яйцевидна форма и географски се дели на планински Наксос (на изток и север) и равнинен Наксос (на запад и юг).

Наксос се пресича от север на юг от планинско било, което е почти навсякъде голо и скалисто с феноменални геоложки образувания предимно в централната си част, близо до Керамоти, като на юг се образуват два масива - Зеус (999 метра) и Коронас (вр.Мавровуни - Черната планина -997 мнв). Друг висок връх е Фанари (908 метра). Зеус е най-високата точка на Цикладите.

Планината е естествена преграда за влажните въздушни маси, които предизвикват значителни валежи върху острова. Относително високите надморски височини правят климата през лятото по-мек. През зимата понякога върховете на Зеус и Корона се заснежават.

В западната част на острова е разположен полуостров Стелис (Стелида), който затваря залива Свети Прокопий (Αγιος Προκοπίος), в северната част на който се намира и пристанището на главния град на острова Хора. Първите работи по създаването на пристанището на Хора са започнали през 1919 г. чрез свързването на островчетата Палатиа, Стронгилис и Вакхос. Освен това на север пристанът Панормос защитава корабите от северните ветрове.

Най-важните морски носове на Наксос са Ставрос, Муцуна (Ставрос), Панормос, Пастура (Каланда), Катомерия, Курупас, Партенос (Микри Вигла), Прокопис (Айос Прокопиос), Мунгри, Вакхос и Емилиянос.

Геология[редактиране | edit source]

От геоложка гледна точка Наксос е изграден от различни типове кристалинни шисти, гнайси, както и мрамори, примесени с гранитни слоеве, които се установяват край главния град и в северозападната част на острова. Скали с плеистоценска възраст се разкриват на полуостров Стилидас, предимно пясъчници, както и на север и североизток, близо до брега. Скали с вулканичен произход се наблюдават близо до Енгарес и на други места. Освен мраморите в централната част и на североизток, близо до Короно, има и находища на шмиргел. Единственото място в света, където има находища на компактни скали от шмиргел в промишлени количества и с високо качество е остров Наксос. Всички други подобни находища в света от шмиргел се доближават до известна степен до неговите качества. Шмиргелът на Наксос е бил познат в Древна Елада като камъкът или като средство за изработване на надписи. Шмиргелът представлява скала, която се състои от корунд (Al2O3) с примеси от магнетит, както и от вещества, образували се при химическо изветряне на скалите, тук хематит и лимонит. В незначителни количества може да се съдържат кварц, сидиропирит, мусковит, турмалин, биотит и др. Цветът на шмиргела е цианово черен до черен с много висока степен на твърдост по Моос - тук 9 (твърдостта на корунда). Намира се в райони на кристалинни шисти, обикновено под формата на петна, гнезда или жили. Находищата му имат плеистоценска възраст и са разположени между слоеве от мрамор и доломит.


Стопанство[редактиране | edit source]

За разлика от редица други острови бреговата му линия не предлага удобни заливи и няма добре разработени пристанища. Поради това жителите му традиционно са се занимавали повече със земеделие и животновъдтво и по-малко с риболов. В североизточната му част малкото пристанище Аполона (Απολονα) предлага известна защита срещу силните северозападни ветрове.

Брой на населението през годините[редактиране | edit source]

Година Население на общината Промяна Население на дема Промяна Население на острова Промяна Гъстота
1981 3 884 - - - 14 037 - 32,8/km²
1991 4 334 450/11,49% 9 824 - 14 838 801/5,7% 34,69/km²

Митичният Наксос[редактиране | edit source]

Входът към храма на древния Наксос

Според легенда от гръцката митология, младият Зевс е отгледан в пещера в планината Зас ("Зас" означава "Зевс").

Омир споменава "Диа"; буквално, "свещения остров на богинята". Карл Керени, говорейки за древните гърци, обяснява:

"Името, Диа, което означава 'райско' или 'божествено', било отнасяно към няколко малки скалисти острови в Егейско море, намиращи се в близост до Крит или Наксос. Името "Диа" даже е било приписано и на самия остров Наксос, тъй като било широко разпространено схващането, че той е брачния остров на Дионис." (Керени 1951 Боговете на гърците стр. 271-272)

В друга легенда се разказва как в геройската епоха преди Троянската война Тезей оставя на острова Ариадна, дъщерята на критския цар Минос, след като тя му помага да убие Минотавъра и да излезне от лабиринта. Дионис, богът на този остров, на виното, веселието и жизнеността, я среща и се влюбва в нея. Ариадна, не можейки да понесе раздялата си с Тезей, се самоубива, според атиняните, или се възкачва в небесата, според по-стари версии на легендата.

История[редактиране | edit source]

Въстанието на Наксос[редактиране | edit source]

През 502 г. пр.н.е. населението на Наксос се вдига против господарите им от Персийската империя; това въстание води до по-голямото Йонийско въстание и по-късно до Гръко-персийските войни.

Гръцки и Византийски Наксос[редактиране | edit source]

През 8 и 7 век пр.н.е. Наксос доминира в търговията на Цикладите.

Херцогство Наксос и Морея, отцепени от Византийската империя, както са изглеждали през 1265 г.
(Уилям Шепърд, Исторически атлас, 1911)

Херцозите на Наксос[редактиране | edit source]

След Четвъртия кръстоносен поход по време на Латинска империя, венецианецът Марко Санудо завладява острова и останалите острови от Цикладите, провъзгласява се за херцог на Наксия или Херцог на Архипелага. 21 херцога от две династии управляват Наксия до 1566 година, а венецианците владеят разпокъснаите егейски острови до 1714 година.

Отомански Наксос[редактиране | edit source]

Отоманското управление на острова остава по същество в ръцете на венецианците. Много малко турци се заселват на острова и турското влияние на острова е много слабо. Турската власт продължава до 1821 година, когато островът въстава. Наксос става част от Гърция през 1832 година.

Външни прпратки[редактиране | edit source]