Русалии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паметник на русалията в Секирник, Струмишко

Русалии или калушари, са ритуални игри, които се изпълняват през Русалийската седмица (също наричана Русаля) – седмицата преди Петдесетница,[1] както и в дните между Рождество Христово и Богоявление по време на поганните дни.[2] Обичаят е характерен за някои части на България, Румъния и Македония.[3]

Обичаят на русалиите е регистриран още при траките и е разпространен сред власите в цяла Югоизточна Европа. Макар да е известен от старобългарската литература – където постоянно е осъждан като езическа практика, – в големи части от Северна България той е въведен сравнително късно, през XVI – XVIII век, под влашко влияние.[4]

Русалийски игри[редактиране | редактиране на кода]

Русалийските игри се изпълняват от група мъже с нечетен брой, водени от ватаф.[4] Ватафът обикновено получава длъжността си по наследство, обучен от своя баща, и от своя страна ръководи и обучава в русалийския ритуал останалите членове на групата, които обикновено участват в нея в продължение на дълги години.[4] Могат да са облечени са в бяло и да носят по-особени шапки[1] или да използват обикновено облекло.[4] Калпаците им са окичени с пелин и други билки, а на краката си имат шпори със звънчета.[1] Носят със себе си дълги към метър и половина тояги със звънчета, а водачът – бяло знаме с пришити билки.[4]

Русалиите обикалят по селата от Спасовден до Петдесетница, като посещавайки домовете изпълняват магично-шаманистични игри с музикален съпровод, при които винаги мълчат.[1][4] Някои от танците им имат за цел лекуването по магичен начин на нелечими болести (русалски болести).[4] Русалийските игри се изпълняват живо, със ситни стъпки и са многофигурни. Русалиите играят с тояги в ръце, като правят различни фигури.[1]

Русалки[редактиране | редактиране на кода]

С обичаите на Русалиите понякога се свързват и свръхестествени същества, наричани „русалки“, но различаващи се от носещите същото име водни демони от славянската митология. Те са красиви женски същества с дълги коси и криле, които живеят на края на света и идват в обикновения свят само през пролетта – по време на Русалийската седмица – донасяйки плодородие на цъфтящите жита, ръсейки ги с роса.[5]

Преди да започнат сеенето на росата, през нощта срещу Спасовден, русалките се събират на горски поляни, за да се кичат с растящото по тях цвете росен, наричано на някои места също русалче, русанлийче, росник. Според фолклора росенът цъфти само до тази нощ, а на следващата сутрин вече нямат цветове, защото са обрани от русалките.[6]

Сеенето на росата продължава от Спасовден до Петдесетница, а след като приключат с него русалките започват да празнуват през следващата Русалска неделя.[7] През този период те са като пияни и могат да вредят на хората – обикновено на нарушили забраната за работа, заспали през деня или излезли сами от селото млади жени – предизвиквайки русалска болест.[8]

Ходене на росен[редактиране | редактиране на кода]

Ходенето на росен е български народен обичай, широко разпространен в цялата страна, включително и сред бесарабските българи.[9] Той се базира на вярването за русалките и брането им на росен в навечерието на Спасовден.[6] Смята се, че докато берат росена и се подготвят за сеенето на росата на следващия ден, те са в особено добро настроение и са склонни да приложат необикновените си умения за излекуването на тежки болести.[6] Обичаят изглежда е много стар, тъй като в старобългарски църковни текстове се осъжда като нехристиянско .[10]

Ходенето на росен е обичай за лекуване на продължителни болести с неясна причина и неподдаващи се на друго лечение, както и на болести, прихванати на предишната Русалска неделя, за които се смята, че са предизвикани от русалките.[6] При него болният прекарва нощта преди Спасовден на място, където расте росен – росенова ливада – придружаван от човек от противоположния пол, който не е член на семейството му.[6] Тъй като росенът не е много често срещан, често на росеновите ливади се събират по няколко болни, които понякога пътуват от няколко околни села.[11]

При ходенето на росен болните носят със себе си нова паница, стомна и кърпа, както и украсен хляб, вино, ракия, печена кокошка и кърпа, риза или чорапи, които трябва да остави в ливадата като дар за русалките.[6] Те отиват на росеновата ливада вечерта, като болният ляга под стръкове росен, а придружителят му поставя до главата му купата, напълнена с вода, и подрежда в близост останалите предмети.[12] След това придружителят се отмества настрани от болния, а задачата му е да стои буден поне до първи петли, когато се смята, че русалките вече са преминали.[12] На сутринта придружителят събужда болния и проверява купата с вода – смята се, че паднали в нея цветове са знак за излекуване.[13] След това болният отпива от водата и заедно с придружителя се прибира възможно най-рано, така че да ги види никой по пътя, което би развалило лечебната магия.[14] Те взимат и водата, от която болният трябва да пие по малко през следващите 40 дни.[14]

Ходенето на росен се използва и за лечение на безплодие при жените. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден, се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.[15] Този мотив е широко разпространен във фолклора и се свързва с популярната фраза „Тѐ ти, булка, Спасовден!“,[16] която се използва и в по-широк смисъл, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.[17]

Други[редактиране | редактиране на кода]

На русалиите са наречени улиците „Русаля“ в кварталите „Изгрев“ и „Дианабад“ (Карта) и „Русалка“ в квартал „Орландовци“ (Карта) в София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 381. (на български)
  2. ↑ Шапкарев, Кузман. Руссаллии. Древен и твърде интересен българский обичай запазен и до днес в Южна Македония. Пловдив, 1884.
  3. ↑ Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6. с. 96.
  4. ↑ а б в г д е ж Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 514 – 516.
  5. ↑ Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 279.
  6. ↑ а б в г д е Маринов 1981, с. 632.
  7. ↑ Маринов 1981, с. 638.
  8. ↑ Маринов 1981, с. 638 – 639.
  9. ↑ Ковалов А. И. Русалии в представлениях болгар Республики Молдова // Международная научная конференция „Сохранение культурного наследия в странах Европы“ (г. Кишинёв, 25 – 26 сентября 2008 г.). – Chişinău: „Busines-Elita“ SRL, 2009. – С. 244 – 248.
  10. ↑ Маринов 1981, с. 636 – 367.
  11. ↑ Маринов 1981, с. 632 – 634.
  12. ↑ а б Маринов 1981, с. 634.
  13. ↑ Маринов 1981, с. 634 – 635.
  14. ↑ а б Маринов 1981, с. 635.
  15. ↑ Днес е Спасовден. Те ти, булка… Имало и срамен фолклор
  16. ↑ Днес е Възнесение Господне[неработеща препратка]
  17. ↑ Те ти, булка, Спасовден!
Цитирани източници
  • Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Русалии&oldid=12226267“.