Велебит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Велебит.

Велебит
Тунел Свети Рок в Лика
Тунел Свети Рок в Лика
Relief map of Croatia.png
44.5333° с. ш. 15.2333° и. д.
Общи данни
Местоположение Флаг на Хърватия Хърватия
Най-висок връх Вагански връх
Надм. височина 1 757 m
Велебит в Общомедия
Среден Велебит с Адриатическото крайбрежие.

Велебит (на хърватски: Velebit) е най-големият планински масив в Хърватия, разположен в непосредствена близост с адриатическото крайбрежие. Най-високата точка на планината е Вагански връх (Vaganski Vrh), 1757 m. Той се явява и един от най-високите върхове на страната.

Географско разположение[редактиране | редактиране на кода]

Хребетът се простира от северозапад на югоизток покрай Адриатическо море, отделяйки крайбрежието от региона Лика намиращ се навътре в Хърватия. Образува стръмни масиви спускащи се към морето. Някои от върховете му надвишават 1600 m и се намират само на няколко километра от морското крайбрежие. Велебит започва в близост до град Сен при прохода Вратник, който го отделя от областта Горски котар. Завършва 145 km на югоизток при река Зърманя край град Книн.

Обикновено Велебит се дели условно на четири части:

  • Северен Велебит — намира се между проходите Вратник и Велики Алан. През Вратник преминава автомобилен път свързващ град Сен с континентална Хърватия. Най-високият връх е Мали Райинац (Mali Rajinac) — 1699 m.
  • Среден Велебит — намира се между проходите Велики Алан и Башке Оштарие. През Башке Оштарие преминава автомобилен път от крайбрежието към град Госпич. Най-високият връх е Шаторина (Šatorina) — 1624 m.
  • Южен Велебит — намира се между Башке Оштарие и Мали Алан. Най-високите части от масива са включени в национален парк Пакленица. Най-високите върхове са Вагански Врх (1757 m) и Свето Брдо (1753 m).
  • Югоизточен Велебит — най-отдалечената част от морето разположена между прохода Мали Алан и град Книн. Това е и най-ниската част от Велебит.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Основните характеристики на Велебит са прости, солидни и корави карстови скали. Голи от крайбрежната страна и залесени от страна на Лика. Има богата флора и фауна, там се намират ботаническите градини в Завижан, Рожански кукови и Щироваца, а също и връх Вучяк.[1].

Цялата територия на планината Велебит е обявена за природен парк. Тук се намират и двата национални парка Северен Велебит и Пакленица. На територията на масива се намират две от най-дълбоките хърватски пещери - Лукина яма (Lukina jama, дълбока 1392 m) и Словачка яма (Slovacka Jama, дълбока 1320 m).

Популярно[редактиране | редактиране на кода]

В популярната хърватска песен „Ustaski becarac (Mene moja naucila mati)“ се пее куплета:

Velebite divna goro naša,

Ti si kuca Hrvatski Ustaša.

В превод:

Велебите дивна горо (планина) наша,

ти си къща (крепост) на хърватските усташи.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Naklada Naprijed, The Croatian Adriatic Tourist Guide, pg. 140-141, Zagreb (1999), ISBN 953-178-097-8