Кукери
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: оформление и подобряване на стила на вмъкнатия в средата текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Кукерите, наричани още бабугери, станчинари или джамалари, са българските карнавални фигури - мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България. Днес навсякъде в Източна България (дори по цяла България) Кукеровден се празнува точно на Сирни заговезни! Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.
На 1 януари - Нова година - по традиция се организира кукерски събор. Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от „булка” и „младоженец” - мъже). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или пък са с начернени лица. На кръста са окачени звънци, в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и „пометаш” (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта).
Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и пр.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.
Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е „царят”. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя” може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично “убиват царя” (или кукерската булка) с носеното оръжие – кросно - след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува „Цар”, а "младоженец" и „булка”. „Младоженецът” носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.
Подобни карнавални маски съществуват в Италия на остров Сардиния. "Италианските кукери" (мамутонес (mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси.
Много близък ритуал се празнува и в Кантабрия, Испания. Казва се Виханера (La Vijanera[1]), а "испанските кукери" се казват зарамакос (zarramacos). Празнува се през първата неделя от новата година.
