Хайнрих фон Клайст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих фон Клайст
(Bernd Heinrich Wilhelm von Kleist)
Heinrich von Kleist2.jpg
Националност: немец
Роден: 18 октомври 1777 г.
Франкфурт на Одер, Германия
Починал: 21 ноември 1811 г.
(на 34 г.)
Ванзее, Берлин
Подпис:
Kleist Signature.gif

Писател:
Жанр(ове): къс разказ (един от родоначалниците на жанра)
Движения и стилове: романтизъм

Поет:
Повлиян от: Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Шилер, Кристоф Мартин Виланд
Повлиял: Франц Кафка, Филип Пулман

Бернд Хайнрих Вилхелм фон Клайст (на немски: Bernd Heinrich Wilhelm von Kleist; 18 октомври 1777, Франкфурт на Одер21 ноември 1811, Ванзее край Берлин), познат повече като Хайнрих фон Клайст е немски драматург, поет и прозаик. Той е един от родоначалниците на жанра къс разказ. Сто години след смъртта му, през 1912 г., е учредена престижната литературна награда „Хайнрих фон Клайст“.

Биография[редактиране | edit source]

Фамилният герб на Клайст

Клайст произхожда от старинно знатно семейство. Неговият баща, Йоахим Фридрих фон Клайст, е щабскапитан от пехотата в гарнизона на Франкфурт на Одер. Майка му, Юлиане Улрике, е втора жена на баща му. Те имат пет деца: Фридерике, Аугусте Каролина, Хайнрих, Леополд Фридрих и Юлиане.

След смъртта на баща му през 1788 Хайнрих е изпратен да учи в Берлин. През 1792 той постъпва на служба в гвардейския полк в Потсдам и през 1796 взема участие във войната против Франция. През 1799 успява да се издигне до чин лейтенант. След това изучава математика, физика и латински в университета Виадрина, а през 1800 получава работа като чиновник в администрацията на финансовия министър в Берлин. Пътува във Франция и Швейцария.

През 1810 Хайнрих се сприятелява с болната от рак млада и романтично настроена Хенриете Фогел. Двамата решават да се самоубият, осъществявайки идеята, която Клайст неведнъж е обсъждал с жена си Мари. В предсмъртното си писмо той пише: „Аз започнах да дружа с друга душа, жизнерадостна като млад орел, но готова да умре с мен“. На 21 ноември 1811 той първо застрелва приятелката си, а после и себе си.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Robert Guiskard, Herzog der Normänner (Fragment), entstanden 1802–1803 (Роберт Гуискард)
  • Die Familie Schroffenstein, 1803 anonym erschienen (Семейство Шрофенщайн)
  • Der zerbrochne Krug, entstanden 1803–1806 (Счупената делва)
  • Amphitryon, erschienen 1807 (Амфитрион)
  • Das Erdbeben in Chili, erschienen unter dem ursprünglichen Titel Jeronimo und Josephe 1807
  • Die Marquise von O., erschienen Februar 1808
  • Die Hermannsschlacht, vollendet 1808 (Битката на Херман)
  • Penthesilea, erschienen 1808 (Пентесилея)
  • Das Käthchen von Heilbronn oder Die Feuerprobe. Ein großes historisches Ritterschauspiel, entstanden 1807–1808 (Кетхен от Хайлброн)
Първо издаание на Кетхен от Хайлброн
  • Michael Kohlhaas. Aus einer alten Chronik, teilweise erschienen 1808
  • Katechismus der Deutschen, 1809
  • Anekdoten, erschienen 1810–1811
  • Das Bettelweib von Locarno, erschienen 1810
  • Die heilige Cäcilie oder die Gewalt der Musik. Eine Legende, erschienen 1810
  • Über das Marionettentheater, erschienen 1810
  • Über die allmähliche Verfertigung der Gedanken beim Reden, postum 1878
  • Die Verlobung in St. Domingo, erschienen 1811
  • Der Findling, erschienen 1811
  • Der Zweikampf, erschienen 1811
  • Prinz Friedrich von Homburg, entstanden 1809–1811 (Принц Фридрих фон Хомбург)

Литература[редактиране | edit source]

Гробът на Клайст край Ванзее
  • Banham, Martin, ed. 1998. The Cambridge Guide to Theatre. Cambridge: Cambridge University Press.
  • Helbling, Robert. 1975. The Major Works of Heinrich von Kleist. New York: New Directions.
  • Lamport, Francis John. 1990. German Classical Drama: Theatre, Humanity and Nation, 1750–1870. Cambridge: Cambridge University Press.
  • Meldrum Brown, Hilda. 1998. Heinrich Von Kleist The Ambiguity of Art and the Necessity of Form. Oxford: Clarendon Press.

Външни препратки[редактиране | edit source]