Франц Кафка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Франц Кафка (на немски Franz Kafka) е сред най-значимите немскоезични писатели на XX век.
Съдържание |
[редактиране] Живот и творчество
Кафка е роден в Прага (Австро-Унгария) в семейството на търговец от еврейски произход. Бащата е домашен тиранин, изпълнен с презрение към литературните начинания на своя единствен син. Кафка завършва Юридическия факултет на Карловия университет в Прага и от 1908 до 1922 г. работи в застрахователна фирма, но непрекъснато - главно нощем - пише. Така е създадена първата му значима литературна творба, разказът "Присъдата" (1913), последвана от новелата "Преображението" (1915). Писателят е близък до кръга на пражките експресионисти и разказите му излизат в различни литературни списания.
[редактиране] Болест и смърт
Франц Кафка умира в санаториума в Кирлинг край Виена, поразен от туберкулоза, ненавършил четиридесет и една години. Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му писателят Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа - "Процесът" (1925), "Замъкът" (1926) и "Америка" (1927), - както и сборника с непубликувани разкази "При строежа на Китайската стена" (1931). Излиза и кореспонденцията му с Фелице Бауер и с Милена Йесенска, както и прочутото му "Писмо до бащата" (създадено в 1919 г.). Посмъртно са издадени и неговите "Дневници" (1983).
[редактиране] Възбрана и слава
По време на националсоциализма в Германия книгите на Кафка са забранени, а трите му сестри са ликвидирани в концентрационни лагери.
Приживе творчеството на Франц Кафка не е много известно, но се сдобива с международна слава в годините след Втората световна война. "Откриват" го първо в САЩ и Франция, а едва през петдесетте години на XX век - в Германия и Австрия. Произведенията на "пражанина" се отличават с необикновено съчетание на свръхреализъм и гротескност, което придава изключителна сила на художественото внушение. Така възниква един свят-притча, в който невидимо нараства отчуждението и бездуховността. На преден план излиза необяснимото, абсурдът, онова, което не се поддава на логическо осмисляне, но деформира човека и обезценява живота му.
[редактиране] Влияние
Днес Франц Кафка - наред с Джеймс Джойс и Марсел Пруст - е смятан за един от "тримата влъхви" на модерната литература.
В чест на писателя са учредени две международни литературни награди - през 1979 г. от град Клостернойбург и през 2001 г. от родния град на писателя Прага.
[редактиране] Библиография
- 1909: Ein Damenbrevier
- 1909: Gespräch mit dem Beter
- 1909: Gespräch mit dem Betrunkenen
- 1909: Die Aeroplane in Brescia
- 1912: Großer Lärm
- 1913: Betrachtung
- 1913: Das Urteil
- 1913: Der Heizer (Erstes Kapitel des Romanfragments „Der Verschollene“)
- 1913: Entschlüsse
- 1915: Die Verwandlung
- 1915: Vor dem Gesetz
- 1918: Der Mord (frühere Fassung von Ein Brudermord, 1919)
- 1918: Ein Landarzt
- 1919: In der Strafkolonie
- 1921: Der Kübelreiter
- 1924: Ein Hungerkünstler
- Посмъртни публикации
- 1904–1905: Beschreibung eines Kampfes
- 1907–1908: Hochzeitsvorbereitungen auf dem Lande
- 1914–1915: Der Dorfschullehrer (Brods Titel: Der Riesenmaulwurf)
- 1915: Blumfeld, ein älterer Junggeselle
- 1916–1917: Der Gruftwächter
- 1916–1917: Die Brücke (Titel von Brod)
- 1917: Eine Kreuzung
- 1917: Der Jäger Gracchus (Titel von Brod)
- 1917: Beim Bau der Chinesischen Mauer
- 1917: Eine alltägliche Verwirrung (Titel von Brod)
- 1919: Brief an den Vater
- 1920: Heimkehr (Titel von Brod)
- 1920: Das Stadtwappen (Titel von Brod)
- 1920: Kleine Fabel (Titel von Brod)
- 1922: Forschungen eines Hundes (Titel von Brod)
- 1922: Das Ehepaar
- 1923–1924: Der Bau (Titel von Brod)
- 1925: Der Prozess (Niederschrift 1914/15; Romanfragment)
- 1926: Das Schloß (Niederschrift 1922; Romanfragment)
- 1927: Amerika (Der Verschollene, erste Entwürfe 1912; Romanfragment)
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
[редактиране] Външни препратки
- Разкази от Франц Кафка, в превод на Венцеслав Константинов
- „Кафка и вселената на надеждата“, Венцеслав Константинов, LiterNet.bg
- „Кафка през погледа на Елиас Канети“, Венцеслав Константинов, LiterNet.bg

