Хаити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Хаити
République d'Haïti
Repiblik Ayiti
Знаме на Хаити
Герб на Хаити
(знаме) (герб)
Девиз: френски: L'Union Fait La Force
(Съединението прави силата)
Местоположение на Хаити
География и население
Площ 27 750 km²
(на 147 място)
Столица Порт о Пренс
18°32′21″ с. ш. 72°20′06″ з. д. / 18.539167° с. ш. 72.335° з. д.
Най-голям град Порт о Пренс
Официален език френски, хаитянски креолски
Население (пребр., 2011) 10 123 800
(на 88 място)
Гъстота на нас. 364,8 д./km²
Управление
Президент Мишел Мартели
Министър-председател Гари Конил
История
Независимост

- Обявена
 
от Франция
1 януари 1804 г.
Икономика
БВП (ППС, 2009) $11,530 милиарда
(на 145 място)
БВП на човек (ППС) $1 300
Валута Гурд (HTG)
Други данни
Часова зона UTC –5
Интернет домейн .ht
Телефонен код +509

Република Хаити (на френски: République d'Haïti, Аѝти) е държава разположена в западната част на остров Испаньола. Той се намира в Карибско море, като по-голямата му източна част е заета от съседната Доминиканска република. Столица е Порт о Пренс. Населението наброява 9 035 536 души (2009)[1].

Името на страната има древен индиански произход. Дадено му е от коренното население - Ayiti означава Планинска земя. Републиката е най-бедната държава в западното полукълбо и е една от най-бедните, нестабилни и неуправляеми страни в света. Цялата история на Хаити от създаването на държавата до днес е съпътствана от глад, стихийни бедствия и държавни преврати[1].

География[редактиране | edit source]

Релефна карта на о.Хаити

Република Хаити е разположена в западната част на остров Хаити. Той е част от Големите Антили и втори по големина от островната група след остров Куба. Северните му брегове се мият от Атлантическия океан, а на юг от Карибско море.

Хаити е третата по големина страна разположена на Антилските острови след Куба и Доминиканската република, като с Доминиканската република има сухопътна граница с дължина 360 км[1]. Най-близкото разстояние между Хаити и Куба е само 80 км. Дължината на бреговата ивица е 1171 км., което я прави втората по дължина на Антилските острови след тази на Куба. Територията на страната е заета главно от хълмисти планини накъсани от малки крайбрежни равнини и речни долини[2].

Северната част е заета от Северния масив Massif du Nord, който е продължение на главния планински масив Cordillera Central от Доминиканската република и Северното плато Plaine du Nord. На юг от Северния масив е разположено Централното плато Plateau Central. Най-южната част на острова представлява планински полуостров наречен — полуостров Тибурон. Най-високата точка в страната е пик Ла Сел (2680 м).

През Хаити тече и най дългата река на острова — Атрибунит. Тя извира в Доминиканската република, но по голямата част от нея протича през централно Хаити и накрая се влива в залива Гонав. Две големи езера — Пелигре и Соматр.

Към територията на страната се включват също и близкостоящите малки крайбрежни острови Тортю (Тортуга) разположен до северното крайбрежие и остров Гонав разположен в едноименния залив. На него има няколко села.

Островът често е разтърсван от земетресения[3]. Земетресението от 12 януари 2010 г. с магнитуд 7 по скалата на Рихтер взима повече от 170 000 жертви.

История[редактиране | edit source]

Островът, в чиято западна част е разложена република Хаити, е открит от Христофор Колумб през 1492 година. Колонизиран е от испанците и го наричат Еспаньола. По-късно през 1697 г. Испания отстъпва на Франция западната му част. През 1795 г. целият остров става френско владение.

Както в цяла Америка, местното население намалява вследствие на болестите, донесени от европейците и европейската жестокост. Хаити е най-богатата френска колония на запад. Вдъхновени от френската революция, робите започват своя революция срещу метрополията през 1791 г. Тя продължава от 1791 до 1803 година начело с Ф. Тусен Лувертюр. След 12 години борба за свобода те успяват да победят. През 1804 г. е провъзгласена независимостта на страната. По този начин Хаити става първата "черна република". Тя придобива и настоящето си индианско име на острова – Хаити. Това е единствената страна, която печели независимостта си от въстание на робите[1]

През 1825 г. френският крал Шарл X праща флота към Ки да плати 150 милиона франка, пропуснати ползи от робството, за да признае независимостта ѝ. Френският аболиционист Виктор Шьохлер пише: „Налагането на данък на победилите роби е все едно да ги накарат да платят с пари за това, което са платили с кръвта си.“ През 1844 година в източната част на острова е образувана Доминиканската република.

Между 1915 и 1934 г. Хаити е окупирана от САЩ. По-късно от 1941 до 1945 г. САЩ превръщат Хаити в своя военна и продоволствена база по време на Втората световна война.

От 1957 до 1971 г. държавата е под диктатурата на Франсоа Дювалие и семейството му. През 1971 г. синът му Жан Клод Дювалие е провъзгласен за президент. На 6-ти октомври 1986 г. е свален от власт. На власт идва Националнен правителствен съюз. През 1988 г., след безкръвен преврат, за президент се обявява ген. П. Аврил. Само две години по-късно през 1990 г. е свален от власт. Установено е гражданско правителство на прехода с президент Ж. Б. Аристид, който с военен преврат е свален от власт през 1991 г.

През 1993 г. е осъществен мирен проект на ООН (Хаити е член на ООН от 1945 г.) за връщане на властта на законния президент Аристид, който от 1994 година отново заема позицията. От 1996 г. президент е Р. Г. Превал, който присъединява Хаити към ОАД (Организация на американските държави).

Административно деление[редактиране | edit source]

Хаити е разделена на 10 департамента. Те са разделени на 41 окръга и 133 комуни.

Департаменти в Хаити
  1. Артибонит (Гонаив)
  2. Централен департамент (Инш)
  3. Гран'Анс (Жереми)
  4. Нип (Мирагоан)
  5. Северен (Кап Аитиен)
  6. Североизточен (Фор Либерте)
  7. Северен Уест (Порт дьо Пе)
  8. Уест (Порт о Пренс) столичен департамент
  9. Югоизточен (Жакмел)
  10. Южен (Ле Кайес)

Население[редактиране | edit source]

Етнически състав[редактиране | edit source]

В расово отношение състава на населението в Хаити е почти еднородно - 95% от населението са потомци на чернокожи бивши роби докарани на острова от Източна Африка още през колониално време. Останалите 5% са мулати и потомци на араби (предимно сирийци и ливанци) и европейци с френски, полски, немски, италиански и испански произход като последните представляват най-голямата част от жителите с европейски произход. Основно те са преселници от Куба и Доминиканската република. Много малка част от населението е и с азиатски произход. Чернокожите говорят на креолски език. Основната религия в Хаити е християнството[2], но половината от населението изповядва и вуду.

Динамика и структура на населението[редактиране | edit source]

Ръст на населението на Хаити от 1961 до 2003 г.

Прираста на населението през 2009 г. е 1,838%. Смъртността от 1992 година досега се е понижила от 15 до 8,65 на 1000 души, а раждаемостта съответно от 42 до 29,1. За същия период детската смъртност също се е понижила от 104 до 63,83 на 1000 новородени.

Децата до 15 години са 42,1% от населението в страната, хора в трудоспособна възраст (15-65 години) — 54,4%, а възрастните над 65 години — 3,5%

Средната продължителност на живота е 59 години за мъжете и 63 години за жените[2].

Хаитянска диаспора[редактиране | edit source]

Подобно на всички бедни Карибски нации и хаитяните образуват големи диаспори от легални и нелегални имигранти в съседните страни. Милиони хаитяни живеят основно в Доминиканската република, Бахамите, Куба, Белгия, Канада, Франция, Сен Мартен, Венецуела, и САЩ. Най-голямата част от хаитянската диаспора в САЩ живее в Маями в анклав наречен `Малкото Хаити`. Втората по големина комуна живее в Ню Йорк. По-малобройни комуни от хаитянски емигранти има в Бостън, Чикаго, Ню Джърси и в множество урбанизирани райони на Флорида.

Икономика[редактиране | edit source]

Коптори в Кап Аитиен

Хаити е най-слабо развитата страна в Централна Америка и Южна Америка[2] и е сред най-бедните страни в света.

Селско стопанство[редактиране | edit source]

Със селскостопанския сектор са заети 2/3 от населението, а обработваемите земи са 1/3 от територията на страната. Развитието на селското стопанство е затруднено поради особеностите на релефа. Кафето е основен продукт произвеждан главно за износ. Произвеждат се и картофи, ориз, банани, царевица, цитрусови плодове и захарна тръстика.

Промишленност[редактиране | edit source]

В Хаити са открити находища на злато, боксит и мед, но те са слабо усвоени и добивът е в малки количества. Главните отрасли на промишлеността са хранителна, циментова и др.

Транспорт[редактиране | edit source]

Дължината на автомобилните пътища е около 4 хил. километра, но голямата им част не е асфалтирана. Поради тази причина повечето от пътищата стават непроходими през влажния сезон. Между главните градове в страната са изградени пътища с твърда настилка, свързани са и с железопътни линии.

Търговия[редактиране | edit source]

  • Износ: кафе, банани, захар, манго
  • Внос: автомобили, храни, гориво

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Данни от CIA - The World Factbook
  2. а б в г Профил на Хаити от сайта на ББС
  3. Статия в guardian.co.uk