Хаити
| Република Хаити République d'Haïti Repiblik Ayiti |
|||||
|
|||||
| Девиз: френски: L'Union Fait La Force (Съединението прави силата) |
|||||
.png) |
|||||
| География и население | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Площ | 27 750 km² (на 147 място) |
||||
| Столица | Порт-о-Пренс |
||||
| Най-голям град | Порт-о-Пренс | ||||
| Официален език | френски, хаитянски креолски | ||||
| Население (пребр., 2011) | 10 123 800 (на 88 място) |
||||
| Гъстота на нас. | 364,8 д./km² | ||||
| Управление | |||||
| Президент | Мишел Мартели | ||||
| Министър-председател | Гари Конил | ||||
| История | |||||
| Независимост
- Обявена |
от Франция 1 януари 1804 г. |
||||
| Икономика | |||||
| БВП (ППС, 2009) | $11,530 милиарда (на 145 място) |
||||
| БВП на човек (ППС) | $1 300 | ||||
| Валута | Гурд (HTG) | ||||
| Други данни | |||||
| Часова зона | UTC –5 | ||||
| Интернет домейн | .ht | ||||
| Телефонен код | +509 | ||||
Република Хаити (на френски: République d'Haïti) е държава разположена в западната част на остров Испаньола. Той се намира в Карибско море, като по-голямата му източна част е заета от съседната Доминиканска република. Столица е Порт-о-Пренс. Населението наброява 9 035 536 души (2009)[1].
Името на страната има древен индиански произход. Дадено му е от коренното население - Ayiti означава Планинска земя. Републиката е най-бедната държава в западното полукълбо и е една от най-бедните, нестабилни и неуправляеми страни в света. Цялата история на Хаити от създаването на държавата до днес е съпътствана от глад, стихийни бедствия и държавни преврати[1].
Съдържание |
География[редактиране]
Република Хаити е разположена в западната част на остров Хаити. Той е част от Големите Антили и втори по големина от островната група след остров Куба. Северните му брегове се мият от Атлантическия океан, а на юг от Карибско море.
Хаити е третата по големина страна разположена на Антилските острови след Куба и Доминиканската република, като с Доминиканската република има сухопътна граница с дължина 360 км[1]. Най-близкото разстояние между Хаити и Куба е само 80 км. Дължината на бреговата ивица е 1171 км., което я прави втората по дължина на Антилските острови след тази на Куба. Територията на страната е заета главно от хълмисти планини накъсани от малки крайбрежни равнини и речни долини[2].
Северната част е заета от Северния масив Massif du Nord, който е продължение на главния планински масив Cordillera Central от Доминиканската република и Северното плато Plaine du Nord. На юг от Северния масив е разположено Централното плато Plateau Central. Най-южната част на острова представлява планински полуостров наречен — полуостров Тибурон. Най-високата точка в страната е пик Ла Сел (2680 м).
През Хаити тече и най дългата река на острова — Атрибунит. Тя извира в Доминиканската република, но по голямата част от нея протича през централно Хаити и накрая се влива в залива Гонав. Две големи езера — Пелигре и Соматр.
Към територията на страната се включват също и близкостоящите малки крайбрежни острови Тортю (Тортуга) разположен до северното крайбрежие и остров Гонав разположен в едноименния залив. На него има няколко села.
Островът често е разтърсван от земетресения[3]. Земетресението от 12 януари 2010 г. взима повече от 170 000 жертви.
Както в цяла Америка, местното население намалява вследствие на болестите, донесени от европейците и европейската жестокост. Хаити е най-богатата френска колония на запад. Вдъхновени от френската революция, робите започват своя революция срещу метрополията през 1791 г. През 1804 войната свършва с независимостта на страната. По този начин Хаити става първата "черна република". Тя придобива и настоящето си име – Хаити. Това е единствената страна, която печели независимостта си от въстание на робите[1] През 1825 г. Френският крал Шарл X праща флота към Ки да плати 150 милиона франка, пропуснати ползи от робството, за да признае независимостта ѝ. Френският аболиционист Виктор Шьохлер пише: „Налагането на данък на победилите роби е все едно да ги накарат да платят с пари за това, което са платили с кръвта си.“
През 19ти и 20ти век страната е подложена на нашествия от европейски държави и от Америка. Нестабилността се подсилва от диктаторските режими. САЩ и Франция често се месят във вътрешната политика на страната. През 2010 година страната претърпя опустошително земетресение с магнитуд 7 по скалата на Рихтер. То беше причината за хилядите жертви и разрушените сгради в столицата и други райони. Държави от целия свят се обединиха, за да помогнат на държавата да се съвземе с
Административно деление[редактиране]
Хаити е разделена на 10 департамента. Те са разделени на 41 окръга и 133 комуни.
|
Население[редактиране]
Основна статия: Етнически състав[редактиране]
В расово отношение състава на населението в Хаити е почти еднородно - 95% от населението са потомци на чернокожи бивши роби докарани на острова от Източна Африка още през колониално време. Останалите 5% са мулати и потомци на араби (предимно сирийци и ливанци) и европейци с френски, полски, немски, италиански и испански произход като последните представляват най-голямата част от жителите с европейски произход. Основно те са преселници от Куба и Доминиканската република. Много малка част от населението е и с азиатски произход. Чернокожите говорят на креолски език. Основната религия в Хаити е християнството[2], но половината от населението изповядва и вуду.
Динамика и структура на населението[редактиране]
Прираста на населението през 2009 г. е 1,838%. Смъртността от 1992 година досега се е понижила от 15 до 8,65 на 1000 души, а раждаемостта съответно от 42 до 29,1. За същия период детската смъртност също се е понижила от 104 до 63,83 на 1000 новородени.
Децата до 15 години са 42,1% от населението в страната, хора в трудоспособна възраст (15-65 години) — 54,4%, а възрастните над 65 години — 3,5%
Средната продължителност на живота е 59 години за мъжете и 63 години за жените[2].
Хаитянска диаспора[редактиране]
Подобно на всички бедни Карибски нации и хаитяните образуват големи диаспори от легални и нелегални имигранти в съседните страни. Милиони хаитяни живеят основно в Доминиканската република, Бахамите, Куба, Белгия, Канада, Франция, Сен Мартен, Венецуела, и САЩ. Най-голямата част от хаитянската диаспора в САЩ живее в Маями в анклав наречен `Малкото Хаити`. Втората по големина комуна живее в Ню Йорк. По-малобройни комуни от хаитянски емигранти има в Бостън, Чикаго, Ню Джърси и в множество урбанизирани райони на Флорида.
Икономика[редактиране]
Хаити е най-слабо развитата страна в Централна Америка и Южна Америка[2] и е сред най-бедните страни в света.
Селско стопанство[редактиране]
Със селскостопанския сектор са заети 2/3 от населението, а обработваемите земи са 1/3 от територията на страната. Развитието на селското стопанство е затруднено поради особеностите на релефа. Кафето е основен продукт произвеждан главно за износ. Произвеждат се и картофи, ориз, банани, царевица, цитрусови плодове и захарна тръстика.
Промишленност[редактиране]
В Хаити са открити находища на злато, боксит и мед, но те са слабо усвоени и добивът е в малки количества. Главните отрасли на промишлеността са хранителна, циментова и др.
Транспорт[редактиране]
Дължината на автомобилните пътища е около 4 хил. километра, но голямата им част не е асфалтирана. Поради тази причина повечето от пътищата стават непроходими през влажния сезон. Между главните градове в страната са изградени пътища с твърда настилка, свързани са и с железопътни линии.
Търговия[редактиране]
- Износ: кафе, банани, захар, манго
- Внос: автомобили, храни, гориво
Източници[редактиране]
- ↑ а б в г Данни от CIA - The World Factbook
- ↑ а б в г Профил на Хаити от сайта на ББС
- ↑ Статия в guardian.co.uk
