Ги дьо Лузинян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ги дьо Лузинян
Крал на Йерусалим
Крал на Кипър
Ги дьо Лузинян 
Роден: ок. 1150 г.
Лузинян, Поату, Франция
Починал: 18 юли 1194 г.
Никозия, Кипърско кралство

Ги (Гвидо) дьо Лузинян (на френски: Guy de Lusignan, ок. 1150 г. - 1194 г.) е френски рицар - една от емблематичните фигури в историята на кръстоносните войни от края на 12 в. Чрез брака си за йерусалимската кралица Сибила Ги дьо Лузинян става jure uxoris крал на Йерусалим от 1186 до 1192, а от 1192 до 1194 г. е и крал на Кипър.

Той е син на Хуго VIII дьо Лузинян (* ок. 1106, † 1173) и съпругата му Бургон дьо Ранкон.

Пристигнал в Светите земи на неизвестна дата, през 1180 г. Ги дьо Лузинян се жени за Сибила Йерусалимска (1160–1190) - сестра и единствена наследница на йерусалимския крал Балдуин IV (1161–1185), вдовица наВилхелм Монфератски „Дългия меч“ († 1177), граф на Яфа и Аскалон в Йерусалимското кралство, и майка на Балдуин V († 1186). Бракът е политическа сделка, целяща да предотврати външна намеса и планиран преврат в кралството. Поради влошаващото се здраве на краля Ги е назначен за регент на кралството. След като съпругата му наследява брат си на престола, тя коронова Ги дьо Лузинян за свой съвладетел. Управлението на Дьо Лузинян в Йерусалим е белязано от кръвопролитни конфликти между кръстоносците и айюбидите, предвождани от Саладин, чиято кулминация е катастрофалната битка при Хатин от юли 1187, в която самият крал е пленен, и последвалото три месеца по-късно падане на Йерусалим.

Прекарал година пленничество в Дамаск, Ги е освободен от Саладин. След като получава от Конрад Монфератски (съпругът на Изабела I Йерусалимска, сестрата на Сибила) унизителен отказ да влезе в Тир - последната християнска крепост на Йерусалимското кралство, Ги участва в обсадата на Акра през 1189 г. Обсадата на Акра се превръща в кулминация на третия кръстоносен поход, предвождан от френския крал Филип II Огюст и английския крал Ричард I Лъвското сърце. След победата при Акра между овдовелия вече Ги дьо Лузинян и Конрад Монфератски избухва спор за короната на Йерусалим. Въпреки че Ги се ползва с подкрепата на английския крал Ричард I, йерусалимските барони избират за крал през 1192 г. Конрад Монфератски, който обаче е убит от асасини дни след избирането си. Ролята на Ричард I и Ги дьо Лузиян в покушението над Конрад Монфератски обаче остава неизяснена. Въпреки всичко, Ги дьо Лузинян е компенсиран за загубата на йерусалимската корона, като получава от Ричард I управлението на Кипър, който английският крал е успял да завоюва от Византия. Ги управлява Кипър до смъртта си през 1194 г., когато е наследен от брат си Амори I дьо Лузинян.

Фамилия[редактиране | edit source]

Ги дьо Лузинян се жени през април 1180 г. за Сибила Йерусалимска (* 1159, † 1190), дъщеря на крал Амори I Йерусалимски и Агнес дьо Куртене. Te имат 4 дeцa:

  • Алиc дьо Лузинян († 1190)
  • Maри дьо Лузинян († 1190)
  • и двe други.

Източници[редактиране | edit source]

  • Runciman, Steven (1952). A History of the Crusades: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100–1187 (Vol. 2). Cambridge: Cambridge University Press. p. 459. ISBN 0-521-34771-8.
  • Peter W. Edbury: The Kingdom of Cyprus and the Crusaders 1191–1374. Cambridge University Press, Cambridge 2000 (1191).
  • Runciman Steven A History of the Crusades: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100–1187 (Vol. 2). Cambridge: Cambridge University Press, 1952. p. 460. ISBN 0-521-34771-8.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Guy of Lusignan“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.