Пеласги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пеласгите (на старогръцки: Πελασγοί) са полумитични палеобалкански племена, най-старите жители на Балканите, които според древногръцките автори са народът, обитавал и териториите на Древна Гърция преди елините. Пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя[1], изброени между тракийски племена, т.е. считани са за близки с траките. Херодот и Тукидид разказват, че през 5 век пр.н.е. все още има пеласгийско говорещи анклави сред елинското население[2][3]. Херодот[4] споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си, и дава пример за почитането на итифалическия Хермес (Хермес с изправен полов орган) в култа на Самотракийските Кабири. Лемноската стела с надписи на пеласгите е датирана към 7-6 век пр.Хр.

Научни изследвания[редактиране | edit source]

Направените наблюдения върху множество културни сходства между траките и пеласгите, дават основание да се счита, че траките и пеласгите са от една етно-културна общност[5]. Има хипотези, свързващи ги с етруските.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Омир - Илиада - 10 песен, стих 425
  2. Херодот, Истории, I, 57, 1-3
  3. Тукидид, История на Пелопонеската война, I,2-3.
  4. Херодот, Истории, II, 51, 2-4
  5. Александър Фол, Тракийският орфизъм, УИ "Св. Кл. Охридски", София, 1986, с. 47-73 (извори на гръцки език)

Външни препратки[редактиране | edit source]