Пеласги
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пеласги (на старогръцки: Πελασγοί) — име с което древногръцките автори наричат народ, обитавал територии на Древна Гърция преди елините. Пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя[1], изброени между тракийски племена. Херодот и Тукидид разказват, че през V в. пр. Хр. все още има пеласгийско говорещи анклави сред елинското население[2][3]. Херодот[4] споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си, и дава пример за почитането на итифалическия Хермес (Хермес с изправен полов орган) в култа на Самотракийските Кабири.
[редактиране] Хипотези
Направени са наблюдения върху множество културни сходства между траките и пеласгите, и е въведена хипотеза за трако-пеласгийска етнокултурна общност[5].
