Виноградец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Виноградец
Виноградец
България
Red pog.png
Виноградец
Област Пазарджик
Red pog.png
Виноградец
Общи данни
Население 1 438 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 1 481 (НСИ)
Землище 38,69 km²
Надм. височина 293 m
Пощ. код 4487
Тел. код 03568
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 11154
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Септември
Петър Бошев
(независим)
Кметство
   - кмет
Виноградец
Елинка Благова
(ГЕРБ)

Виноградéц е село в Южна България. То се намира в община Септември, Област Пазарджик.

Централният площад и Кметството

География[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

До 1934 г. село Виноградéц се нарича Карамусал, а преди това е носело името Крушево. По време на турското робство се е казвало Елеларе. Селото е основано от няколко големи фамилии, сред които Дойчеви, Влайкови, Гущерови и Соколови. Други големи фамилии са Терзови, Бончеви, Благови, Айдарови, Недялкови, Динкови, Бирови, Ладжови ,Пенчеви и др.

Религии[редактиране | edit source]

Над 90% изповядват християнство.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Край селото има останки от три крепости. При Чукуров връх има тракийска могила, където е открита единствената плоча на тракийски конник от глина.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • В петък е пазарният ден.
  • На 15 август - общонароден събор.
  • На почит е празникът Дервишовден (на Сирни заговезни), който е кукерски празник. В навечерието на Сирни заговезни се палят огньове наречени "оратушки". Дервишовден е най-тачения празник във Виноградец. Традиция е цялото село да се събира на централния площад и да наблюдава кукерските представления. Колят се агнета, които се пекат в специални пещи.

Други[редактиране | edit source]

Основен поминък - лозарство. Тук се намира една от най-големите винарски изби в България.

Кухня[редактиране | edit source]

Традиционно за Виноградец ястие е печено агне в зидана селска фурна. Приготвя се за Великден и Гергьовден. Друго характерно ястие е местната рецепта за свински суджук и Кървавица. Кървавица: 2кг обрезки от врата или корема ,белия дроб от прасето ,два стръка праз лук бялата част(около 40 см.),1 суп.лъжица червен пипер,1 суп.лъжица счукано Резене семе((Морач) = Foeniculum vulgaris Mill. Apiaceae) ,22-25 гр.сол.Месото и белия дроб се накълцват ,нарязва се на ситно празия лук,и се омесва всичко с подправките.Пълнят се дебели черва.Потапят се във вряща солена вода за около 1-2 минути и се сушат на проветливо място 2 седмици.Комбинацията Праз лук резене и червен пипер е неповторима. Подобна е рецептата за свински суджук със същите подправки.

Личности[редактиране | edit source]

  • Йордан Томов Пачев или Данчо Пачев [1] - Буден и изключително умен младеж,който е бил от партизанското движение в областта, с партизанско име Володя. На 29 март 1944, само на 18 години той е бил изгорен жив в селската фурна, заради разбиранията си от властите, които са извършвали гонения на хора като него по това време, за назидание на другите жители на селото. Предаден на полицията от Ладжов.
  • Георги Стефанов Цветанов - Роден във Виноградец на 12 Април 1941 г. Завършва основното си образование в родното си село и гимназия в гр. Пазарджик. През 1959 г. е приет във Висшето военно училище "Васил Левски" в гр. Велико Търново, което завършва с множество отличия. През 1981 год. е назначен и изпълнява длъжността вицеконсул, в Генералното консулство на НР България в гр. Одрин, Република Турция, през периода 1981-1985 год. След промените през 1989 г. Георги Цветанов е избиран за кмет на с. Виноградец и заема този пост в продължение на два мандата. Тежката икономическа ситуация, в която изпадна Българската държава в началото на прехода, както и срещнатото неразбиране от голяма част от населението на селото, обаче не му позволиха да развие изцяло своите идеи за облагородяване на селото и най-вече за възстановяване на сградата на старото училище. О.р. полковник инж. Георги Стефанов Цветанов умира на 06 Октомври 2003 в гр. Пловдив.[2].
  • подофицер Атанас Атанасов Кръстев [3] - Роден на 19 юли 1920 г. в село Карамусал (сега Виноградец, б.а.). Завършва училище по архитектура или така наричаното тогава Столарско училище в с. Долна Баня. При отбиване на военната си служба постъпва във Въздушните войски, а оттам - в Пилотското училище, гр. Казанлък. Като пилот от 12-ти подофицерски випуск постъпва на служба в 3-и разузнавателен орляк, гр. Ямбол, където е определен за взводен командир в Школата за аеромонтьори. През септември 1943 г. подофицер Атанас Кръстев е изпратен в изтребителната школа, с. Долна Митрополия, след чието завършване в края на същата година е приведен на военна служба в 6-и изтребителен полк, гр. Карлово с командир полковник Васил Вълков, и зачислен към 2/6 изтребителен орляк с командир капитан Николай Бошнаков. От края на февруари 1944 подофицер Атанас Кръстев започва да изпълнява бойни задачи с френските изтребители "Девоатин-520" и германските "Месершмит-109Г". На 17 април 1944, точно в 12,00 ч, от летище Враждебна излитат 18 самолета от 2/6 изтребителен орляк, водени от орлячния командир капитан Николай Бошнаков. Сред излетелите с два "Девоатин"-а са подпоручик Веселин Рачев-водач и подофицер Атанас Кръстев-воден, които са свалени и загиват в смъртоносна схватка с противниковите изтребители П-51 "Мустанг". "Девоатин"-ът на подофицер Атанас Кръстев пада при с. Лесново, Софийско. Посмъртно подофицер Атанас Атанасов Кръстев е произведен в офицерско звание и е дарен с военно отличие "За храброст"-IV степен II клас. Погребан е в родното си село.

Външни препратки[редактиране | edit source]