Бесарабски българи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Бесарабски българи са българите, живеещи в областта Бесарабия, разделена между днешна Молдова и днешна Украйна (Одеска област).

Географско разпространение и брой[редактиране | edit source]

Етническа карта на Буджак

Общият брой на бесарабските българи в Република Молдова и Република Украйна по официални данни е около 230 000 души. Отделно има още 151 596 души, които са тюркоезично българско население - гагаузи. В общ план, българското етническо присъствие в Бесарабия по официални данни, може да се оцени на 380 000 човека.

По официални данни в Република Молдова бесарабските българи през 1989 г. са 88 419 души. Според преоброяването от октомври 2005 г. В Молдова живеят 65 072 души, но в този брой не са включени българите в Приднестровието. Въпреки че българите населяват най-различни селища в Молдова, включително и столицата Кишинев, където са чести смесените бракове, тяхната най-голяма концентрация е в южните части на Молдова — предимно в Тараклийски район (28 500 д. или 66%), но също така и други райони (Кагулски, Леовски, Кантемирски), както и в Гагаузия. В Гагаузия живеят близо 8 000 българи - малко над 5% от населението.

В украинската част на Бесарабия българите са по-многобройни - над 140 000 души. Те преобладават в Болградския район. Немалко българи живеят и в Тарутински, Арцизки, Саратски, Измаилски и Татарбунарски район. Те са незначително малцинство в Килийски и Белгород Днестровски район. Макар че областният център Одеса се намира извън границите на географската област Бесарабия, немалко бесарабски българи са се преселили в този град.

История[редактиране | edit source]

Българското етническо присъствие в Бесарабия датира от ранното Средновековие. Начало на значително българско присъствие в този район обаче е поставено в края на 18 и началото на 19 век. Българско население се преселва в Бесарабия по време на феодалните размирици в Османската империя и след руско-турските войни в този период. Особено големи са преселническите вълни след войните от 1806-1812 и 1828-1829 г. Въпреки че българските преселници са най-вече от Източна България, сред тях има и западни българи - македонци и шопи, заселили се в Източна България през 18 век и преди това. Заедно с българите в Бесарабия се заселват дори и няколко албански села, също преселили се от Източна България - до днес част от възрастните жители на село Жовтневое (Каракурт), Болградски район говорят албански език.

Болград е основан през 1819 г. от български преселници на мястото на с. Табак. През периода 1856-1878 г. е в пределите на Молдова. Той става културен център на българските колонии в Бесарабия. На 29 октомври 1838 година, след пет годишно строителство, се освещава трипрестолния храм Свето Преображение Господне в Болград. Този ден се чества като Ден на бесарабските българи. На 28 юни 1858 г. отваря врати Болградската гимназия “Св.св.Кирил и Методий” - Народно централно училище в Болград която изиграва много важна роля в българското Възраждане - бесарабските българи участват и в Опълчението, както и в Руско-турската освободителна война. Гимназията подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г.

След заселването си на новото място българските колонисти основават свои градове, между които Болград и Комрат, а също и много села, наричани и колонии. През 1856 година, по силата на Парижкия мирен договор Бесарабия е разделена на две - югозападните части с Болград, Измаил и Килия са включени в състава на Молдова (от 1861 г. - Румъния), а североизточните с център Комрат остават в Руската империя. През 1858 г. с разрешението на молдовския владетел българинът Никола Богориди е основана Болградската гимназия, която има значително място в развитието на българското образование и култура през Възраждането.

През 1861 година над 20 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Русия и получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци. Преселниците от Бесарабия поставят началото на друга българска общност - таврийските българи.

До края на 19 век над 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия.

След като през 1878 година Южна Бесарабия отново е включена в състава на Руската империя, там се засилват процесите на русификация. За това спомага и преселването в Княжество България на голяма част от местните български интелектуалци, които се включват активно в изграждането на българската държава. Извоюваните от българите по време на молдовското (румънското) управление права в областта на образованието и културата са премахнати и Болградската гимназия изцяло придобива облик на руско учебно заведение.

След 1918 г. и краха на Руската империя Румъния завладява цяла Бесарабия. За разлика от предишното румънско управление, всички културни-просветни права на българите са изцяло отнети. Това води дори до случаи на въоръжена съпротива от страна на българите и през 1924 г. избухва подкрепяното от съветска страна Татарбунарското въстание, потушено с кръв от страна на румънските власти. Междувременно, се засилват тенденциите на откъсване от българите на гагаузите, които до този момент се приемат за говорещи на турски език българи.

През лятото на 1940 година, след спогодбата Рибентроп-Молотов от предишната година, съветските войски навлизат в Бесарабия и я включват в състава на СССР. Българите преживяват колективизацията, Втората световна война, румънската окупация 1941-1944 и последвалия войната небивал глад и масова смъртност.

Въпреки че са признати официално, в СССР част от бесарабските българи губят някои черти от своята културна идентичност - език и други.

Бесарабските българи в Украйна[редактиране | edit source]

Карта на българите в Украйна

В края на 80-те години сред българите в СССР се заражда движение на национално възраждане. Издават се български вестници, създават се културно-просветни дружества, в много училища започва да се изучава български език - в началото като факултативен предмет, а впоследствие и като задължителна част от учебната програма. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. в някои места в Бесарабия (в Болградската гимназия, в Тараклийския колеж, в село Чийшия (Огородное, Городное, Украйна) и на други места на български език се изучават голяма част от учебните предмети. През 1993 г. в Украйна се създава Асоциация на българите в Украйна, чийто председател Антон Киссе е депутат в парламента на Украйна. През 1995 г. в Кишинев се създава Български теоретичен лицей „Васил Левски“. През 2007 г. в Одеса е създадена организацията Конгрес на българите в Украйна с председател Юрий Граматик. Основната цел на организацията е съхраняване на правата на българите в Украйна в съответствие със законите на страната[1].

Бесарабските българи в Молдова[редактиране | edit source]

През есента на 2004 г. в центъра на българите в Молдова, град Тараклия се открива Тараклийският държавен университет, в който официалните езици на обучение са български и молдовски (румънски). Този университет се съфинансира от българската държава.

Личности[редактиране | edit source]

Език[редактиране | edit source]

Езикът на бесарабски българи - (Бесарабски български) е запазил някои старобългарски и диалектни думи и има още няколко разлики със съвременния български език

Литература[редактиране | edit source]

  • Грек, Иван и Николай Червенков. Българите в Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993
  • Киссе, Антон. Возрождение болгар Украины. Очерки, Одесса 2006, 288 с.
  • Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бесарабиии (1857-1918), Кишинеу 2004
  • Алманах "Родолюбец", т.I - т. VII, (София 1994, 1996, 1998, 2000, 2002, 2004, 2006)
  • проф. Михаил Станчев. Болгары в Российской империи, СССР, странах Балтии и СНГ. 1711 - 2006 гг. Т. 1. - Статистический сборник.София: академическое изд-во им. М. Дринова, София, 2009. - 619 с.

„Съвременната поезия на бесарабските българи“[редактиране | edit source]

Книгата „Съвременната поезия на бесарабските българи“ (автор Светлозар Василев, редактор Елена Налбантова, изд. Хера - гр. Ямбол 1999 г.) има претенциите да бъде първото научно изследване на литературата на бесарабските българи, периодизация, очертава въпросите, които стоят пред бъдещите изследователи, проследява творчеството им до съвременността, предлага модел за четене на поезията на бесарабските българи. Проектът е изпълнен през 1999 г. от Светлозар Василев и е редактиран от асистента по Възрожденска литература Елена Налбантова от Великотърновския университет.

Вижте още[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]

Източник[редактиране | edit source]

  1. КБУ на сайта на Агенцията за българите в чужбина