Кукери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кукери в село край Карлово.
Бабугери в село Брежани
Кукери в Разлог
Кукери от с.Горна Василица

Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари, са българските карнавални фигури – мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По-стар обичай в периода между Месни и Сирни заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България. Днес навсякъде в Източна България (дори по цяла България) Кукеровден се празнува точно на Сирни заговезни. Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.

Обичай[редактиране | edit source]

На първи януари – Нова година – по традиция се организира кукерски събор. Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец — жена). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или пък са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). В България по време на Нова година и Сирни заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.

Танците на кукерите[редактиране | edit source]

Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година. Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци. Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя” може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно – след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младоженец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.


Маски[редактиране | edit source]

Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея се налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Трябва да я направят все по-грозна и по-страшна,за да изплашат злото.Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

Разпространение и произход[редактиране | edit source]

Обичаят е разпространен повсеместно в Южна и Централна Европа – и в Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Македония, Словения, Хърватия, България и т.н.. Подобни карнавални маски съществуват в Италия на остров Сардиния. Италианските кукери мамутонес (mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Много близък ритуал се празнува и в Кантабрия, Испания. Казва се Виханера, а испанските кукери се казват зарамакос. Празнува се през първата неделя от новата година. Кукери има и в Полша, Унгария, Хърватия и Словакия. Обичаят по нашите земи води началото си от траките, където се празнувал по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. Кукерството празнува отминаването на зимата и настъпването на лятното плодородие.

Вижте още[редактиране | edit source]

Месни заговезни

Външни препратки[редактиране | edit source]