Савойско херцогство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Савойското херцогство (на латински: Ducatus Sabaudiae, на френски: Duché de Savoie, на италиански: Ducato di Savoia) е създадено през 1416 г. и съществува до 1713 г. Преди това то е Савойско графство, получило независимост през 1003 г. в резултат разпадането на Кралство Бургундия.
Херцогството е управлявано от Савойската династия. Столици на херцогството са Шамбери (1416-1563) и Торино (1563-1713).
През 1720 г. се преобразува в Кралство Сардиния, което по-късно става център на обединението на Италия.
Херцози на Савоя [редактиране]
- Амадей VIII : 1391–1440, херцог от 1416, антипапа Феликс V (1439—1449)
- Лудвиг I Стари : 1440–65
- Амадей IX : 1465–72
- Филиберт I : 1472–82
- Карл I : 1482–90
- Карл (II) Йохан Амадей : 1490–96
- Филип II : 1496–97
- Филиберт II : 1497–1504
- Карл III : 1504–53
- Емануил Филиберт : 1553–80
- Карл-Емануил I : 1580–1630
- Виктор-Амадей I: 1630–37
- Франц Хиацинт : 1637–38
- Карл-Емануил II : 1638–75
- Виктор-Амадей II : 1675–1730, крал на Сицилия 1713–1720, крал на Сардиния
- Карл-Емануил III : 1730–1773
- Виктор-Амадей III : 1773–1796
- Карл-Емануил IV : 1796–1802
- Виктор-Емануил I : 1802–1821
- Карл Феликс (Сардиния) : 1821–1831
- Карл Алберт (Сардиния) : 1831–1849
- Виктор Емануил II : 1849–1860
