Кобе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Град
Кобе
神戸市
Кобе - нощен изглед към пристанището
Флаг
Флаг
Държава Япония
Статус дезигниран град
Префектура Хього
Координати 34°41′59″ с. ш. 135°08′36″ и. д. / 34.699722° с. ш. 135.143333° и. д.
Кмет Тацуо Яда
Основаване 1889
Площ 552.23 km²
Население 1 544 767 души (януари 2011)
Плътност 2 974 д./km²
Часова зона UTC+9
Телефонен код +81 78
Сайт http://www.city.kobe.lg.jp/

Кобе (Япония)
Red pog.png
Кобе

Кобе (на японски: 神戸市, по английската Система на Хепбърн Kōbe-shi, Кобе-ши) е шестият по големина град в Япония и административен център на префектура Хього. Разположен в южната част на остров Хоншу на брега на Вътрешно японско море, градът е част от метрополиса Кейханшин, включващ още Осака и Киото. Населението на града е 1 544 767 жители (2011 г.), а общата площ - 552.23 км². В града живеят 45 000 чужденци от над 100 държави.

В Кобе са централните офиси за Япония или Азия на известни международни компании като Нестле и Проктър анд Гембъл, а също така и на известни японски фирми като Кавазаки, Асикс и Кобе Стийл.

Гледка от Кобе.
Гледка към Кобе през нощта.

История[редактиране | edit source]

Историята на Кобе е неизменно свързана с развитието му като пристанищен и търговски град. Според древните японски хроники Нихон Коки, още през 8ми век на това място е съществувал пристан известен под името Овада-но-томари (на японски: 大和田泊) . Според съставеното от Миоши Киоцура през 914 г. държавно проучване Икенфуджи, Овада-но-томари бил един от петте порта, изградени от будисткия монах Даисоджо Гьоки по линията Сецу - Харима[1] . В края на периода Хейан (1173 г.) Овада-но-томари е доизграден и разширен от Тайра-но-Киомори, основателя на клана Хейке и пристанището се превръща в център на търговията с китайската династия Сун. През 1180 година, под влиянието на Киомори, императорския двор се измества от Киото във Фукухара – район, намиращ се непосредствено до Овада-но-томари в подножието на планината Рокко. Макар че още същата година императорския двор се връща обратно в Киото, за период от 5 месеца Фукухара служи като столица на Япония[2].

След смъртта на Киомори и поражението на клана Хейке във войната Генпей изграждането на пристанището е временно преустановено. В началото на периода Камакура (1198г.), след петиция на будиския монах Чоген от храма Тодайджи, шогуната отпуска средства за реконструкция[1]. По същото време името на пристанището е променено на Хього-но-цу (на японски: 兵庫津). Доброто му географско разположение върху основни транспортни пътища, както и близоста му до известните храмове Тодайджи и Кофукуджи спомагат за бързото му развитие и скоро то се превръща във важен център на вътрешната търговия в Япония. С настъпването на периода Муромачи, под патронажа на шогун Ашикага Йошимицу се възобновяват търговските и дипломатически контакти с Китай (династията Мин) , както и с корейската династия Чосон[3]. По такъв начин Хього-но-цу отново си връща статуса на международно пристанище. По време на войната Онин(1467-1477) района на сегашно Кобе, става сцена на многожество битки в резултат на което пристанището е опожарено и запада за следващите 100 години[4]. В началото на периода Азучи-Момояма областта става част от васалния имот на Икеда Цунеоки. През 1581 г. той изгражда в близост до пристанището замъка Хього, около който постепенно започват да се оформят чертите на нов град[5].

С въведеното от шогуната Токугава новото административно деление през 1613 г., западната част на сегашния град заедно с пристанището Хього-но-цу минава към феодалното владение Амагасаки (Амагасаки-хан), източната част – към феодалното владение Акаши (Акаши-хан), а централната – под директното управлението на шогуната. Въведената политика на външна изолация на страната опрелят развитието на региона като вътрешно-търговски център за следващите две столетия. Хього-но-цу става част от морския търговски маршрут Нишимавари-коро, свързващ Вътрешно-японско море с Хокурику. Пристанището се е използвало и като междинна станция по сухоземния път Саигоку-каидо, свързващ Едо (днешно Токио) с Шимоносеки. През 1769 г. Хього-но-цу преминава в района под управлението на централната власт, а населението му по това време наброява около 20 000 души[6].

В резултата на договорите Ансей (1858г.), под натиска на западните сили, шогуната Токугава изоставя изолационистката външна политика и решава да открие страната за международна търговия. Хього-но-цу е избрано за едно от петте места, откъдето да се осъществяват контактите с чуждите търговци. Бпоследствие, централната власт решава да изгради ново пристанище в малкото рибарско селище Кобе, намиращо се непосредствено Хього-но-цу. За да се бъде считано за нарушение на клаузите на договорите, новото пристанище е наименувано Хього и открива врати на 1-ви януари 1868 година[7]. . По същото време започва изграждането на специален жилищен квартал за чужденци (Кьорючи) между реките Икутагава и Уджигава. За кратко вереме се откриват много резиденции в западен стил (Иджинкан) в района на Китано, а в съседство на Кьорючи се заселват много китайци, които полагат основите на сегашния китайски квартал в Кобе (Нанкинмачи)[8].

С настъпването на революцията Мейджи се премахва феодалната ханова система и се преминава към разделянето на територията на префектури, като Кобе и оклоноста стават част от префектурата Хього. През 1879 г. пристанището е преименовано на Кобе,а през април 1889, след обединяването на няколко селища е официално създаден град Кобе с население около 135 000 души и територия от 22 хил. км²[9]. Освен търговска дейност, в Кобе започва да се развива и тежката промишленост - най-вече корабостроителна и стоманодобивна. Участието на Япония в няколко войни по това време води и до увеличаване на поръчките за военно-морския флот, което допълнително спомага за бързото развитие и индустриализиране на града. Така до началото на Втората световна война населението на града достига един милион души,а територията му се увеличава на 110 хил. км²[9].

По времето на Втората световна война Кобе е подложен на масирани бомбардирован от американската авиация. Особено тежки са те на 17-ти март 1945 година, когато града е атакуван със запалителни бомби. Общият брой за загиналите от бомбардировките възлиза на 7 491 души, а около 142 хил. домове са разрушени[10]. След края на войната е възприет план за възстановяване на Кобе, като в територията на града са включени част от съседните райони. Градът бързо се възстановява като международно пристанище и промишлен център и през 1958 територията му достига 529.58 хил. км² , а населението отново преминава един милион души[9].

Въпреки икономическия бум, който преживява Япония по това време, Кобе изостава в развитието в сравнение с останалите големи градове най-вече заради ограничената територия, както и поради имиджа му на град на тежката промишленост. По тези причини, през втората половина на 20-ти век градската управа предприема мерки в тези насоки. Териториалния проблем е решен с изгравдането на два изкуствени острова, а града започва да се представя като център на културата и модата[11]. Икономическият фокус се премества върху развитието на високотехнологични отрасли, международните връзки и търговия, като в началото на 90-те Кобе се превръща в едно от най-големите по натовареност пристанищта в света и номер едно в Япония.

На 17-ти януари 1995 Кобе е разтърсен от голямото земетресение Ханшин-Аваджи със степен 6.9 по скалата на Рихтер. В резултат на земетресението загиват 6 434 души, а над 300 000 души остават без покрив[12]. Тежко е засегната и пристанищната част на града. Въпреки реконструкционните работи, пристанището не успява да възстанови напълно предишния обем си дейност към 2009 г. е едва четвъртия по натовареност порт в Япония[13]. В памет на загиналите в земетресението всяка година в началото на декември се организира светлинното шествие Луминарие.

География[редактиране | edit source]

Географско положение[редактиране | edit source]

Кобе се намира в югозападната част на остров Хоншу. Града е разположен в тясната ивица между планината Рокко на север и Вътрешно Японско море на юг. Протока Акаши разделя Кобе от остров Аваджи на югозапад, а на изток се намира Осакския залив.

Климат[редактиране | edit source]

Климата в Кобе е умерен, като планината Рокко спира ветровете от север, а нос Вада – ветровете от запад. През зимата времето е сухо и рядко вали дъжд или сняг, а температурите почти не падат под нулата. Дъждовния период започва от края на май и продължава до началото на юли, а лятото е горещо и влажността е висока. В началото на септември започва сезона на тайфуните, макар че в Кобе силата им не е голяма поради отдалечеността на града от Тихия океан.

Средна температура и валежи за Кобе за периода 1971-2000
Януари Февруари Март Април Май Юни Юли Август Септември Октомври Ноември Декември Средно за годината
Средна температура(℃) 5.7 5.8 8.9 14.7 19.2 23 26.8 28 24.6 19 13.5 8.4 16.5
Общо количество валежи (mm) 38.9 54.2 90.8 121.4 142.1 189.6 145.8 100 171.4 106 64.7 39.8 1264.7

(според официалния сайт на Японската Метеорологична Агенция[14])

Административно деление и управление[редактиране | edit source]

Град Кобе е административен център на префектура Хього и на изток граничи с градовете Ашия, Нишиномия и Такаразука, на север – с Мики и Санда, а на запад – с Акаши и Инами. Кобе е дезигниран с указ на правителството град и е разделен на девет градски района (ку):

Градски райони в Кобе
  • 1.Ниши-ку
  • 2.Кита-ку
  • 3.Таруми-ку
  • 4.Сума-ку
  • 5.Нагата-ку
  • 6.Хього-ку
  • 7.Чуо-ку
  • 8.Нада-ку
  • 9.Нишинада-ку

Население[редактиране | edit source]

Към 1-ви януари 2011 населението на Кобе по изчисления на градската управа е 1 544 767, а броя на домакинствата е 684 925[15]. Градът е силно урбанизиран с 2 974 души/км² (при средно за страната - 847 души/км²). Към 2009 година в града са регистрирани 44 455 чужденци, като сред тях най-голям е броя на корейците – 20 952, следвани от китайци – 14 105 и виетнамци – 1 430[16].

Икономика[редактиране | edit source]

Кобе е част от индустриалния регион Ханшин. Основни отрасли за града са корабостроителството, тежкото машиностроение и стоманодобивната промишленост. Важна за града е и ролята на търговията, като пристанище Кобе се нарежда на четвърто място в Япония по брой на обработени контейнери. Кобе е световно известен и с своето телешкото месо, приготвяно от специална порода добитък.

По данни от 2007 година, номиналния БВП на град Кобе е 6.15 трилиона йени, като реалния БВП за същата година (по цени от 2000г) се равнява на 6.68 трилиона йени[17]. Средният доход на глава от населението за Кобе за 2007 г. възлиза на 3.05 милиона йени при среден доход за страната - 2.93 милиона йени. Безработица в Кобе към март 2010 е била 4.9%[18].

Известни японски фирми, базирани в Кобе:

  • Кавазаки Тежка Индустрия (мотори, авиационни машини, влаково машиностроение)
  • Кавазаки Кисен (морски транспорт)
  • Кавазаки Зосен (корабостроителство)
  • Кобе Стийл (стоманодобив)
  • Сумитомо Гому Когьо (гумени и каучукови изделия)
  • Мицубоши Беруто (гумени изделия)
  • Асикс (футболни и спортни артикули)

Известни чужди фирми, базирани в Кобе:

  • Проктър анд Гембъл
  • Нестле
  • Берингер Ингелхаим
  • Ели Лили
  • Той Ар Ас

Спорт[редактиране | edit source]

Известни спортни клубове, базирани в Кобе:

  • Висел Кобе – футбол
  • Орикс Бъфалос – бейзбол
  • Кобелко Стийлърс – Ръгби

Личности[редактиране | edit source]

Родени

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б 武藤誠「大輪田泊」日本歴史大辞典編纂委員会編『日本歴史大辞典 2』河出書房新社、1979.Nov年11月
  2. 神戸市文書館 retrieved from [1] on February 17, 2011
  3. Hyogo Tourism Guide, retrieved from [2] on February 17, 2011
  4. 藤井勇三著「神戸の史跡を歩く」2003年10月出版社:(株) 神戸新聞総合出版センター
  5. Kobe city, Hyogo-ku homepage, retrieved from [3] on February 17, 2011
  6. Kobe City Homepage, retrieved from [4])
  7. 『新修 神戸市史 歴史編II 近世』(神戸市、1992年(平成4年)) 910~917頁「兵庫(神戸)開港の準備」
  8. 神戸市文書館[5]
  9. а б в Kobe City Homepage - [6]
  10. Kobe City 神戸被害と戦争資料館 - [7]
  11. 総務省一般戦災ホームページ - [8]
  12. 総務省消防緒庁 ホームページ -[9]
  13. 神戸みなとぴっくり - [10]
  14. [[11]]
  15. Kobe City Statistics - [12]
  16. 兵庫県ホームページ - [13]
  17. Kobe City Homepage - [14]
  18. 厚生労働省 - [15]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Официална страница.