15 август

15 август е 227-ият ден в годината според григорианския календар (228-и през високосна). Остават 138 дни до края на годината.

Събития

• 718 г. — Арабите свалят обсадата на Константинопол.
• 797 г. — Византийският император Константин VI е ослепен от регентката Ирина Атинянката.
• 1002 г. — Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин).
• 1248 г. — Започва строителството на Кьолнската катедрала, предназначена да съхранява мощите на Тримата влъхви.
• 1534 г. — Създаден е орденът "Общество на Исус" от Игнаций Лойола и няколко негови съмишленици в Париж.
• 1570 г. — Открит е възстановеният акведукт Аква Вирг в Рим.
• 1856 г. — В Шумен е организирано първото театрално представление в България — Михаил Мишкоед от Сава Доброплодни.
• 1866 г. — Лихтенщайн получава независимост.
• 1914 г. — В действие е пуснат Панамският канал, който е открит официално 6 години по-късно.
• 1945 г. — Втора световна война: Японският император Хирохито обявява безусловната капитулация на Япония.
• 1947 г. — Великобритания предоставя на Индия и Пакистан статут на независими държави.
• 1948 г. — Състои се церемонията по основаване на Република Корея.
• 1960 г. — Република Конго обявява своята независимост от Франция.
• 1969 г. — В Бетъл, щата Ню Йорк, започва легендарният фестивал за музика и изкуства Уудсток, на който се събират 800 000 души.
• 1979 г. — Основан е кипърският футболен отбор АПЕП Питсилия.
• 1981 г. — На връх Рожен започва национален събор-надпяване.
• 1981 г. — Започва втората международна асамблея "Знаме на мира - София".
• 1990 г. — Президентът Михаил Горбачов възстановява съветското гражданство на писателя — дисидент Александър Солженицин.
• 1998 г. — В град Омаг е извършен най-големия терористичен бомбен атентат след началото на конфликта в Северна Ирландия, при който загиват 28 души, а 220 са тежко ранени.
• 2001 г. — Астрономи обявяват откритието на първата слънчева система, извън нашата. Тя е съставена от две планети, които обикалят около една звезда от съзвездието Голямата Мечка.

Родени

• 866 г. — Робер I, крал на Франция († 923 г.)
• 1750 г. — Пиер Силвен Маршал, френски писател († ?)
• 1769 г. — Наполеон Бонапарт, френски генерал и монарх († 1821 г.)
• 1771 г. — Уолтър Скот, шотландски романист († 1832 г.)
• 1785 г. — Томас Де Куинси, британски писател († 1859 г.)
• 1813 г. — Жюл Греви, френски общественик и политик († 1891 г.)
• 1842 г. — Арсени Костенцев, български просветител и общественик († 1921 г.)
• 1859 г. — Христо Паков, български офицер († 1941 г.)
• 1865 г. — Микао Усуи, японски духовник, основател на Рейки († 1926 г.)
• 1867 г. — Георги Кирков, български публицист и писател († 1919 г.)
• 1868 г. — Васил Димов, български певец и гъдулар († ?)
• 1872 г. — Шри Ауробиндо, индийски националист, учен, философ и гуру († 1950 г.)
• 1875 г. — Александър Манов, български революционер († 1968 г.)
• 1877 г. — Стефан Руневски, български писател († 1919 г.)
• 1878 г. — Бойчо Липовски, български писател († 1913 г.)
• 1878 г. — Пьотър Врангел, руски дворянин, контрареволюционер († 1928 г.)
• 1878 г. — Стоян Коледаров, български преводач († 1946 г.)
• 1879 г. — Етел Баримор, американска актриса († 1959 г.)
• 1880 г. — Йевто Дедиер, сръбски географ († 1918 г.)
• 1883 г. — Иван Мещрович, хърватски скулптор († 1962 г.)
• 1884 г. — Страшимир Кринчев, български писател († 1913 г.)
• 1888 г. — Томас Едуард Лорънс, английски разузнавач
• 1891 г. — Тур Бержерон, шведски метеоролог († 1977 г.)
• 1892 г. — Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1987 г.)
• 1901 г. — Георги Пирински-старши, български политик († 1992 г.)
• 1901 г. — Христо Кодов, български езиковед и литературен историк († ?)
• 1908 г. — Кръстьо Генов, български литературовед
• 1909 г. — Пеко Таков, български комунистически политик († 2005 г.)
• 1911 г. — Атанас Примовски, български етнограф, фолклорист и белетрист
• 1912 г. — Уенди Хилър, английска актриса († 2003 г.)
• 1917 г. — Джак Линч, ирландски политик († 1999 г.)
• 1922 г. — Карло Чипола, италиански икономист († 2000 г.)
• 1924 г. — Робърт Болт, британски драматург и сценарист († 1995 г.)
• 1925 г. — Оскар Питърсън, канадски пианист и композитор († 2007 г.)
• 1926 г. — Константинос Стефанопулос, гръцки политик
• 1930 г. — Донка Петканова-Тотева, български литературен историк
• 1935 г. — Валдемар Баджановски, полски състезател по вдигане на тежести
• 1937 г. — Константин Косев, български историк
• 1938 г. — Янка Рупкина, българска народна певица
• 1938 г. — Януш Зайдел, полски писател
• 1944 г. — Силви Вартан, френска певица
• 1945 г. — Ален Жюпе, френски политик
• 1946 г. — Доротея Тончева, българска актриса
• 1950 г. — Принцеса Ана, британска принцеса, дъщеря на Елизабет II
• 1950 г. — Томи Олдридж, американски рокмузикант
• 1957 г. — Валентин Фъртунов, български писател и журналист
• 1962 г. — Стойчо Стоев, български футболист и треньор по футбол
• 1963 г. — Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор
• 1968 г. — Дебра Месинг, американска актриса
• 1969 г. — Карлос Роа, аржентински футболен вратар и треньор
• 1972 г. — Бен Афлек, американски актьор, сценарист и продуцент
• 1973 г. — Адам Уилърд, американски барабанист
• 1974 г. — Наташа Хенстридж, актриса
• 1986 г. — Крум, български певец
• 1989 г. — Джо Джонас, американски певец
• 1993 г. — Алекс Окслейд-Чембърлейн, английски футболист
• [[1999] г. — Любомир Даковски, пилот на лагерна количка

Починали

Алексий I Комнин

Пол Синяк

Пол Лукас

• 423 г. — Хонорий, римски император (* 384 г.)
• 465 г. — Либий Север, западноримски император (* ? г.)
• 778 г. — Роланд, франкски водач (* 736 г.)
• 1038 г. — Ищван I Свети, пъви крал на Унгария (* 975 г.)
• 1040 г. — Дънкан I, крал на Шотландия (* 1001 г.)
• 1057 г. — Макбет, крал на Шотландия (* 1005 г.)
• 1118 г. — Алексий I Комнин, византийски император (* 1048 г.)
• 1369 г. — Филипа д'Авен, кралица на Англия (* 1311 г.)
• 1621 г. — Джон Баркли, шотландски писател (* 1582 г.)
• 1728 г. — Марен Маре, френски придворен композитор (* 1656 г.)
• 1767 г. — Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд (* 1724 г.)
• 1789 г. — Едуард Уоринг, британски математик (* 1734 г.)
• 1860 г. — Анна Фьодоровна, велика руска княгиня (* 1781 г.)
• 1870 г. — Иван Шопен, руски етнограф и историк от френски произход (* 1798 г.)
• 1883 г. — Панайот Семерджиев, български възрожденски писател (* 1855 г.)
• 1889 г. — Иван Доспевски, български художник (* 1840 г.)
• 1904 г. — Димитър Душанов, български възрожденски просветител (* 1837 г.)
• 1915 г. — Константин Варламов, руски артист (* 1848 г.)
• 1915 г. — Рафаело Джованьоли, италиански писател
• 1917 г. — Коста Шахов, български общественик (* 1862 г.)
• 1931 г. — Алберт Сониксен, американски журналист (* 1878 г.)
• 1935 г. — Уайли Пост, американски авиатор (* 1898 г.)
• 1935 г. — Уил Роджърс, американски хуморист (* 1879 г.)
• 1935 г. — Пол Синяк, френски художник (* 1863 г.)
• 1936 г. — Грация Деледа, италианска романистка, Нобелова лауреатка през 1926 г. (* 1871 г.)
• 1940 г. — Рафаил Попов, български историк и археолог (* 1876 г.)
• 1949 г. — Растко Петрович, сръбски поет и писател (* 1898 г.)
• 1951 г. — Артур Шнабел, австрийкси и полски пианист (* 1882 г.)
• 1962 г. — Панайот Сантурджиев, български военен деец (* 1868 г.)
• 1963 г. — Всеволод Иванов, руски писател (* 1895 г.)
• 1967 г. — Рене Магрит, белгийски художник (* 1898 г.)
• 1971 г. — Пол Лукас, американски и унгарски актьор (* 1887 г.)
• 1978 г. — Михаил Попов, български оперен артист (* 1899 г.)
• 1982 г. — Хуго Теорел, шведски бактериолог, Нобелов лауреат през 1955 г. (* 1903 г.)
• 1990 г. — Виктор Цой, съветски рок-певец (* 1962 г.)
• 1991 г. — Богомил Симеонов, български драматичен и филмов актьор (* 1922 г.)
• 2002 г. — Юрий Яковлев, български актьор (* 1930 г.)
• 2004 г. — Суне Бергстрьом, шведски биохимик, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1916 г.)
• 2006 г. — Тецухико Асаи, японски каратист (* 1935 г.)
• 2012 г. — Хари Харисън, американски писател (* 1925 г.)

Празници

Съвременна икона на Дева Мария

• Православна и Католическа църква — Успение Богородично (почита се смъртта или успението на майката на Исус Христос — Дева Мария), в България празника е известен още като Голяма Богородица
• България —
  • Ден на Варна — Отбелязва се от 1993 г. в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на Общинския съвет
  • Празник на Несебър — Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на общински съвет от 4 август 1992 г.
  • Празник на град Стражица — Определен с Решение на Общински съвет от 28 юли 1998 г.,
  • Празник на Ихтиман
  • Празник на историческото селище Арбанаси — Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
  • Ден на селата Добри Дял и Виноградец
  • Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг — Идеята за отбелязване е на национален алианс „Живот за България” и вестник „Български лекар”. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. Инициативата е подкрепена от всички лечебни заведения в страната. На 15 август 1963 г. умира д-р Стефан Черкезов от тежко изгаряне, след като спасява пътници от пламнал автобус
  • Ден на спасението — ден на оказване на признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот. За първи път ще се отбележи през 2013 г.
• Индия — Ден на независимостта (от Великобритания, 1947 г., национален празник)
• Коста Рика — Ден на майката (по повод смъртта на Дева Мария)
• Лихтенщайн — Ден на Лихтенщайн (национален празник)
• Нова Скотия, Канада — Национален празник
• Полша — Ден на армията
• Република Конго — Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)
• Русия — Ден на археолога
• Южна Корея — Ден на независимостта (от Япония, 1945 г., национален празник)
• Япония — Край на Втората световна война (от 1963 г. се почитат загиналите във войната)