Земетресение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Световна карта на епицентрите на земетресения 1963–1998

Земетересението (или земетръс) е явление, породено от внезапното и бързо разместване на част от земната кора. Съпроводено е с появата на сеизмични вълни, пораждащи трептения в земните пластове и повърхност. Настъпва като следствие от натрупване на напрежение и деформации в земната кора. Областта на разрушенията се нарича огнище на земетресението. Началната точка, намираща се под земята в огнището, се нарича хипоцентър. Проекцията на хипоцентъра на земната повърхност се нарича епицентър. Земетресенията се изучават от сеизмологията.

По своя произход земетресенията се делят на тектонски и вулканични. По дълбочина на хипоцентъра се делят на плитки (до 100 km), междинни (100–300 km) и дълбоки земетресения (300–700 km). Най-разрушителни са плитките тектонски земетресения.

Причини за земетресенията[редактиране | edit source]

Първичната причина за сеизмичните процеси е свързана с отделянето на топлина в земните недра и по-конкретно с образуването на тектонски разломи, с вулканизма или с комплексното им действие. Преобладават тектонските причини, а земетресенията, породени от тях, имат най-голям обхват и причиняват най-големи поражения. Разпространението на земетресенията е тясно свързано с разположението на разломите в земната кора. Тази връзка е ясно изразена при активните разломи по границите на тектонските плочи, където са съсредоточени огнищата на най-силните земетресения. Причините за тези явления може да се обяснят с теорията за тектониката на плочите.

Литосферните плочи се плъзват върху пластичния слой на горната мантия под действието на конвективни течения. Векторът на преместването им е ориентиран в различни посоки, поради което плочите се сблъскват или надхлъзват, раздалечават или плъзгат една спрямо друга. Движещите тектонски сили пораждат напрежения, които постепенно се увеличават, докато достигнат критична стойност, над която скалите се разрушават и земната кора се разкъсва. Тектонските блокове продължават да се преместват, докато напреженията се разсеят напълно. Освободената тектонска енергия поражда мощни механични импулси (земетресения), които се разпространяват в земната кора като еластични вълни. Възможно е също едно земетресение да предизвика образуване на разлом, но той има относително малки размери и се разпространява само в границите на седиментния слой на земната кора. Тези разломи се образуват в резултат на неравномерните слягания в седиментните отложения, предизвикани от сеизмичния трус (напр. разседите в плиоценския комплекс на Софийската котловина).

Земетресения се пораждат и от други естествени земни причини - вулканизъм, срутвания в големи карстови празнини или в стръмни планински склонове и др. По сила те могат да бъдат съизмерими с тектонските земетресения, но обхватът им е малък и последиците от тях имат локално значение. Подземните ядрени взривове предизвикват изкуствени земетресения - в Невада през 1968 г. е предизвикан трус с магнитуд 6,3. Строителството на големи водохранилища нарушава геостатичното равновесие на скалите в земната кора чрез допълнителното им натоварване с огромна водна маса. Увеличаването на напреженията и намаляването на триенето във водонаситените скали причинява локални премествания в земната кора. След запълването през 1935 г. на водохранилището Мид в Аризона, което е разположено в несеизмичен район, в течение на 10 години са регистрирани 600 труса с магнитуд около 5. Подобен е случаят с язовир Койна, недалеч от Бомбай (запълнен през 1967 г.), който е предизвикал много земетресения с магнитуд до 6,5. Изкуствено повишаване на сеизмичността се регистрира и при продължително нагнетяване в сондажи на промишлени отпадни течности или на вода за увеличаване на нефтодобива.

Сеизмични скали[редактиране | edit source]

Силата на земетресенията се оценява по техния магнитуд. Магнитудът се определя по скала, създадена от Рихтерскала на Рихтер. Въздействията, които оказват върху земната повърхност, се отчитат по сеизмични скали. В Европа се използват скалите на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK) и на Меркали-Канкани-Зиберг, в САЩ — модифицираната скала на Меркали. От 1996 година в страните от Европейския съюз се използва по-съвременната Европейска макросеизмична скала (EMS). В Япония използват Скалата на Омори.

Най-силните и най-опустошителните земетресения[редактиране | edit source]

20 век[редактиране | edit source]

епицентър дата географска
ширина
географска
дължина
магнитуд Брой жертви Забележка
Крайбрежие на Еквадор 31 януари 1906 1,0 с.ш. 81,5 з.д. 8,8 1 000 No. 4 Най силните по магнитуд
В близост до Сан Франциско 18 април 1906 37,0 с.ш. 122,0 з.д. 7,8 3 000
Валпараисо, Чили 17 август 1906 33,0 ю.ш. 72,0 з.д. 8,2 20 000
Месина, Италия 28 декември 1908 38,3 с.ш.. 15,6 и.д. 7,2 80 000
Нинся, Китай 16 декември 1920 36,6 с.ш. 105,3 и.д. 8,6 200 000
Камчатка 3 февруари 1923 54,0 с.ш. 161,0 и.д. 8,5 няма данни
Канто, Япония 11 септември 1923 35,4 с.ш. 139,1 и.д. 7,9 143 000
Танго, Япония 7 март 1927 35,8 с.ш. 134,9 и.д. 7,6 3 020
Цинхай, Китай 22 май 1927 37,4 с.ш. 102,3 и.д. 7,9 200 000
Санрику, Япония 2 март 1933 39,3 с.ш. 144,6 и.д. 8,4 2 990
Бихар, Индия 15 януари 1934 27,6 с.ш. 87,1 и.д. 8,1 10 700
Море Банда 1 февруари 1938 5,25 ю.ш. 130,5 и.д. 8,5 няма данни
Ерзинджан, Турция 26 декември 1939 39,8 с.ш. 39,5 и.д. 7,8 32 700
Ашхабат, дн. Туркменистан 6 октомври 1948 7,3 110 000 Не е официално регистрирано,
Индийско-китайска граница 15 август 1950 28,5 с.ш. 96,5 и.д. 8,6 1 526
Камчатка 4 ноември 1952 52,75 с.ш. 159,5 и.д. 9,0 няма данни No. 3 Най силните по магнитуд
Алеутски о-ви 9 март 1957 51,3 с.ш. 175,8 з.д. 9,1 няма данни
Канто, Япония 8 май 1908 35,9 с.ш. 139,8 и.д. 8,4 398 000
Агадир, Мароко 29 февруари 1960 30,5 ю.ш. 9,3 з.д. 5,7 10 000
Валдивия, Чили 22 май 1960 38,2 ю.ш. 73,1 з.д. 9,5 5 000 Най-мощното земетресение, регистрирано до момента, No.1 най-силните по магнитуд
Скопие, дн. Македония 26 юли 1963 42,2 с.ш. 21,7 и.д. 6,1 1 100
Аляска 28 март 1964 61,1 с.ш. 147,5 з.д. 9,3 125 No. 2 Най силните по магнитуд
Алеутски о-ви 4 февруари 1965 51,3 с.ш. 178,6 и.д. 8,7 няма данни No. 4 Най силните по магнитуд
Перу 31 май 1970 9,3 ю.ш. 78,8 з.д. 7,9 66 000
Манагуа, Никарагуа 23 декември 1972 12,4 с.ш. 86,1 з.д. 6,2 6 000
Хайченг Китай 4 февруари 1975 40,7 с.ш. 122,7 и.д. 7,0 10 000
Гватемала 4 февруари 1976 15,3 с.ш. 89,1 з.д. 7,5 23 000
Тангшан, Китай 27 юли 1976 39,6 с.ш. 117,9 и.д. 7,6 242 419
Табас, Иран 16 септември 1978 ? ? 7,5-7,9 25 000 Не е официално регистрирано
Авелино, Италия 23 ноември 1980 40,9 с.ш. 15,3 и.д. 7,0 2 735
Мичоакан, Мексико 19 септември 1985 18,4 с.ш. 102,4 з.д. 8,0 9 500
Спитак, дн. Армения 7 декември 1988 40,9 с.ш. 44,1 и.д. 6,8 25 000
Латур, Индия 29 септември 1999 18,1 с.ш. 76,5 и.д. 6,2 9 750
Кобе, Япония 17 януари 1995 34,6 с.ш. 135,0 и.д. 6,9 6 500
Нова Гвинея 17 юли 1998 2,9 ю.ш. 142,6 и.д. 7,0 1 600
Колумбия 25 януари 1999 4,5 с.ш. 75,7 з.д. 6,2 1 185
Измит, Турция 17 август 1999 40,8 с.ш. 30,0 и.д. 7,6 17 118
Тайван 20 септември 1999 23,8 с.ш. 120,9 и.д. 7,6 2 400
Общ брой загинали >1 252 368

21 век[редактиране | edit source]

епицентър дата географска
ширина
географска
дължина
магнитуд Брой жертви Забележка
Индийски океан, крайбрежие на о.Суматра 26 декември 2004 3,4

5 с.ш.

94,7 и.д. 9,0 294 000
Порт-о-Пренс, Хаити 15 януари 2010 3,65 с.ш. 86,7 и.д. 7,0 200 000 доп. информация
Япония, крайбрежие на о-вОкинава 26 февруари 2010 25.902 с.ш. 128.417 и.д. 7,3 няма данни
Чили (89 км северно от град Консепсион ) 27 февруари 2010 -35° 50' 45.60" с.ш. -72° 43' 8.40" и.д. 8,8 800
Аржентина (22 км северозападно от град Салта) 27 февруари 2010 -24° 49' 56.18" с.ш. -65° 27' 49.21" и.д. 6,3 2 доп. информация
Филипините (130 км североизточно от Тугуеагарао) 2 март 2010 -18° 36' 33.75" с.ш. -121° 04' 46.37" и.д. 6,1 няма данни
Мексико, Баха Калифорния 4 април 2010 32° 128' 33.75" с.ш. -115° 303' 46.37" и.д. 7,2 3
Индонезия, о.Суматра 9 май 2010 7,4
Япония 11 март 2011 9,0 ~15000
Япония 11 март 2011 6,6
Япония 12 март 2011 6,0
България (10 км от Перник) 22 май 2012, 03:00 ч. 42,6° с.ш. 23° и.д. 5,8 0

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: