Франц Кафка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франц Кафка
Kafka.jpg
Роден 3 юли 1883
Прага, Австро-Унгария, днес Чехия
Починал 3 юни 1924
(на 40 години)
Кирлинг край Виена, Австрия
Подпис Franz Kafka's signature.gif
Франц Кафка в Общомедия

Франц Кафка (на немски: Franz Kafka) е сред най-значимите немскоезични писатели на XX век.

Живот и творчество[редактиране | edit source]

Произход и ранни години[редактиране | edit source]

Франц Кафка като ученик

Франц Кафка е роден в Прага (Австро-Унгария) в семейството на търговец от еврейски произход. Бащата, Херман Кафка (1854–1931), е домашен тиранин, изпълнен с презрение към литературните начинания на своя син.[1] Той е роден в село край град Писек, повечето жители на което са чешкоезични евреи. Работи известно време като търговски пътник, след което се установява в Прага. Там той отваря магазин за луксозни стоки и аксесоари, който се развива успешно и персоналът му достига до 15 души. Майката на Франц Кафка, Юли (1856–1934), е дъщеря на заможен пивовар от Подебради и е по-образована от своя съпруг.[2]

Франц е най-голямото от шестте деца в семейството.[3] Двамата му братя, Георг и Хайнрих, умират в ранна възраст, преди той да навърши седем години. Трите му сестри, Габриел (Ели; 1889–1941), Валери (Вали; 1890–1942) и Отили (Отла; 1891–1943) са убити по-късно по време на Холокоста.[4] Тъй като и двамата родители са ангажирани със семейния магазин, през повечето време за децата се грижат поредица от гувернантки и прислужници.

Франц Кафка през 1906 г.

Майчиният език на Франц Кафка е немският, но той говори свободно и чешки.[5] По-късно той изучава и френски език и култура. Религиозното му възпитание се ограничава до отбелязването на Бар Мицва и посещенията на синагога, заедно с баща му, четири пъти в годината. От 1889 до 1893 година учи в немско начално училище в Прага, а след това в немска класическа гимназия, която завършва през 1901 година.

Приет в Карл-Фердинандовия университет в Прага, Кафка първоначално се записва да учи химия, но няколко седмици по-късно се насочва към правото. То дава повече възможности за бъдеща кариера, а по-дългото обучение позволява на Кафка да отдели време за курсове по немска филология и история на изкуството. Той се включва в студентски клуб, който организира литературни четения и други подобни начинания. В университета се запознава с Макс Брод и Феликс Велч, които остават негови близки приятели до края на живота му. На 18 юни 1906 година Франц Кафка получава докторска степен по право, след което преминава задължителния едногодишен неплатен стаж в граждански и наказателни съдилища.[6]

Творчество[редактиране | edit source]

Според Владимир Набоков най-силно влияние върху Франц Кафка по отношение на литературния му стил е упражнил Гюстав Флобер. Подобно на френския писател Кафка си служи с езика като с работен инструмент. В прозата си използва словесни обрати от речника на администрацията, деловите среди, съдопроизводството, естествените науки.

Паметна плоча, отбелязваща родния дом на Кафка в Прага

Почти във всичките си творби Кафка разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина. Текстовете на Кафка са ясни и в същото време закодирани и херметични. Поради предметния език, несложното действие и ярката образност те изглеждат леснодостъпни, но стават трудни за възприемане, когато се долови тяхната неизмерима дълбочина и екзистенциална тревожност на посланията им.

От 1908 до 1922 година Кафка работи в застрахователна фирма, но непрекъснато, главно нощем, пише. Така е създадена първата му значима литературна творба, разказът "Присъдата" (1913), последвана от новелата "Преображението" (1915). Писателят е близък до кръга на пражките експресионисти и разказите му излизат в различни литературни списания.[1]

Болест и смърт[редактиране | edit source]

Фамилният гроб на Кафка в Страшниц, Прага

Франц Кафка умира в санаториума в Кирлинг край Виена, поразен от туберкулоза, ненавършил четиридесет и една години. Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му писателят Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа - " Процесът " (1925), "Замъкът" (1926) и "Америка" (1927), - както и сборника с непубликувани разкази "При строежа на Китайската стена" (1931). Излиза и кореспонденцията му с Фелице Бауер и с Милена Йесенска, както и прочутото му "Писмо до бащата" (създадено в 1919 г.). Посмъртно са издадени и неговите "Дневници" (1983). [1]

Възбрана и слава[редактиране | edit source]

Паметник на Франц Кафка в Прага

Приживе творчеството на Франц Кафка е слабо известно, но то се сдобива с международна слава в годините след Втората световна война. "Откриват" го първо в САЩ и Франция, а едва през петдесетте години на XX век - в Германия и Австрия.

По време на националсоциализма в Германия и Австрия книгите на Кафка са забранени, обявяват изкуството му за "изродено", смятат го за проводник на "юдеоболшевизма". Трите сестри на писателя са арестувани и ликвидирани в концентрационни лагери.[1]

В България при комунизма творчеството на Кафка също е забранено, а самото споменаване на името му е смятано за проява на "идеологическа диверсия" с всички произтичащи от това последици. Литературният "пробив" се извършва през 1981 година с издаването на сборник с писма на Кафка[7]. През следващата година в Пловдив е издаден сборникът с разкази на Кафка "Преображението"[8], дело на писателя и преводач Венцеслав Константинов.

Славата на "пражанина" се корени в необикновеното съчетание на свръхреализъм и гротескност, което придава изключителна сила на художественото внушение. Така възниква един застрашителен, кафкиански свят-притча, в който невидимо нараства отчуждението и бездуховността. На преден план излиза необяснимото, абсурдът, онова, което не се поддава на логическо осмисляне, но деформира човека и обезценява живота му.[1]

Паметник на Кафка в Полша (2006)

Влияние[редактиране | edit source]

Днес Франц Кафка, наред с Джеймс Джойс и Марсел Пруст, е смятан за един от "тримата влъхви" на модерната литература.[1]

В чест на писателя са учредени две международни литературни награди — през 1979 г. от град Клостернойбург и през 2001 г. от родния град на писателя Прага.[1]

Библиография[редактиране | edit source]

  • 1909: Ein Damenbrevier
  • 1909: Gespräch mit dem Beter
  • 1909: Gespräch mit dem Betrunkenen
  • 1909: Die Aeroplane in Brescia
  • 1912: Großer Lärm
  • 1912: Betrachtung
  • 1913: Das Urteil (Присъдата)
  • 1913: Der Heizer (Огнярят) (Първа глава от романовия фрагмен „Der Verschollene“)
  • 1913: Entschlüsse
Пощенска марка, 125 години от рождението на Кафка (2008)
  • 1915: Die Verwandlung (Преображението)
  • 1915: Vor dem Gesetz (Пред закона) (Част от романовия фрагмент Процесът)
  • 1918: Der Mord (По-ранен вариант на Ein Brudermord, 1919) (Братоубийство)
  • 1918: Ein Landarzt (Селски лекар)
  • 1919: In der Strafkolonie (В наказателната колония)
  • 1921: Der Kübelreiter (Ездач на кофа)
  • 1922: Ein Hungerkünstler (Издръжливец на гладуване)
Посмъртни публикации
  • 1904–1905: Beschreibung eines Kampfes
  • 1907–1908: Hochzeitsvorbereitungen auf dem Lande
  • 1909: Unter meinen Mitschülern
  • 1909: Diese Wahl ist sehr begrüßenswert
  • 1909: Kleine Seele
  • 1911: Wir wußten nicht eigentlich
  • 1911: Die städtische Welt (Фрагмент от дневник)
  • 1911: Das ist ein Anblick
  • 1911: Skizze zur Einleitung für Richard und Samuel
  • 1912: Einleitungsvortrag über Jargon
  • 1914: Erinnerungen an die Kaldabahn (Фрагмент от дневник)
  • 1914–1915: Der Unterstaatsanwalt
  • 1914–1915: Ein junger ehrgeiziger Student
  • 1914–1915: Der Dorfschullehrer (Заглавие от Макс Брод: Der Riesenmaulwurf)
  • 1915: Blumfeld, ein älterer Junggeselle
  • 1916–1917: Der Gruftwächter *
  • 1916–1917: Die Brücke * (Мостът)
  • 1917: Eine Kreuzung
  • 1917: Der Schlag ans Hoftor *
  • 1917: Der Jäger Gracchus *
  • 1917: Beim Bau der Chinesischen Mauer (При строежа на Китайската стена)
  • 1917: Eine alltägliche Verwirrung *
  • 1917: Der Nachbar *
  • 1917: Vom jüdischen Theater
  • 1917: Die Zürauer Aphorismen (Заглавие от Макс Брод: Betrachtungen über Sünde, Leid, Hoffnung und den wahren Weg)
  • 1917: Die Wahrheit über Sancho Pansa *
  • 1917: Das Schweigen der Sirenen *
  • 1918: Prometheus *
  • 1919: Brief an den Vater (Писмо до бащата)
Франц Кафка
  • 1920: Der große Schwimmer
  • 1920: Heimkehr *
  • 1920: Unser Städtchen liegt... (Заглавие от Макс Брод: Die Abweisung)
  • 1920: Nachts *
  • 1920: Gemeinschaft *
  • 1920: Die Prüfung *
  • 1920: Der Geier *
  • 1920: Der Kreisel *
  • 1920: Zur Frage der Gesetze
  • 1920: Das Stadtwappen *
  • 1920: Der Steuermann *
  • 1920: Kleine Fabel *
  • 1920: Poseidon *
  • 1920: Die Truppenaushebung *
  • 1922: Fürsprecher *
  • 1922: Forschungen eines Hundes *
  • 1922: In unserer Synagoge
  • 1922: Das Ehepaar
  • 1922: Der Aufbruch *
  • 1922: Gibs auf *
  • 1922: Von den Gleichnissen *
  • 1922–1924: Bilder von der Verteidigung eines Hofes
  • 1923–1924: Der Bau *
  • 1925: Der Prozess (Процесът) (Възникнал 1914/15; романов фрагмент)
  • 1926: Das Schloß (Замъкът) (Възникнал 1922; романов фрагмент)
  • 1927: Amerika (Америка) (Der Verschollene, първи скици 1912; романов фрагмент)
  • 1983, 1994, 1995, 2004: Tagebücher (Дневници)

* Заглавие, дадено от Макс Брод

Издания[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж Константинов, Венцеслав. Франц Кафка (1883-1924). // Посетен на 10 февруари 2010. Статията включва части от този източник, използвани с разрешение.
  2. Gilman, Sander L.. Franz Kafka. London, Reaktion Books Ltd., 2005. ISBN 1-88187-264-5. с. 20-21.
  3. Hamalian, Leo, ed.. Franz Kafka: A Collection of Criticism. New York, McGraw-Hill, 1974. ISBN ISBN 0-07-025702-7. с. 3.
  4. Czech, Danuta. Kalendarz wydarzeń w KL Auschwitz. Oświęcim, 1992. с. 534.
  5. Sayer, Derek. The language of nationality and the nationality of language: Prague 1780-1920. 1996.
  6. Contijoch, Francesc Miralles. Franz Kafka. Barcelona, Oceano Grupo Editorial, 2000. ISBN 84-494-1811-9.
  7. Кафка Ф.,Роден съм да живея в самота : Избрани писма, Състав., прев. от нем. Ива Илиева, предг. от Елиас Канети, София : Нар. култура, 1981
  8. Франц Кафка, "Преображението", Избрани разкази, прев. от немски Венцеслав Константинов, Пловдив: „Христо Г. Данов“, 1982

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Статии по темата от Венцеслав Константинов:
  • Други статии, посветени на Франц Кафка:
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за