Нидерландски Антили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нидерландски Антили
Nederlandse Antillen
Antia Hulandes
Знаме на
Герб на
Девиз: латински: Libertate unanimus
(Обединени от свободата)
Местоположение на
География и население
Площ 800 km²
(на 184-то място)
Столица Вилемстад
12°07′ с. ш. 68°56′ з. д. / 12.116667° с. ш. 68.933333° з. д.
Най-голям град Вилемстад
Официален език холандски, папяменто
Население (пребр., 2009) 197,041
(на 185-о място)
Гъстота на нас. 246 д./km²
Управление
Форма Конституционна монархия
Кралица Беатрикс Нидерландска
Губернатор Фриц Гудедраг
История
Независимост
част от Кралство Нидерландия
Икономика
БВП (ППС, 2003) $ 2.45 милиарда
(на 180-о място)
БВП на човек (ППС) $ 11,400
Валута Нидерландскоантилски гулден (ANG)
Други данни
Часова зона (UTC-4)
Интернет домейн .an
Телефонен код 599
Испанският, въпреки че не е официален език, е широко разпространен и говорен на островите.


Нидерландските Антили, преди известни като Нидерландските Западни Индии, (на нидерландски : Nederlandse Antillen ; испански : Antillas Neerlandesas) е бивше задморско владение на Кралство Нидерландия. Заема площ от 800 км2. Административен център е град Вилемстад. Територията е част от островната група Малки Антили и се състои от две групи острови в Карибско море. Икономиката на островите зависи главно от туризма и петрола, макар че голямо количество парични средства идват от нелегалния трафик на наркотици.

История[редактиране | edit source]

Двете групи строви са открити и първоначално заселени от испанциПодветрените (открити от Алонсо де Охеда, 1499) и Наветрените (открити от Христофор Колумб, 1493). През 17 век, островите са завладени от Холандската западноиндийска компания и са използвани като база за търговия с роби. Едва през 1863 робството е отменено.

През 1954 г. островите са издигнати от колония в част от Кралство Нидерландия. Остов Аруба е част от Холандските Антили до 1986 г., когато получава „отделен статут“ и става отделна част от Кралството. На 10 октомври 2010 г. Нидерландските Антили прекратяват своето съществуване, като Кюрасао и Синт Мартен получават статут на автономна частта на Кралтсво Нидерландия, а Бонер, Синт Еустациус и Саба стават интегрална част на Нидерландия. (вижте Холандска колониална империя)

Политика[редактиране | edit source]

Държавен глава на Нидерландските Антили е управляващият монарх на Нидерландия, който е представен от губернатор. Губернаторът е също така глава на местното правителство и заедно с Министерския съвет образува органите на изпълнителната власт.

Организацията на законодателниата власт е на две нива. Делегатите на островите са представени в правителството на Нидерландските Антили, но всеки остров си има собствено управление, което се грижи за ежедневното управление на острова.

Острови[редактиране | edit source]

Нидерландските Антили нямат големи административни подразделения, въпреки че всеки остров разполага със собствено местно управление.

Двете островни групи, които съставят Нидерландските Антили са:

  • „Подветрени острови“ (Bovenwindse Eilanden) в близост до Венецуелския бряг и Аруба:
    • Бонер, включващ и островче наречено Клайн Бонер (Малък Бонер);
    • Кюрасао, включващ и островче наречено Клайн Кюрасао (Малък Кюрасао).

География[редактиране | edit source]

Всички острови са с вулканичен произход. Те имат хълмист релеф и много малко обработваема земя. Най-високата точка е Маунт Сценъри (862 м) на остров Саба (това е и най-високата точка в цяло Кралство Нидерландия).

Нидерландските Антили имат тропичен климат с целогодишно топло време. Островите от групата на Подветрените са изложени на урагани през летните месеци.

Nt-map.png

Икономика[редактиране | edit source]

Туризмът, петролното трансбордиране и рафиниране (Кюрасао), както и офшорните финанси, са главни опори на тази малка икономика, която е силно зависима от останалия свят. Островите се радват на високи доходи на глава от населението и добре развита инфраструктура в сравнение с останалите страни в региона. Почти всички потребителски и инвестиционни стоки се внасят от Венецуела, САЩ и Мексико. Бедната почва и недостатъчните водоизточници ограничават развитието на земеделие. Антилският гулден има фиксиран курс към американския долар от 1,79:1.

Население[редактиране | edit source]

Основната част от населението на Нидерландските Антили — около 85% — произхождат от африкански роби, които са били докарвани и продавани там от 17 до 19 век. Останалите са Карибски индианци, азиатци и европейци.

Въпреки че официалният език е нидерландски, папиаменто е доминиращ на островите Кюрасао и Бонер (както и на съседния нидерландския остров Аруба). Този креолски език е образуван от елементи на нидерландски, испански, английски и португалски. Английският е преобладаващ език на северните острови (Синт Мартен, Саба и Синт Еустациус), като втори най-популярен език става испанския, особено на Синт Мартен.

Мнозинството от населението са последователи на Християнската религия, главно католици. На Кюрасао има голям брой еврейски потомци на португалска група сефардски евреи, пристигнали от Бразилия през 1654 г.

Култура[редактиране | edit source]

Произходът на населението и разположението на островите придават на Нидерландските Антили смесена култура. Нидерландското влияние може все още да се види, въпреки че много малка част от населението е от нидерландски произход.

Туризмът и непреодолимото медийно присъствие на Съединените Щати увеличават регионалното им влияние.

Карнавалът, както и в много други карибски и латиноамерикански страни, е много важен празник.