Киети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Киети
Chieti
    Герб
Chieti vista.jpg
Италия
Red pog.png
Киети
Абруцо
Red pog.png
Киети
Страна Флаг на Италия Италия
Регион Абруцо
Население 51 124 души
Пощенски код 66100
Официален сайт http://www.comune.chieti.it
Киети в Общомедия

Киѐти (на италиански Chieti) е град и община в североизточната част на Южна Италия.

География[редактиране | edit source]

Град Киети се намира в област (регион) Абруцо на едноименната провинция Киети на 16 км южно от брега на Адриатическо море. Разположен е в долината на река Пескара, която тече зад северната му част. Той е главен град на провинция Киети. На около 17 км северно от града се намира центъра на съседната провинция град Пескара. Има жп гара по линията между Рим и Пескара. Население 53 642 жители от преброяването през 2012 г.

История[редактиране | edit source]

Катедралата "Сан Джустино" в Киети

Киети е един от най-старинните градове в Италия, според легендата е основан от гръцкия герой Ахил, който го нарича Teate в чест на майка си; героят е изобразен на герба на града, яхнал кон с копие и щит с бял кръст на червено поле и четири ключа, вероятно символ на четирите градски врати.

Според други легенди Киети е основана от пеласгите в чест на нимфата Тетида. Според гръцкия историк Страбон градът е основан от аркадите и в началото се е казвал Tegeate.

Със сигурност може да се твърди че Киети е античният град Teate Marrocinorum, столица на войнствения народ Маручини, които водели ожесточени борби и боеве срещу Рим, завършили с мирен договор; от него момент Маручините станали най-верните съюзници на римляните, като им оказали военна поддръжка в много битки (срещу цар Пир, срещу Цизалпийска Галия, срещу Персей, срещу Ханибал и Хаздрубал).

В 91 г. пр.н.е. Киети влиза окончателно в орбитата на Рим: става главен икономически център на областта и достига 60 000 жители.

След падането на Римската империя, Киети е разрушена от набезите на вестготите и ерулите, но възвръща ролята си в периода на лонгобардите, докато не е разрушена от Пипин и за два века е зависима от Беневенто.

По-късно е под нормански контрол, градът отново става оживен и динамичен и продължава да играе важна роля и в периода на владичеството на свевите.

В периода на Анжуйската и Арагонската династии Киети се развива много и става главен град на Абруцо, с право на собствено монетосечене.

През XVII век в периода на Контрареформацията, когато се засилва църковната власт, биват построени внушителни сгради като Palazzo del Seminario Diocesano, Torre Arcivescovile, Cattedrale di San Giustino.

В 1656 г. населението на Киети намалява драстично поради чумна епидемия.

Във втората половина на XVIII век Киети започва пак да се развива с известен динамизъм, преди всичко в културно отношение, основават се школи и академии (в този период историкът и поет Федерико Валиняни основава известната Colonia Tegea)

През XIX век започва френската оккупация.

В периода на Ризорджименто много жители на Киети активно участват в националноосвободителните борби за обединение на Италия и плащат със затвор и гонения.

В 1860 г. градът посреща триумфално Виктор Емануил II и се присъединява към Кралство Италия.

Архитектура[редактиране | edit source]

Голяма част от града има средновековен вид с характерни стръмни е тесни улички.

Икономика[редактиране | edit source]

Селскостопански и текстилен център

Спорт[редактиране | edit source]

Представителният футболен отбор на града се казва СС Калчо Киети 1922 (S.S. Calcio Chieti 1922)

Личности, родени в Киети[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]