Лигурия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лигурия
Liguria
Знаме на Лигурия
Статистически данни
Зона: Северозападна Италия
Главен град: Генуа
Площ: 5 410 km²
Население: 1 615 986 (31 декември 2009) души
Гъстота: 298 души/km²
Президент: Клаудио Бурландо (ДП)
Уебсайт: http://www.regione.liguria.it
Провинции
Генуа
Империя
Савона
Специя
Карта
Географско положение на Лигурия

Лигурия (на италиански: Liguria, на лигурски: Ligüria) e историческа област и административен регион в Северозападна Италия с население 1 615 441 жители (2009).

Граничи на север с регион Пиемонт, на изток с регионите Емилия-Романя и Тоскана, на юг с Лигурското море и на запад с Франция.

Регионалната територия се състои от малка ивица земя между Апенините и морето, и традиционно се разделя от административния център, Генуа, на "Западно крайбрежие" (Riviera di Ponente) и "Източно крайбрежие" (Riviera di Levante). Туризмът е важен заради природните привлекателности на бреговете.

Лигурия е била основната част от независимата държава Генуезка република от 11 век до 1797 г. След наполеоновия период тя е част от Сардинското кралство и през 1861 г. влиза в Италианското кралство.

История[редактиране | edit source]

Пред 2 век пр.н.е. в лигурската територия живеят древните лигури, а древните гърци и финикийците основяват няколко колонии на бреговете. От името на това древно племе идва съвременната дума "Лигурия". След 2 век п.н.е. районът се превзема от римляните. През римския период главните центрове са Генуа (латниско име: Genua), Саво (латниско име: Savo, днес Савона), Вада Сабация (латниско име: Vada Sabatia, днес Вадо Лигуре), Албиум Интемилиум (латинско име: Albium Intemilium, днес Вентимиля), и Лунае (латниско име: Lunae, днес Луни).

След падането на Римската империя районът е разорен от готските нашествия (535-553 г.) и е превзет от византийците. През 641 г. лангобардите превземат района, и после франките го завоюват. Лигурия участва в Свещената римска империя, обаче Генуа се налага като свободен град.

Карта на Лигурия

Генуа става свободна комуна, а после независима република. Градът създава търговска империя през Средновековието, с колонии в цялото Средиземно море (Корсика и Кипър) и Черно море (Крим). През разширението си Република Генуа се сблъсква с другите италиански морски републики, Венеция и Пиза. В 1451 г. в Генуа се ражда Христофор Колумб. След откритието на американския континент и възхода на отоманската империя икономиката на република Генуа влиза в криза и разширението в околната територия започва. През 1528 г. Генуа превзема Савона: територията на републиката е като днешната регионална територия.

През 1797 републиката Генуа се превзема от Наполеон и се присъединява от френската империя. След Виенския конгрес районът е анексиран от Сардинското кралство. Много важни лигурски хора участват италианското движение за независимостта, Рисорджименто: Джузепе Гарибалди, Джузепе Мацини, Гофредо Мамели, и т.н.

През 1861 г. Лигурия участва Кралство Италия и през 1946 г. италианската република.

География[редактиране | edit source]

С площ 5.410 км², Лигурия е един от най-малките региони в Италия, а с повече от 1.600.000 жители, това е четвъртият регион в Италия по гъстота (298 души/км²). Обаче хората живеят особено на бреговете, тъй като територията е много планинна и горите покриват 70% от нея.

Лигурската територия се състои от тънка ивица земя, от френската граница на запад, където се намират приморските Алпи и продължава към изток до специйския залив, на границата с регион Тоскана. Територията е включена между Апенините и лигурското море и е много планинна. В някои зони планините са високи (близо до Вентимиля - 2700-3000 м) а в други са ниски (близо до Генуа и Савона - 500 м).

Лигурското море, отсреща на Лигурия, е част на Средиземното море. Много важен е генуеският залив, който придава форма на територията. Важни са и по-малки специйски залив и залив Тигулио. Бреговете в Източното крайбрежие са особено високи и насечени а в Западното крайбрежие са по-ниски и понякога песъчливи. Реките са много малки и с нередовно течение през годината, тъй като планините са много близки до морето.

Административно деление[редактиране | edit source]

Регионът се разделя на 4 провинции и 235 общини.

Liguria Provinces bg.png
Провинция Площ
(км²)
Население
(души)
Гъстота
(души./км²)
Общини
(№)
  • 1.838
  • 1.156
  • 1.545
  • 881
  • 890.863
  • 215.591
  • 281.620
  • 219.366
  • 485
  • 187
  • 182
  • 249
  • 67
  • 67
  • 69
  • 32
  • Общо
  • 5.420
  • 1.607.440
  • 297
  • 235

Население[редактиране | edit source]

Населението на региона през 2009 година е 1 615 441 души. Най-голямата част на населението живее на бреговете в големи или средни центрове. Населението на вътрешните планинни селища е малко. През декември 2006[1] чужденците са 80.735, около 5% на населението.

Икономика[редактиране | edit source]

Икономика на Лигурия е много развита в трите сектора. Пъвричният сектор се обосновява на земеделско качествено производство и на риболовските действия на бреговете.

Лигурската промишленост е много важна, с големи промишлени центрове в градовете като Генуа и Специя. Промислените действия се обосновяват на търговията на големите пристанища в Генуа, Специя и Савона, където се намират и много важни корабостроителници. Вносът на необработени материали е подпомогъл развитието на черната металургия, на петролхимията и на металургията.

Икономически данни[редактиране | edit source]

Това е таблица с регионалния брутен вътрешен продукт и БВП на човек[2] за Лигурия от 2000 до 2006 г.:

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006
Брутен вътрешен продукт
(милиона Евро)
33.669,8 35.534,7 36.053,6 37.218,6 38.644,1 39.913,5 41.004,5
БВП на човек
(Евро)
21.264,2 22.568,9 22.948,0 23.633,8 24.382,7 24.927,3 25.484,5

Това е таблица с БВП[2] на Лигурия през 2006 г., разделен според главните икономически дейности:

Икономически дейности БВП (милиона Евро) % от регионалния БВП % от италианския БВП
Земеделие и риболов € 611,9 1,49% 1,84%
Промишленост € 4.030,7 9,83% 18,30%
Строителство € 2.261,8 5,52% 5,41%
Търговия, туризъм, транспорт и комуникация € 10.285,0 25,08% 20,54%
Финансово посредничество, дейности за недвижими имоти € 10.898,9 26,58% 24,17%
Други служби € 8.512,1 20,76% 18,97%
ДДС и косвени данъци € 4.404,2 10,74% 10,76%
Общ БВП на Лигурия € 41.004,5

Земеделие[редактиране | edit source]

Морфологията на лигурската територия тежко обуславя земеделското производство, тъй като земята може да се обработва само близо до брега или в долините сред планините.

Отглеждат се плодове, маслини и, в Западното крайбрежие цветя. Цветарството е много развито, тъй като в Лигурия се произвежда половина от националното цветно производство; затова Автомагистралата A10, която пресича западната лигурска територия е наречена "Цветна Магистрала".

Много важно е производството на плодове (лимони, праскови и кайсии), на маслини (в районите близо до селища Лейви, Лаваня и Сестри Леванте) и на лози за вина.

Промишленост[редактиране | edit source]

Корабостроителница "Финкантиери" в Рива Тригозо.

В Лигурия се намират някои от най-важните промишлени центрове в Италия, особено механични и строителни, в районите на Генуа, Специя, Сестри Леванте и Рива Тригозо. Такива промишлени центрове са възбудили други съотносителни второстепенни дейности.

Високотехнологичните промишлени дейности разширяват влиянето си на регионалното стопанство. Затова новият корабен окръг е бил построен в Специя, за нуждата на събирането на производствените корабни дейности в единствен център.

В планинните общини, особено в район Валфонтанабуона, много важни са добивът и изработването на плочата от шисти, общо наречена "черен камък". Този камък е експортиран в цяла Европа. Други дейности на лигурските долини са изработването на пластмасите, на дървесината и на хартията. В селищата Албисола Марина и Албизола Супериоре характерично се произвежда керамиката.

Сред италианските региони, Лигурия е 19-и за производство на хидроелектрическа енергия (187,2 GWh), 11-и за производство на термоелектрическа енергия (11.227,5 GWh), 9-и за Вятърна енергия (8,4 GWh) и 17-и за производство на енергия от биологически материи (45,4 GWh)[3].

Термоелектрически централи се намират в Генуа[4], в Специя[5] и Вадо Лигуре[6].

Намират се и други централи за производството на енергия[7]:

Туризъм[редактиране | edit source]

Заливът на Портофино.

Туристическите дейности са много развити и важни за лигурското стопанство[9]. Мекият климат, хубавите пейзажи в районите като Чинкуе тере или като градовете Портофино или Порто Венере и доброто качество на службите, привличат много туристи от Италия и от чужбина.

Най-голямата част от туристическия прилив идва в Лигурия през лятото за безчетните плажове и добрите къпални служби[10].

Освен летния туризъм, Лигурия предлага други видове туризъм, като земеделски туризъм, риболовен туризъм и културен туризъм (изложби, конгреси, фестивали и стари селища).

Фотогалерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. demo.istat.it
  2. а б Данни Istat - Регионални таблици
  3. Dati "Terna" 2006 Dati di produzione (pdf)
  4. ((it))Descrizione della centrale termoelettrica di Genova
  5. ((it))www.enel.it
  6. ((it))www.tirrenopower.com
  7. ((it))Perché l'elettricità da fonti rinnovabili?
  8. Scheda della centrale eolica
  9. [1] Туризъм в Лигурия (на италиански)
  10. ARPAL: Данни за морския туризъм в Лигурия