Далмация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Далмация

Далмация (на хърватски: Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

На северозапад от Далмация, по адриатическото крайбрежие, се простира т.нар. хърватско приморие и Велебит. Северозападно от Далмация се намира Лика, а северно от Далматинска Загора е Херцеговина. На югоизток от Которския залив се намира черногорското адриатическо крайбрежие.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Далмация е разделена межу четири съвременни хърватски жупании, чийто главни градове са Задар, Шибеник, Сплит и Дубровник. Други големи градове са Биоград, Кащела, Син, Солин, Омиш, Книн, Меткович, Макарска, Трогир, Плоче, Трил и Имотски.

Крайбрежна ивица[редактиране | редактиране на кода]

Далматинското крайбрежие е силно нарязано с множество заливи и носове, които удължават 700-километровата брегова ивица почти двойно.

Броят на островите в акваторията на Далмация достига около 1200, като някои от тях са с незначителни размери. Големите острови са Дуги оток, Углян, Пашман, Брач, Хвар, Корчула, Вис, Ластово и Млет. Големи планини са Динара, Мосор, Свилая, Биоково, Мосеч и Козяк. Реки — Зърманя, Кърка, Цетина и Неретва.

Поради морското течение и въздушните потоци, морската вода на Адриатика е много по-чиста и топла откъм хърватската страна, в сравнение с тази откъм италианската.

Земеделски култури и поминък[редактиране | редактиране на кода]

В Далмация добре развито е субтропичното земеделие. Отглеждат се цитрусови плодови дървета, маслини, лозя. Лозарството е било препитаващ поминък на населението в Далмация. Риболовът също е стопански отрасъл с дълголетни традиции.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]