Карлов университет
| Карлов университет | |
| Univerzita Karlova v Praze | |
|
Историческото ядро Каролинум |
|
| на латински: Universitas Carolina Pragensis | |
| Основаване | 1348 |
|---|---|
| Финансиране | държавен |
| Ректор | Вацлав Хампъл |
| Студенти | ок. 50 000 |
| Местоположение | Прага, Чехия |
| Членство | Europaeum |
| Уебсайт | www.cuni.cz/ |
Карловият университет в Прага е главният университет в Чехия, най-старият в Централна Европа и сред най-старите университети в света.
Член е на университетското обединение Europaeum. Обучението е на чешки и английски език.
Съдържание |
История [редактиране]
Основан е от крал Карл IV през 1348 г. по предложение на първия пражки архиепископ Арнощ от Пардубице. За учебни занятия императорът закупува няколко здания в квартал Старе Место, получили по неговото име названието Каролинум.
Доколкото е основан от представители на немската общност, то обучението в университета се води на немски език до края на 19 век. По примера на унгарския елит чешката интелигенция в града («будители») се противопоставя решително на политиката на германизация и университетът е разделен на 2 потока - чешки и немски, през 1882 - 1939 г.
През ноември 1939 г. Чешкият университет е закрит, а много от неговите студенти и професори са депортирани в концлагери. След войната започва депортиране на немското население от страната и през октомври 1945 г. Немският университет е закрит, а Чешкият университет е възстановен като единствен Карлов университет.
Факултети [редактиране]
- 3 теологически факултета - католически, евангелистки и хуситски;
- фармацевтичен (в Храдец Кралове) и 5 медицински факултета (3 в Прага, по 1 в Пилзен и в Храдец Кралове);
- физико-математически факултет (физика, математика, информатика);
- юридически факултет;
- философски факултет;
- педагогически факултет;
- факултети по обществени науки (икономика, управление, журналистика, дизайн, международни отношения);
- Институт по политология и международни отношения (Международни отношения, Политология)
- Институт по международно странознание (Международно странознание)
- Институт по икономически науки (Икономическа теория, Икономика)
- Институт по социология (Социология и социална политика)
- Институт по комуникация и журналистика (СМИ и комуникация, журналистика)
- природонаучен факултет;
- факултет по физическа култура и спорт;
- факултет по хуманитарни науки.
Други звена [редактиране]
- Институт по езикова и професионална подготовка - главно за предварително обучение по чешки език на чуждестранни студенти преди следване в чешки ВУЗове
- Център за икономически изследвания и следдипломно обучение - Икономически институт (Center for Economic Research & Graduate Education - Economics Institute, известен със съкращението CERGE-EI) - съвместно с Чешката академия на науките, обучение на английски език
- Център по въпросите на екологията
- Европейски информационен център
- Изчислителен център
- Библиотека
Известни личности [редактиране]
- Преподаватели
- Вацлав Добруски (1858-1916), археолог
- Константин Иречек (1854-1918), историк
- Панайот Карагьозов (р. 1952), български филолог
- Никодим Кондаков (1844-1925), руски историк на изкуството
- Йозеф Моравчик (р. 1945), словашки политик
- Любор Нидерле (1865-1944), археолог и етнограф
- Евалд Херинг (1834-1918), германски физиолог
- Кирил Христов (1875-1944), български писател
- Ян Хус (1369-1415), теолог
- Йозеф Юнгман (1773-1843), филолог
- Студенти и докторанти
- Стоян Аргиров (1870-1939), български библиограф
- Веселин Вачков (р. 1968), български журналист
- Петър Данчов (1857-1913), български юрист
- Вацлав Добруски (1858-1916), археолог
- Константин Иречек (1854-1918), историк
- Люба Касърова (1887-1946), българска поетеса
- Франц Кафка (1883-1924), писател
- Пандо Колевски (р. 1937), македонски писател
- Милан Кундера (р. 1929), писател
- Йохан Йозеф Лошмит (1821-1895), физик и химик
- Андре Мазон (1881-1967), френски филолог
- Стефан Младенов (1880-1963), български езиковед
- Любор Нидерле (1865-1944), археолог и етнограф
- Ян Рокицана (1396-1471), теолог
- Цветана Романска-Вранска (1914-1969), българска фолклористка
- Любка Рондова (р. 1936), българска певица
- Панайот Карагьозов (р. 1952), български филолог
- Борис Спиров (1897-1974), македонски лекар и политик
- Стойко Стойков (1912-1969), български езиковед
- Никола Тесла (1856-1943), сръбско-американски инженер
- Рене Уелек (1903-1995), литературен теоретик
- Щефан Фюле (р. 1962), политик
- Ян Хус (1369-1415), теолог
- Найден Шейтанов (1890-1970), български философ