Нова Каледония
| Нова Каледония | |||||
|
|||||
 |
|||||
| Официален език | френски | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| Столица | Нумеа |
||||
| Най-голям град | Нумеа | ||||
| Президент | Никола Саркози | ||||
| Министър-председател | Гаролд Мартин Ив Дасонвил | ||||
| Площ | на 154-то място | ||||
| - oбщо | 18 575 km² | ||||
| Население | на 174-то място | ||||
| - oбщо | 230 789 | ||||
| - гъстота | 13 д/km2 | ||||
| БВП - oбщо - на човек |
на 145-то място $ 6.813 млрд $ 28 568 |
||||
| Валута | Френски тихоокеански франк (XPF) | ||||
| Часова зона | CET (UTC+11) | ||||
| Независимост
-
|
национален-химн= | ||||
| Интернет домейн | .nc | ||||
| Телефонен код | +687 | ||||
Нова Каледония е остров в Тихи океан, отвъдморско владение на Франция. Островът заедно с архипелазите Луайоте и Честърфилд образуват френската отвъдморска административна единица Нова Каледония. Административен център е град Нумеа (100 хил. жители, в агломерацията 166 хил. жители).
Съдържание |
[редактиране] Държавно устройство
Нова Каледония е "задморска територия" на Франция. От 1984 г. островите имат вътрешно самоуправление. Законодателен орган – конгрес на териториите от 54 члена, избирани за 6 години от асамблеята на трите провинции, осъществяващи изпълнителната власт и избирани за 6 години. Във френския парламент Нова Каледония е представена от двама депутати в Националното събрание и един сенатор.
Въоръжени сили 2 200 човека.
[редактиране] История
Първият европеец посетил острова през 1774 г. е англйиският мореплавател Джеймс Кук и е наречен на Шотландия, чието древно име е Каледония. През 1853 г. островът е завладян от Франция, а от 1860 г. става колония и същевременно каторга на Франция. Тук са изпратени през годините около 49 хил. затворници, като 4 хил. от тях са дейци на Парижката комуна. Още в първите години на френското владичество местното население – канаките започва борба за своята независимост. През 1879 избухва първото голямо въстание, което е жестоко потушено от френските власти. През следващите години са вдигани още няколко бунтове и въстания, които също са жестоко потушавани. След последните кървави сблъсъци през 80-те години на 20-ти век е обещано на местното население референдум за независимост от Франция. На 5 юни 1998 г. е подписан договор за 20-годишен преходен период, след което ще се проведе референдум за независимост, но неговата дата все още не е изяснена.
[редактиране] География
За разлика от повечето острови във пасифика, които са с относително скорошен вулканичен произход, Нова Каледония е част от древния континент Гондвана. Нова Каледония и Нова Зеландия се разделили от Австралия преди 85 милиона години и една от друга преди 55 милиона години. Това изолирало Нова Каледония от останалата част на света и я е направило разновидност на Ноевия ковчег, запазвайки част от праисторическите гори на Гондвана.Тази страна все още пази изключително разнообразие на уникални ендемични, примитивни видове растения и животни с произход древния континент Гондвана.
Релефът е планински, с най-висок връх Монт Пание (1628 м). По крайбрежието на основния остров и другите по-малки се простират огромни коралови рифове. Климатът е тропичен, влажен, като средномесечните температури са 20°-27°С, а валежите до 1000 мм. Растителността е представена от редки гори о хвойнови видове и високотревна растителност.
[редактиране] Население
Към 2007 г. населението наброява 252 хил. жители, като средната гъстота е 13,2 жители на км2. Естествен прираст 11. Средна продължителност на живота – мъже 71 години, жени 76 години. Етнически състав – меланезийци от Нова Каледония (канаки) 31,4%, меланезийци от о-вите Луайоте 13,5%, французи 33,6%, уолисци 8,6%, яванци 3,2%, таитяни 2,9%, виетнамци 1,5%, други 5,3%. Официален език – френски. Използват се и меланезийски езици. Азбука – латиница. Неграмотни – 12%. Конфесионален състав – християни 94,6% (от тях католици 73,6%, протестанци 26,4%), мюсюлмани 3,3%, будисти 1,6%, други 0,5%. Градско население 65%. По-големи градове – Ве (11 хил. ж.), Тадин (8 хил.ж.), Пондими (5 хил.ж.), Хуалу (5 хил.ж.), Бурай (5 хил.ж.).
[редактиране] Административно деление
Основна статия: Нова Каледония е разделена на 3 провинции – Север (севената част на острова), Юг (южната част на острова) и острови (Луайоте, вкл. Лифу, Увеа, Маре), които се делят на 33 общини.
[редактиране] Екология
Нова Каледония е считана за едно от най-важните и най-застрашените от ботаническа гледна точка места на планетата. За повече информация относно значението на флората и фауната на тази страна, също и за опасностите пред които е изправена и влиянието на политическия и икономически живот вижте биоразнообразие на Нова Каледония ендемични птици на Нова Каледония.
[редактиране] Икономика
Основа е добивът на полезни изкопаеми – никел, кобалт, хром, желязна руда, манган и др. Островът е известен с огромните залежи на алумиениева руда - боксит. На о-в Нова Каледония е едно от най-големите находища на никел в света - 45 млн. т запаси (20 % от световните). Има и предприятия на металургическата промишленост, за преработване на селскостопанска продукция, дървопреработване, мебелни фабрики.
В селското стопанство са заети 70 % от трудоспособното население. Основни култури са кокосова палма, царевица, ямс, плодове и зеленчуци. Улов на риба - 4.4 хил. т годишно.
Шосета 5600 км, от тях 1000 км асфалтирани, жп линии няма.
Основно пристанище и международно летище – Нумеа.
Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 6:31:63.
Годишно се посещава от 100 хил. туристи.
[редактиране] Вижте още
Списък на островите в архипелага Нова Каледония
[редактиране] Източници
- Луканов, Ангел, Н. Божинов, С. Димитров, Страните в света 2010, София, 2010 г. http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=31275
[редактиране] Външни препратки
|
||||||||||||||||||||||||
|
|||||
