Гренада
| Гренада Grenada |
|||||
|
|||||
| Девиз: Ever Conscious of God We Aspire, Build and Advance as One People! в превод: Само ако осъзнаем Бога, ние се стремим, изграждане и напредваме като един народ! |
|||||
| Национален химн: Hail Grenada | |||||
| География и население | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Площ | 344 km² (на 203-то място) |
||||
| Води | 1,6% | ||||
| Граници | Карибско море | ||||
| Климат | тропичен | ||||
| Столица | Сейнт Джорджис |
||||
| Официален език | английски | ||||
| Население (оценка, 2005) | 110 000 | ||||
| Гъстота на нас. | 319,8 д./km² (на 45-то място) |
||||
| Управление | |||||
| Монарх | Елизабет II | ||||
| Министър-председател | Кийт Мичъл | ||||
| Организации | Общност на нациите, ООН | ||||
| История | |||||
| Независимост | от Великобритания | ||||
| обявена | 7 февруари 1974 г. | ||||
| Икономика | |||||
| БВП (ППС, 2010 г.) | 1 098 млн.[1] | ||||
| БВП на човек (ППС) | 10 657[1] | ||||
| ИЧР (2007 г.) | ) (74-то) |
||||
| Валута | Източнокарибски долар (XCD) | ||||
| Други данни | |||||
| Часова зона | UTC | ||||
| Интернет домейн | .gd | ||||
| Телефонен код | +1-473 | ||||
| Официален сайт | www.gov.gd | ||||
Гренада (на английски: Grenada; на френски: Grenade; на испански: Granada) е островна държава в Централна Америка от групата на Наветрените острови, които са част от архипелага Малки Антили. Разположена е в югоизточно Карибско море. Включва остров Гранада и южната част на о-ви Гренадини. Гренада е на второ място сред най-малките независими страни в Западното полукълбо след Сейнт Китс и Невис. Тя е разположена на север от Тринидад и Тобаго и южно от Сейнт Винсент и Гренадините.
Съдържание |
История [редактиране]
Писаната история на Гренада започва през 1498 година, когато мореплавателят Христофор Колумб пръв вижда острова. По това време поселищата на острова са населени с „островни карибци”, които живеят на някои от другите острови в Карибско море. Великобритания завладява острова през 1783 г. Официално Гренада е колония на Британската империя от 1877 година.
През XX век островът е провинция на кратко просъществувалата федерация Западни Индии (1952-1962 г.) Своята независимост Гренада получава през 1974 г., като начело застава Ерик Гайри (Eric Gairy). Постепенно правителството започва да управлява твърде авторитарно и в държавата се осъществява държавен преврат. Начело на преврата през 1979 г. е харизматичния ляв водач Морис Бишоп (Maurice Bishop). Неуспехът на Бишоп да проведе избори, съпроводен със социалическите му разбирания и близките му отношения с комунистическа Куба, предизвиква недоволство сред съседните държави (Тринидад и Тобаго, Барбадос, Доминика, САЩ). Избухва и вътрешна борба за надмощие между Бишоп и сталиниското движение в управляващата New Jewel Movement. Бишъп е поставен под домашен арест от смятания за верен на Москва Бернар Коар (Bernard Coard), където е и екзекутиран на 19 октомври 1983 г. при спорни обстоятелства.
Само 6 дни по-късно на острова нахлуват военни части от САЩ и 6 други карибски държави като част от военна кампания, наречена Операция „Неотложна ярост“ (Urgent Fury). Въпреки че по-късно новият генерал-губернатор сър Пол Скун заявява, че той е помолил за навлизането на военните части, правителствата на Великобритания и Тринидад и Тобаго изказват яростни мнения срещу навлизането, тъй като не са били консултирани.
През 2004 г. островът е директно засегнат от урагана Иван (7 септември). Ураганът от 4-та степен разрушава или нанася тежки поражения на 90% от жилищата на острова. През следващата година друг ураган, Емили, нанася нови поражения на острова за около 110 милиона американски долара.
Политика [редактиране]
Като част от Британската общност на народите, народът на Гренада признава Кралица Елизабет II за свой законен суверен. Тя е представена на острова от генерал-губернатор, но истинската изпълнителна власт е в ръцете на премиер-министъра. Макар официално той да се посочва от генерал-губернатора, премиер-министъра е по правило водачът на най-голямата партия в парламента.
Парламентът се състои от Сенат (13 члена) и Камара на представителите (15 члена). Сенаторите се избират от правителството и от опозицията, а членовете на долната камара се избират от населението за срок от 5 години. Изборите през 2003 година Новата национална партия (New National Party) печели с 49,8% от гласовете и 8 места в камарата на представителите и остава най-голямата партия в Гренада. На второ място остава другата голяма партия Национален демократически конгрес (National Democratic Congress) с 45,1% от гласовете и 7 места.
Гренада е пълноправен член с право на глас на Общността на Карибските държави(CARICOM) и на Организацията на Източнокарибските държави(OECS).
Административно деление [редактиране]
В адмистративно отношение Гренада се разделя на 6 енории и две зависими тиритории.
Енории:
- Енория Сейнт Андрю
- Енория Сейнт Дейвид
- Енория Сейнт Джордж
- Енория Сейнт Джон
- Енория Сейнт Марк
- Енория Сейнт Патрик
Зависими територии:
География [редактиране]
Остров Гранада е най-големият от групата острови образуващи територията на страната. Други от по-малките острови на о-ви Гренадини са Кариаку, Пти Мартиник, Ронд Айлънд, Кайе Айлънд, Дямон Айлънд, Ларж Айлънд, Салин Айлънд и Фригат Айлънд. По-голямата част от населението живее на о. Гренада, където са и столицата Сейнт Джорджес и двата града Гренвил и Гоуяве(Gouyave). От селищата на съседните острови най-голямо е Хилсбъро(Hillsborough) на остров Кариаку.
Островите са с вулканичен произход като о. Гренада е с леко изразен планински релеф, прорязан от няколко малки реки, вливащи се директно в морето. Климатът е тропически, топъл и влажен. Периодично архипелагът е засяган от урагани. Последни от тях са ураганът Айвън (септември 2004) и ураганът Емили (юли 2005).
Икономика [редактиране]
Икономическото развитие на страната е облагоприятствано от разумните фискални и макроикономически реформи, които водят до годишен растеж от 5-6% през 1998-99, като най-голям от растежа се пада на строителството и търговията. Броят на туристическите обекти бързо се увеличава и туризмът се превръща във водещият източник на чужда валута на страната. Като основни проблеми в краткосрочен план се явяват опасенията за повишен фискален дефицит и влошаване на баланса по външната сметка на страната.
Гренада е част от Организацията на Източнокарибските държави(OECS), с които има обща централна банка и обща валутна единица (източно карибски долар).
Понякога Гренада е наричана „островът на подправките”. Основно перо в износа на страната са подправките канела, карамфил, джинджифил и индийско орехче. Индийско орехче може да се види и на официалното знаме на Гренада.
Население [редактиране]
Около 80% от населението са потомци на африканските роби, доведени от европейските колониалисти. Останалите 20% се поделят между последните наследници на местните племена кариби (carib) и арауаки (arawak).
Официалният език на страната е английския, който се говори от практически всички, въпреки че са се запазили отделни хора, които говорят креолски (наричан още патуа или патва). Мнозинството от населението е християнско, поделено поравно между католици и протестанти, като сред протестантите е водеща англиканската църква.
Култура [редактиране]
Френското влияние върху местната култура е много по-малко отколкото върху културата на останалите острови в Карибско море. В местната култура най-силно са се запазили традициите на африканците, довеждани като роби през годините. Местната кухня също включва предимно типични африкански ястия, едно от които е популярното „Oil Down”.
Литература [редактиране]
- Stark, James H. 1897. Stark's Guide-Book and History of Trinidad including Tobago, Granada, and St. Vincent; also a trip up the Orinoco and a description of the great Venezuelan Pitch Lake. Boston, James H. Stark, publisher; London, Sampson Low, Marston & Company.
Източници [редактиране]
Виж също [редактиране]
- en:Communications in Grenada
- en:Foreign relations of Grenada
- en:Military of Grenada
- en:Transportation in Grenada
Външни препратки [редактиране]
- Официална уеб страница на правителството на Гренада
- Официална уеб страница на туристическия борд на Гренада
- Carriacou Petite Martinique Tourism Association