Корсика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Collectivité territoriale de Corse
Знаме на Корсика Герб на Корсика
Знаме Герб
Разположение на Корсика във Франция
Столица Аячо
Площ¹ 8 681 km²
Регионален президент Паул Джакоби
(от 2010)
Население
 - 2005, оценка
 - 1999, преброяване
 - Гъстота
(На 25-то място)
275 000
260 196
32 д./km² (2005)
Окръзи 5
Кантони 52
Общини 360
Департаменти Южна Корсика
От Корс
1 По данни на френския кадастър, които не включват езера и ледници, по-големи от 1 km², както и устията на реките

Корсика (на корсикански и италиански Corsica, на френски Corse) е четвъртият по големина остров в Средиземно море, разположен на запад от Италия, на югоизток от Франция и на север от остров Сардиния. Смятана е за един от двадесет и шестте региона на Франция, въпреки че строго погледнато Корсика по закон е collectivité territoriale. Като такава тя има по-големи правомощия в сравнение с останалите френски региони, но на практика положението ѝ е сходно с тях.

История и география[редактиране | edit source]

Разположението на Корсика е от голямо стратегическо значение, тъй като е поле на военни операции, които се водят между Италия и Франция от векове. Възможното обединение със Сардиния винаги е било считано за опасно, най-вече от Обединеното кралство, защото това би довело до категоричната власт над средиземноморието от страна на владетеля на тези два острова.

Корсика е френски регион с население 250 000 души със столица Аячо (на корсикански Aiacciu). Територията ѝ е 8682 км². Релефът е силно планински, с най-висок връх Монте Синто (Monte Cinto, 2710 м).

Областта е разделена на два департамента: Corse-du-Sud (в превод „Южна Корсика“) и Haute-Corse (прев. „Горна Корсика“). Бившият департамент Corse (номер 20) е разделен на два департамента през 1975.

Големите градове на острова се намират в крайбрежната зона. Най-големите са Аячо (корс. Aiacciu, фр. Ajaccio), Бастия (корс./фр. Bastia), Ќорте (корс. Corti, фр. Corte) и Сартен (корс. Sarte, фр. Sartene).

В Корсика има доста туристически местности, като Бонифасио, Порто-Векио, Калви и други.

В североизточния край на острова има голям природен парк, където са защитени хиляди редки животински и растителни видове. Той е създаден през 1972 г. и обхваща Залива на Порто, резерватът Скандола („Réserve Naturelle de Scandola“, в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство) и някои от най-високите планински върхове.

Известни хора, родени в Корсика[редактиране | edit source]

Корсика е родното място на Наполеон Бонапарт, чиито родители са били дребни, неособено богати аристократи. Корсика е била френско владение по това време, и на корсиканските благородници им е било предложена възможността да придобият френски звания, ако докажат, че са благородници. Родителите на Наполеон се възползали от предоставената възможност и отишли в съд във Франция. Както много други корсикански благородници, те изпратили Наполеон във френско училище.

Друга важна фигура е Паскал Паоли (1725 - 1807), корсикански пълководец и патриот, който се борил за корсиканската независимост — първо срещу Генуа, после срещу Франция.

Депутат в Националното събрание на Франция, както и известен политик, юрист и адвокат от първата половина на 20 век, който е родом от Корсика е Винсент дьо Моро-Гиафери (1878 - 1956).

Политика[редактиране | edit source]

На острова има няколко движения, стремящи се към корсиканска независимост или за автономно управление. Общо взето, автономните предложения се съсредоточават върху поддържането на корсиканския език, повече власт за местните управници и допълнително освобождаване от някои данъци (Корсика вече е освободена от някои данъци).

Френските правителства са твърдо против идеята за независимост, нарушаваща конституцията и заплашваща единството на Франция. Във всеки случай, движенията за независимост никога не получават подкрепата на мнозинството при гласуванията на острова, което сочи за вероятната липса на поддръжка от страна на местните жители.

Някои поддръжници на идеята за корсиканска независимост извършват атентати и политически убийства, като така се опитват да накарат френските правителства да признаят тяхната независимост. За някои от тези групи се предполага, че извършват грабежи, като по този начин се приближават до методите на мафията; собствеността на опонентите им може да бъде унищожена. Те опитват и по други начини да сплашат онези, които не се „огъват“ пред тях — например в нощта на 4 срещу 5 септември 2003 г. колата на журналистката Кристин Клер е обстреляна с картечница, след като на 1 септември тя пише статия във „Фигаро“ за сплашването и престъпността спрямо дошлите на острова некорсиканци.

На 6 февруари 1998 г. префектът Клод Ериняк е убит. Главният заподозрян Иван Колона е арестуван чак на 4 юли 2003 г.

Може би поради тази нажежена обстановка на гангстеризъм и заплахи се е появил обичаят „омерта“, или „закон на тишината“, т.е. извършителите на престъпленията рядко биват съобщавани по медиите, заподозряните (включително за убийство) са защитени от правосъдието, а намирането на свидетели е много трудно.

През 2000 г. премиерът на Франция Лионел Жоспен се съгласява да повиши степента на автономия на Корсика, като в замяна насилието трябва да спре. Това решение среща съпротива от страна на някои френски политически среди, които предполагат, че това би довело до поискване на автономия от страна на други области (като Бретан, Прованс, Елзас и т.н.), което застрашава целостта на Франция.

Увеличената автономия на Корсика започва като прецедент, но се вписва в настоящите процеси на децентрализация (прехвърлянето на пълномощия от централно към местно управление) и регионализация (изтъкване на културните особености на регионите в обединена Европа).

На референдум, проведен на 6 юли 2003, мнозинството от корсикански гласоподаватели се обявява срещу проекта на правителството на Жан-Пиер Рафарен и министъра на вътрешните работи Никола Саркози, който би изменил политическите институции на острова и би увеличил степента на автономност.