Хаити

Република Хаити République d'Haïti Repiblik Ayiti
(знаме) (герб)
Девиз: френски: L'Union Fait La Force (Съединението прави силата)
Официален език	френски, хаитянски креолски
Столица	Порт-о-Пренс 18°32′21″ с. ш. 72°20′06″ з. д.18.539167° с. ш. 72.335° з. д. 18.539167, -72.335
Най-голям град	Порт-о-Пренс
Президент	Мишел Мартели
Министър-председател	Гари Конил
Площ	на 147 място
- oбщо	27 750 km²
Население	на 88 място
- oбщо	9 035 536
- гъстота	327 д/km2
БВП - oбщо - на човек	на 145 място $11,530 милиарда $1 300
Валута	Гурд (HTG)
Часова зона	UTC –5
Независимост - Обявена	от Франция 1 януари 1804 г.
Национален химн	La dessalinienne
Интернет домейн	.ht
Телефонен код	+509

Република Хаити (на френски: République d'Haïti) е държава разположена в западната част на остров Испаньола. Той се намира в Карибско море, като по-голямата му източна част е заета от съседната Доминиканска република. Столица е Порт-о-Пренс. Населението наброява 9 035 536 души (2009).

Името на страната има древен индиански произход. Дадено му е от коренното население - Ayiti означава Планинска земя. Републиката е най-бедната държава в западното полукълбо и е една от най-бедните, нестабилни и неуправляеми страни в света. Цялата история на Хаити от създаването на държавата до днес е съпътствана от глад, стихийни бедствия и държавни преврати.

География

Република Хаити е разположена в западната част на остров Хаити. Той е част от Големите Антили и втори по големина от островната група след остров Куба. Северните му брегове се мият от Атлантическия океан, а на юг от Карибско море.

Хаити е третата по големина страна разположена на Антилските острови след Куба и Доминиканската република, като с Доминиканската република има сухопътна граница с дължина 360 км. Най-близкото разстояние между Хаити и Куба е само 80 км. Дължината на бреговата ивица е 1171 км., което я прави втората по дължина на Антилските острови след тази на Куба. Територията на страната е заета главно от хълмисти планини накъсани от малки крайбрежни равнини и речни долини.

Северната част е заета от Северния масив Massif du Nord, който е продължение на главния планински масив Cordillera Central от Доминиканската република и Северното плато Plaine du Nord. На юг от Северния масив е разположено Централното плато Plateau Central. Най-южната част на острова представлява планински полуостров наречен — полуостров Тибурон. Най-високата точка в страната е пик Ла Сел (2680 м).

През Хаити тече и най дългата река на острова — Атрибунит. Тя извира в Доминиканската република, но по голямата част от нея протича през централно Хаити и накрая се влива в залива Гонав. Две големи езера — Пелигре и Соматр.

Към територията на страната се включват също и близкостоящите малки крайбрежни острови Тортю (Тортуга) разположен до северното крайбрежие и остров Гонав разположен в едноименния залив. На него има няколко села.

Островът често е разтърсван от земетресения. Земетресението от 12 януари 2010 г. взима повече от 170 000 жертви.

История

Хаити има богата история. Това е първата независима държава в Латинска Америка . Страната се намира на остров Испаньола. Там са били първите европейски колонии в новия свят, основани от Христофор Колумб през 1492 г. Европейците са привлечени от богатите залежи на злато. Както по цяла Америка, местното население намалява, вследствие на болести и европейската жестокост. Испанците практически унищожават местното население за 25 години след пристигането си. Започва пренасяне на роби от Африка.

През 1665 френският крал Луи XIV заповядва колонизирането на острова Испаньола, и печели териториите на днешно Хаити. По време на френското управление Хаити или както тогава се нарича Сент Доминг е важен и проспериращ търговски център, наречен „Перлата на Антилите“. Хаити е най-богатата френска колония на запад. Вдъхновени от френската революция, робите започват своя революция срещу метрополията през 1791 г. През 1804 войната свършва с независимостта на страната. По този начин Хаити става първата "черна република" и първата държава в латинска Америка, която обявява независимостта си. Тя придобива и настоящето си име – Хаити. Това е единствената страна, която печели независимостта си от въстание на робите.

През 1825 г. Френският крал Шарл X праща флота към Карибите и задължава Хаити да плати 150 милиона франка, пропуснати ползи от робството, за да признае независимостта ѝ. Френският аболиционист Виктор Шьохлер пише: „Налагането на данък на победилите роби е все едно да ги накарат да платят с пари за това, което са платили с кръвта си.“

През 19ти и 20ти век страната е подложена на нашествия от европейски държави и от Америка. Нестабилността се подсилва от диктаторските режими. САЩ и Франция често се месят във вътрешната политика на страната. През 2010 година страната претърпя опустошително земетресение с магнитуд 7 по скалата на Рихтер. То беше причината за хилядите жертви и разрушените сгради в столицата и други райони. Държави от целия свят се обединиха, за да помогнат на държавата да се съвземе след тежкия трус

Административно деление

Хаити е разделена на 10 департамента. Те са разделени на 41 окръга и 133 комуни.

Департаменти в Хаити

Артибонит (Гонаив) Центален департамент (Хинче) Гранд Енс (Жереми) Ниппес (Мирагоан) Северен (Кап Аитиен) Североизточен (Форт Либерте) Северен Оуест (Порт де Пе) Оуест (Порт-о-Пренс) столичен департамент Югоизточен (Жакмел) Южен (Лес Кайес)

Население

Етнически състав

В расово отношение състава на населението в Хаити е почти еднородно - 95% от населението са потомци на чернокожи бивши роби докарани на острова от Източна Африка още през колониално време. Останалите 5% са мулати и потомци на араби (предимно сирийци и ливанци) и европейци с френски, полски, немски, италиански и испански произход като последните представляват най-голямата част от жителите с европейски произход. Основно те са преселници от Куба и Доминиканската република. Много малка част от населението е и с азиатски произход. Чернокожите говорят на креолски език. Основната религия в Хаити е християнството, но половината от населението изповядва и вуду.

Динамика и структура на населението

Ръст на населението на Хаити от 1961 до 2003 г.

Прираста на населението през 2009 г. е 1,838%. Смъртността от 1992 година досега се е понижила от 15 до 8,65 на 1000 души, а раждаемостта съответно от 42 до 29,1. За същия период детската смъртност също се е понижила от 104 до 63,83 на 1000 новородени.

Децата до 15 години са 42,1% от населението в страната, хора в трудоспособна възраст (15-65 години) — 54,4%, а възрастните над 65 години — 3,5%

Средната продължителност на живота е 59 години за мъжете и 63 години за жените.

Хаитянска диаспора

Подобно на всички бедни Карибски нации и хаитяните образуват големи диаспори от легални и нелегални имигранти в съседните страни. Милиони хаитяни живеят основно в Доминиканската република, Бахамите, Куба, Белгия, Канада, Франция, Сен Мартен, Венецуела, и САЩ. Най-голямата част от хаитянската диаспора в САЩ живее в Маями в анклав наречен `Малкото Хаити`. Втората по големина комуна живее в Ню Йорк. По-малобройни комуни от хаитянски емигранти има в Бостън, Чикаго, Ню Джърси и в множество урбанизирани райони на Флорида.

Икономика

Коптори в Кап Аитиен

Хаити е най-слабо развитата страна в Централна Америка и Южна Америка и е сред най-бедните страни в света.

Селско стопанство

Със селскостопанския сектор са заети 2/3 от населението, а обработваемите земи са 1/3 от територията на страната. Развитието на селското стопанство е затруднено поради особеностите на релефа. Кафето е основен продукт произвеждан главно за износ. Произвеждат се и картофи, ориз, банани, царевица, цитрусови плодове и захарна тръстика.

Промишленност

В Хаити са открити находища на злато, боксит и мед, но те са слабо усвоени и добивът е в малки количества. Главните отрасли на промишлеността са хранителна, циментова и др.

Транспорт

Дължината на автомобилните пътища е около 4 хил. километра, но голямата им част не е асфалтирана. Поради тази причина повечето от пътищата стават непроходими през влажния сезон. Между главните градове в страната са изградени пътища с твърда настилка, свързани са и с железопътни линии.

Търговия

• Износ: кафе, банани, захар, манго
• Внос: автомобили, храни, гориво