Херцеговина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Grb Nemanjica mini transparent.png
шаблон
История на сърбите
Древни култури на територията на Сърбия
 • Старчево-Кришка култура •
 • Винчанска култура •
Антична история на територията на Сърбия
 • Илирия / илири / илирийски племена •
 • трибали • ауториати • скордиски •
 • Илирик • Панония • Далмация •
 • Мизия / Горна Мизия •
 • Вътрешна Дакия / Крайбрежна Дакия •
 • дардани / Дардания •
Средновековна история на сърбите
 • Бела Сърбия • Средновековни сръбски земи •
 • Дукля / Зета • Рашка / Душаново царство •
 • Босненско банство / Кралство Босна •
 • Пагания • Захумлие / Хум • Травуния / Каналия •
 • Моравско княжество / Владения на Никола •
 • Косовско деспотство •
 • Смедеревско деспотство •
 • Херцеговина • Черна гора •
Сръбските земи под османска власт
 • пречански сърби / Военна граница •
 • Първо хабсбургско управление •
 • Второ хабсбургско управление •
 • Първо сръбско въстание •
 • Второ сръбско въстание •
Нова история на сърбите
 • Княжество Сърбия / Кралство Сърбия •
 • Княжество Черна гора / Кралство Черна гора •
 • Сърбия по време на Първата световна война •
 • Кралство на сърби, хървати и словенци •
 • Кралство Югославия •
 • Сърбия по време на Втората световна война •
 • Четничество / Офанзиви срещу партизаните •
 • СФРЮ / Социалистическа република Сърбия •
 • Съюзна Югославия / Сърбия и Черна гора •
 • Босна и Херцеговина / Република Сръбска •
Историография на сърбите
 • История на сръбския народ •
 • История на сърбите (Константин Иречек) •
 • История на сърбите (Владимир Чорович) •
Serbian Cross1Red.svg
Портал Сърбия
Serbian flag mini.svg


Херцеговина е историко-географска област в южната част на Босна и Херцеговина.

Обхват и образуване[редактиране | edit source]

Нейната площ е 9948 km², а според други сведения - 10 190 km². Според преброяването от 1991 г. има 437 000 хил. души население. По етнически състав то включва:

В нейната централна и източна част се е простирала областта Захумлие, прераснала през 12 век в самостоятелно владение, известно като Хум или Хумска земя.

География[редактиране | edit source]

Динарската верига разположена успоредно на Адриатическото крайбрежие разделя сръбските земи още от средновековието на две големи области без трайни и силни връзки между тях /по природни причини/ - поморска и загорска.

Херцеговина се състои основно от безизлазни равнини /равнинки/ по крайбрежието, и затворени и тесни долини /долинки/ с малки и къси реки /рекички/. За Херцеговина са изключително характерни понорите.

Към Херцеговина не спада тясната ивица земя по крайбрежието (до първите планински възвишения), която е част от Далмация. [1]

Граници[редактиране | edit source]

На север Херцеговина граничи с Босна (област) по централния балкански вододел между Дунава и Средиземноморието.

На юг я отделя от Адриатическо море - Далмация, а западно от нея е Лика. На изток от Херцеговина е Черна гора.

История[редактиране | edit source]

Херцеговина е люлка на сръбската история и култура. Тя е отчасти християнизирана, за разлика от съседна Босна в която до днес властва езичеството и исляма. Богомилството и патаренството още през средновековието пускат здрави корени в съседна Босна, но Херцеговина преди особеното си най-вече географско положение е отчасти интегрирана посредством далматинското крайбрежие към византийската и венецианската култури. Особена роля в този процес играе Рагуза.

На основата на обединението на три историко-географски области - Хум, Травуня и Конавле, се образува Херцогството на Свети Сава, откъдето и името на областта. Османците са първите които започват и официално да използват името за целия този регион - Херцеговина. Първото споменаване на името е в писмо 1454 г. Към областта приспада и т.нар. Стара Херцеговина, която днес е част от Черна гора. По османско време е образуван отделен Херцеговински санджак.

Едва през 1851 г. за първи път се употребява името Босна и Херцеговина, след османското административно обединение на двете области в една. Оттогава целия район се нарича Босна и Херцеговина, което име продължава да се използва до днес. В този контекст, Херцеговина е неизменна част от великосръбския проект за една Голяма Босна, който включва и цяла Западна Сърбия.

Втората половина на 19 век е известна като време на многобройни херцеговински въстания срещу османската власт, които целят общосръбското обединение в една държава.

По време на Втората световна война, Херцеговина е един от центровете в Европа на съпротивата. Началото е положено със създаването на т.нар. Ужичка република, последвана от многобройни офанзиви срещу Титовите партизани, които избират неслучайно, и имат за своя база, точно Херцеговина.

Култура[редактиране | edit source]

Приблизителни граници на историческата област Херцеговина (в оранжево) и Босна (в светло бежово)
Водите на Херцеговина се изливат в Адриатика, за разлика от Босна.

Херцеговина е известна най-вече с това, че е най-типично сръбската историко-географска област. Тя е християнска и християнизирана като цяло, за разлика от съседна Босна, а наречието ѝ е взето за основа на съвременния книжовен сръбски език - източнохерцеговински говор.

Местните херцеговинци са пословични със своя особен хумор и множество анекдоти. От средновековието те опазват и част от източната им българска култура или т.нар. бугарщици.

Херцеговина днес[редактиране | edit source]

Днес Херцеговина е източно сърце на т.нар. Република Сръбска. Една историческа част от областта, известна като Стара Херцеговина, е част от Черна гора, а районите на Стари Влах и Ужице със специфичния си ужички говор, също исторически принадлежат към нея.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

Вижте също[редактиране | edit source]