Александър Теодоров-Балан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Теодоров-Балан
български филолог
Александър Теодоров-Балан 
Роден: 27 октомври 1859
Кубей, Бесарабия
Починал: 12 февруари 1959
София, България

Акад. Александър Стоянов Теодоров-Балан (27 октомври 1859 - 12 февруари 1959) е български езиковед, литературен историк и библиограф, академик на БАН.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Балан е роден в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи преселници, които първоначално живеят в Болград, а по-късно - и в Кубей. Брат е на генерал Георги Тодоров. Завършва Болградската гимназия.

Научна кариера[редактиране | edit source]

Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда "За звука ь в новобългарския език". През 1884 г. се установява в София и 4 години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет "Св. Климент Охридски"). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Балан дава отговор на тезата публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903 г. „За македонските работи”. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания акад. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков.[1]

Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това е избиран на същия пост (1896–1897, 1902–1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899–1900, 1904–1905).

В края на 19 век и началото на 20 век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1939 г. е почетен доктор на Софийски университет и действителен член на БАН.

От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия.

Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист".

Личен живот[редактиране | edit source]

Личният живот на Александър Балан често е драматичен. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му - французойката Юлия Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати.

Велик майстор във Великата българска масонска ложа, той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната улица "Христо Георгиев" 4 в София. Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите Елин Пелин, и др., го виждат само за малко на университетски празници.

Синовете му - Милко, Владимир и Станислав, имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по рентгенология и анатомия. Владимир Балан е летец и авиоинженер, директор на "Луфтханза" за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Когато се четат присъдите на I състав на Народния съд, ученият чува по радиото и името на сина си Станислав, който е бил секретар на цар Борис III. Присъдата е "доживотен строг тъмничен затвор" /цитат/. За първи път големият ни езиковед се обръща за помощ към Георги Димитров. Така Станислав е спасен. Той остава до смъртта на академика негов секретар и успява да подготви многотомните му трудове за печат.

Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София.

Научно наследство[редактиране | edit source]

Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Негов принос в съвременния български език са думите: влак, възглед, дейност, заплаха, излет, летовище, общувам, поява, предимство, становище, съвпадеж, творба, украса, усет и много други.

Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история.

Избрани трудове[редактиране | edit source]

  • Паисий Хилендарски. История славянобългарская (1762), Пловдив 1898
  • Софроний Врачански..., С. 1906
  • Кирил и Методий. Жития..., С. 1920
  • Нова българска граматика, С. 1940
  • Борба за съвременен правопис (1921–1923 г.), С. 1924
  • Нова българска граматика за всякого, С. 1958
  • Избрани произведения, С. 1987
  • Книга за мене си, С. 1988

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Александър Теодоров-Балан и македонизмът на Кръстю Мисирков, Вениамин Терзиев.

Източници[редактиране | edit source]

  • Русин Русинов, Теодоров-Балан, Александър Стоянов // Лиляна Грашева (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. IV (допълнения), София, 2003, ISBN 954-430-949-7 (АИ) (Т. IV); ISBN 954-8712-28-8 (ИЛ при БАН), стр. 44-47
  • Биографична справка в Университетска библиотека: Библиотека Славика
  • Петър Динеков: Академик Александър Теодоров-Балан и българската литература в Сборник в чест на академик Александър Теодоров-Балан, София, БАН, 1955, стр. 31-37, Онлайн версия

Външни препратки[редактиране | edit source]