Земетресение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Земетересението е природно явление, породено от внезапното и бързо разрушаване на част от земната кора. Съпроводено е с появата на сеизмични вълни, пораждащи трептения в земните пластове и повърхност. Настъпва като следствие от натрупване на напрежение и деформации в земната кора. Областта на разрушенията се нарича огнище на земетресението. Началната точка, намираща се под земята в огнището, се нарича хипоцентър. Проекцията на хипоцентъра на земната повърхност се нарича епицентър. Земетресенията се изучават от сеизмологията.

По своя произход земетресенията се делят на тектонски и вулканични. По дълбочина на хипоцентъра се делят на плитки (до 100 км), междинни (100-300 км) и дълбоки земетресения (300-700 км). Най разрушителни са плитките тектонски земетресения.

Съдържание 1 Причини за земетресенията 2 Сеизмични скали 3 Най-силните и най-опустошителните земетресения 3.1 20 век 3.2 21 век 4 Външни препратки

[редактиране] Причини за земетресенията

Първичната причина за сеизмичните процеси е свързана с отделянето на топлина в земните недра и по-конкретно с образуването на тектонски разломи, с вулканизма или с комплексното им действие. Преобладават тектонските причини, а земетресенията, породени от тях, имат най-голям обхват и причиняват най-големи поражения. Разпространението на земетресенията е тясно свързано с разположението на разломите в земната кора. Тази връзка е ясно изразена при активните разломи по границите на тектонските плочи, където са съсредоточени огнищата на най-силните земетресения. Причините за тези явления може да се обяснят с теорията за тектониката на плочите . Литосферните плочи се плъзват върху пластичния слой на горната мантия под действието на конвективни течения. Векторът на преместването им е ориентиран в различни посоки , поради което плочите се сблъскват или надхлъзват, раздалечават или плъзгат една спрямо друга. Движещите тектонски сили пораждат напрежения, които постепенно се увеличават, докато достигнат критична стойност, над която скалите се разрушават и земната кора се разкъсва. Тектонските блокове продължават да се преместват, докато напреженията се разсеят напълно. Освободената тектонска енергия поражда мощни механични импулси (земетресения), които се разпространяват в земната кора като еластични вълни. Възможно е също едно земетресение да предизвика образуване на разлом, но той има относително малки размери и се разпространява само в границите на седиментния слой на земната кора. Тези разломи се образуват в резултат на неравномерните слягания в седиментните отложения, предизвикани от сеизмичния трус (напр. разседите в плиоценския комплекс на Софийската котловина). Земетресения се пораждат и от други естествени земни причини - вулканизъм, срутвания в големи карстови празнини или в стръмни планински склонове и др. По сила те могат да бъдат съизмерими с тектонските земетресения, но обхватът им е малък и последиците от тях имат локално значение. Подземните ядрени взривове предизвикват изкуствени земетресения - в Невада през 1968 год. е предизвикан трус с магнитуд 6,3. Строителството на големи водохранилища нарушава геостатичното равновесие на скалите в земната кора чрез допълнителното им натоварване с огромна водна маса. Увеличаването на напреженията и намаляването на триенето във водонаситените скали причинява локални премествания в земната кора. След запълването през 1935 год. на водохранилището Мид в Аризона, което е разположено в несеизмичен район, в течение на 10 години са регистрирани 600 труса с магнитуд около 5. Подобен е случаят с язовир Койна, недалеч от Бомбай (запълнен през 1967 год.), който е предизвикал много земетресения с магнитуд до 6,5. Изкуствено повишаване на сеизмичността се регистрира и при продължително нагнетяване в сондажи на промишлени отпадни течности или на вода за увеличаване на нефтодобива.

[редактиране] Сеизмични скали

Силата на земетресенията се оценява по техния магнитуд. Магнитудът се определя по скала,създадена от Рихтер — скала на Рихтер Въздействията, които оказват върху земната повърхност, се отчитат по сеизмични скали. В Европа се използват скалите на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK) и на Меркали-Канкани-Зиберг, в САЩ — модифицираната скала на Меркали. От 1996 година в страните от Европейския съюз се използва по-съвременната Европейска макросеизмична скала (EMS). В Япония използват Скалата на Омори.

[редактиране] Най-силните и най-опустошителните земетресения

[редактиране] 20 век

Основна статия: Списък на земетресения
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

епицентър	дата	географска ширина	географска дължина	магнитуд	Брой жертви	Забележка
България	4 април 1904	41,8 с.ш	23,1 и.д.	7,8	няма данни	Епицентър около град Симитли.
Крайбрежие на Еквадор	31 януари 1906	1,0 с.ш.	81,5 з.д.	8,8	1 000	No. 8 в класацията по магнитуд
В близост до Сан Франциско	18 април 1906	37,0 с.ш.	122,0 з.д.	7,8	3 000
Валпараисо, Чили	17 август 1906	33,0 ю.ш.	72,0 з.д.	8,2	20 000
Месина, Италия	28 декември 1908	38,3 с.ш..	15,6 и.д.	7,2	70 000
Нинся, Китай	16 декември 1920	36,6 с.ш.	105,3 и.д.	8,6	200 000	No. 5 в класацията по брой на жертвите
Камчатка	3 февруари 1923	54,0 с.ш.	161,0 и.д.	8,5	няма данни
Канто, Япония	1 септември 1923	35,4 с.ш.	139,1 и.д.	7,9	143 000	No. 9 в класацията по брой на жертвите
Танго, Япония	7 март 1927	35,8 с.ш.	134,9 и.д.	7,6	3 020
Цинхай, Китай	22 май 1927	37,4 с.ш.	102,3 и.д.	7,9	200 000	No. 5 в класацията по брой на жертвите
Санрику, Япония	2 март 1933	39,3 с.ш.	144,6 и.д.	8,4	2 990
Бихар, Индия	15 януари 1934	27,6 с.ш.	87,1 и.д.	8,1	10 700
Море Банда	1 февруари 1938	5,25 ю.ш.	130,5 и.д.	8,5	няма данни
Ерзинджан, Турция	26 декември 1939	39,8 с.ш.	39,5 и.д.	7,8	32 700
Ашхабат, дн. Туркменистан	6 октомври 1948			7,3	110 000	Не е официално регистрирано, заема No. 10 в класацията по брой на жертвите
Индийско-китайска граница	15 август 1950	28,5 с.ш.	96,5 и.д.	8,6	1 526
Камчатка	4 ноември 1952	52,75 с.ш.	159,5 и.д.	9,0	няма данни	No. 6 в класацията по магнитуд
Алеутски о-ви	9 март 1957	51,3 с.ш.	175,8 з.д.	9,1	няма данни	No. 5 в класацията по магнитуд
Агадир, Мароко	29 февруари 1960	30,5 ю.ш.	9,3 з.д.	5,7	10 000
Валдивия, Чили	22 май 1960	38,2 ю.ш.	73,1 з.д.	9,5	5 700	Най-мощното земетресение, регистрирано до момента
Скопие, дн. Македония	26 юли 1963	42,2 с.ш.	21,7 и.д.	6,1	1 100
Аляска	28 март 1964	61,1 с.ш.	147,5 з.д.	9,3	125	No. 4 в класацията по магнитуд
Алеутски о-ви	4 февруари 1965	51,3 с.ш.	178,6 и.д.	8,7	няма данни	No. 9 в класацията по магнитуд
Перу	31 май 1970	9,3 ю.ш.	78,8 з.д.	7,9	66 000
Манагуа, Никарагуа	23 декември 1972	12,4 с.ш.	86,1 з.д.	6,2	6 000
Хайченг Китай	4 февруари 1975	40,7 с.ш.	122,7 и.д.	7,0	10 000
Гватемала	4 февруари 1976	15,3 с.ш.	89,1 з.д.	7,5	23 000
Тангшан, Китай	27 юли 1976	39,6 с.ш.	117,9 и.д.	7,6	242 419	No. 2 в класацията по брой на жертвите; най-вероятно са загинали около 975 хил. души
Табас, Иран	16 септември 1978	?	?	7,5-7,9	25 000	Не е официално регистрирано
Авелино, Италия	23 ноември 1980	40,9 с.ш.	15,3 и.д.	7,0	2 735
Мичоакан, Мексико	19 септември 1985	18,4 с.ш.	102,4 з.д.	8,0	9 500
Спитак, дн. Армения	7 декември 1988	40,9 с.ш.	44,1 и.д.	6,8	25 000
Латур, Индия	29 септември 1999	18,1 с.ш.	76,5 и.д.	6,2	9 750
Кобе, Япония	17 януари 1995	34,6 с.ш.	135,0 и.д.	6,9	5 500
Нова Гвинея	17 юли 1998	2,9 ю.ш.	142,6 и.д.	7,0	2 180
Колумбия	25 януари 1999	4,5 с.ш.	75,7 з.д.	6,2	1 185
Измит, Турция	19 август 1999	40,8 с.ш.	30,0 и.д.	7,6	17 118
Тайван	20 септември 1999	23,8 с.ш.	120,9 и.д.	7,7	2 400
Общ брой загинали					1 192 580

[редактиране] 21 век

епицентър	дата	географска ширина	географска дължина	магнитуд	Брой жертви	Забележка
Индийски океан, крайбрежие на о.Суматра	26 декември 2004	3,35 с.ш.	94,7 и.д.	9,0	294 000

[редактиране] Външни препратки

• ((en)) Как да оцелеем при земетресение - наръчник за деца и младежи.
• ((en)) Наръчник за земетресенията и тектонските плочи.
• ((en)) Земетресения — образователна книжка от Kaye M. Shedlock & Louis C. Pakiser