Кипърско кралство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кипърско кралство
Regnum Cypri
 
1192 — 1489  
Знаме Герб

Местоположение на Кипърско кралство

карта на Балканите и Източното Средиземноморие (1265).
Столица Никозия
Официален език френски и гръцки
Религия римокатолицизъм, източно православие
Форма на упр. монархия
Днес част от Флаг на Кипър Кипър
редактиране
Печати на Лузиняните, изобразяващи изправен лъв (15 век)

Кипърското кралство е историческа държава на остров Кипър.

Създадено е през 1192 г. от рицарите кръстоносци по време на Третия кръстоносен поход. То просъществува до 1489 г. и през цялата си история е управлявано от френската династия Лузинян.

История[редактиране | edit source]

През 1191 г. английският крал Ричард I завладява остров Кипър, който дотогава е територия на Византия, управлявана от местния отцепник и претендент за византийския престол Йоан Комнин. След като успява да завоюва острова от Йоан Комнин, крал Ричард I го продава на ордена на Тамплиерите, който от своя страна го препродава на йерусалимския крал Ги дьо Лузинян, след като последният е изгонен от кралството си. Неговият брат и наследник Амори II Йерусалимски успява да получи кралска корона от императора на Свещената Римска империя. Малцинството католически преселници на острова заселва по-големите градски центрове като пристанищния град Фамагуста и столицата Никозия, докато местните православни жители продължават да обитават предимно провинциалните части на острова. Католиците заселници обаче запазват за себе си упражняването на властта над новото кралство, която преповтаря модела на Йерусалимското кралство. На местната православна и автокефална кипърска архиепископия е позволено да продължи съществуването си на острова, но нейните права и владения са силно ограничени в полза на Католическата църква.

След смъртта на Амори II властта над кралството преминава последователно в ръцете на няколко малолетни момчета, от името на които като регенти управляват представителите на рода Ибелин, които разполагали със значителна власт и в бившето Йерусалимско кралство. През 1229 г. Ибелините са прогонени от Кипър от император Фридрих II, който пренася на острова враждата между гвелфи и гибелини. Потомците на Фридрих Хоенщауфен продължават да управляват владенията на йерусалимската корона до 1261, когато кипърския крал Хю III завладява Акра и отново обединява короните и владенията на Кипър и Йерусалим под своя скиптър. Палестина окончателно отпада от владенията на кипърските крале по време на управлението на Анри II Кипърски през 1291 г., но следващите кипърски крале продължили да се титулуват и като крале на Йерусалим.

Кипърското кралство е силно феодализирано и се отличава със значителното богатство на своите крале. След загубата на Акра в Палестина през 1291 година Кипър се превръща в основен пункт на търговията в Източното Средиземноморие. Това е причината местните владетели често да се намират в конфликт с италианските търговци, най вече генуезците, които постепенно започват да доминират на острова. Поради тази причина Кипърското кралство подкрепя френския крал и авиньонските папи в Голямата схизма в Католическата църква, надявайки се, че французите ще прогонят италианците от острова. В началото на 15 век Кипърското кралство става трибутарно зависимо на мамелюците, а последните кипърски крале постепенно губят пълната си власт и през 1489 година. Последната кипърска кралица Катерина Корнаро е принудена да продаде острова на Венеция.

Кипърски монарси[редактиране | edit source]