Нова Каледония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нова Каледония
Знаме на Нова Каледония
Герб на Нова Каледония
(знаме) (герб)
Местоположение на Нова Каледония
География и население
Площ 18 575 km²
(на 154-то място)
Столица Нумеа
23°42′ ю. ш. 90°21′ и. д. / 23.7° ю. ш. 90.35° и. д.
Най-голям град Нумеа
Официален език френски
Население (пребр., 2004) 230 789
(на 174-то място)
Гъстота на нас. 13 д./km²
Управление
Президент Франсоа Оланд
Министър-председател Гаролд Мартин Ив Дасонвил
История
Независимост
-
национален-химн=
Икономика
БВП (ППС, 2006) $ 6.813 млрд
(на 145-то място)
БВП на човек (ППС) $ 28 568
Валута Френски тихоокеански франк (XPF)
Други данни
Часова зона CET (UTC+11)
Интернет домейн .nc
Телефонен код +687
Географска карта
Гледка от Нова Каледония."Baie des Tortues" - Заливът на костенурките

Нова Каледония е остров в Тихи океан, бивше владение на Франция. Островът, заедно с архипелазите Луайоте и Честърфилд, образуват френската отвъдморска административна единица Нова Каледония. Административен център е град Нумеа (100 хил. жители, в агломерацията 166 хил. жители).

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Нова Каледония е "задморска територия" на Франция. От 1984 г. островите имат вътрешно самоуправление. Законодателен орган – конгрес на териториите от 54 члена, избирани за 6 години от асамблеята на трите провинции, осъществяващи изпълнителната власт и избирани за 6 години. Във френския парламент Нова Каледония е представена от двама депутати в Националното събрание и един сенатор.

Въоръжени сили 2 200 души.

История[редактиране | edit source]

Първият европеец, посетил острова през 1774 г., е английският мореплавател Джеймс Кук и е наречен на Шотландия, чието древно име е Каледония. През 1853 г. островът е завладян от Франция, а от 1860 г. става колония и същевременно каторга на Франция. Тук са изпратени през годините около 49 хил. затворници, като 4 хил. от тях са дейци на Парижката комуна. Още в първите години на френското владичество местното население – канаките, започва борба за своята независимост. През 1879 избухва първото голямо въстание, което е жестоко потушено от френските власти. През следващите години са вдигани още няколко бунтове и въстания, които също са жестоко потушавани. След последните кървави сблъсъци през 80-те години на 20-ти век е обещано на местното население референдум за независимост от Франция. На 5 юни 1998 г. е подписан договор за 20-годишен преходен период, след което ще се проведе референдум за независимост, но неговата дата все още не е изяснена.

География[редактиране | edit source]

За разлика от повечето острови в Тихия океан, които са с относително скорошен вулканичен произход, Нова Каледония е част от древния континент Гондвана. Нова Каледония и Нова Зеландия се разделили от Австралия преди 85 милиона години и една от друга преди 55 милиона години. Това изолирало Нова Каледония от останалата част на света и я е направило разновидност на Ноевия ковчег, запазвайки част от праисторическите гори на Гондвана.Тази страна все още пази изключително разнообразие на уникални ендемични, примитивни видове растения и животни с произход древния континент Гондвана.

Релефът е планински, с най-висок връх Мон Пание (1628 м). По крайбрежието на основния остров и другите по-малки се простират огромни коралови рифове. Климатът е тропичен, влажен, като средномесечните температури са 20°-27°С, а валежите до 1000 мм. Растителността е представена от редки гори о хвойнови видове и високотревна растителност.

Население[редактиране | edit source]

Към 2007 г. населението наброява 252 хил. жители, като средната гъстота е 13,2 жители на км2. Естествен прираст 11. Средна продължителност на живота – мъже 71 години, жени 76 години. Етнически състав – меланезийци от Нова Каледония (канаки) 31,4%, меланезийци от о-вите Луайоте 13,5%, французи 33,6%, уолисци 8,6%, яванци 3,2%, таитяни 2,9%, виетнамци 1,5%, други 5,3%. Официален език – френски. Използват се и меланезийски езици. Азбука – латиница. Неграмотни – 12%. Конфесионален състав – християни 94,6% (от тях католици 73,6%, протестанци 26,4%), мюсюлмани 3,3%, будисти 1,6%, други 0,5%. Градско население 65%. По-големи градове – Ве (11 хил. ж.), Тадин (8 хил.ж.), Пондими (5 хил.ж.), Хуалу (5 хил.ж.), Бурай (5 хил.ж.).

Административно деление[редактиране | edit source]

Нова Каледония е разделена на 3 провинции – Север (севената част на острова), Юг (южната част на острова) и острови (Луайоте, вкл. Лифу, Увеа, Маре), които се делят на 33 общини.

Екология[редактиране | edit source]

Нова Каледония е считана за едно от най-важните и най-застрашените от ботаническа гледна точка места на планетата.

Икономика[редактиране | edit source]

Основа е добивът на полезни изкопаеми – никел, кобалт, хром, желязна руда, манган и др. Островът е известен с огромните залежи на алумиениева руда - боксит. На о-в Нова Каледония е едно от най-големите находища на никел в света - 45 млн. т запаси (20 % от световните). Има и предприятия на металургическата промишленост, за преработване на селскостопанска продукция, дървопреработване, мебелни фабрики.

В селското стопанство са заети 70 % от трудоспособното население. Основни култури са кокосова палма, царевица, ямс, плодове и зеленчуци. Улов на риба - 4.4 хил. т годишно.

Шосета 5600 км, от тях 1000 км асфалтирани, жп линии няма.

Основно пристанище и международно летище – Нумеа.

Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 6:31:63.

Годишно се посещава от 100 хил. туристи.

Вижте още[редактиране | edit source]

Списък на островите в архипелага Нова Каледония

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]