Хайнрих фон Клайст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих фон Клайст
Bernd Heinrich Wilhelm von Kleist
Heinrich von Kleist2.jpg
Роден 18 октомври 1777 г.
Починал 21 ноември 1811 г. (34 г.)
Професия драматург, поет, писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр къс разказ (един от родоначалниците на жанра)
Направление романтизъм


Подпис Kleist Signature.gif
Уебсайт Страница в IMDb
Хайнрих фон Клайст в Общомедия

Бернд Хайнрих Вилхелм фон Клайст (на немски: Bernd Heinrich Wilhelm von Kleist; 18 октомври 1777, Франкфурт на Одер21 ноември 1811, Ванзее край Берлин), познат повече като Хайнрих фон Клайст е немски драматург, поет и прозаик. Той е един от родоначалниците на жанра къс разказ. Сто години след смъртта му, през 1912 г., е учредена престижната литературна награда „Хайнрих фон Клайст“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фамилният герб на Клайст

Клайст произхожда от старинно знатно семейство. Неговият баща, Йоахим Фридрих фон Клайст, е щабскапитан от пехотата в гарнизона на Франкфурт на Одер. Майка му, Юлиане Улрике, е втора жена на баща му. Те имат пет деца: Фридерике, Аугусте Каролина, Хайнрих, Леополд Фридрих и Юлиане.

След смъртта на баща му през 1788 Хайнрих е изпратен да учи в Берлин. През 1792 той постъпва на служба в гвардейския полк в Потсдам и през 1796 взема участие във войната против Франция. През 1799 успява да се издигне до чин лейтенант. След това изучава математика, физика и латински в университета Виадрина, а през 1800 получава работа като чиновник в администрацията на финансовия министър в Берлин. Пътува във Франция и Швейцария.

През 1810 Хайнрих се сприятелява с болната от рак млада и романтично настроена Хенриете Фогел. Двамата решават да се самоубият, осъществявайки идеята, която Клайст неведнъж е обсъждал с жена си Мари. В предсмъртното си писмо той пише: „Аз започнах да дружа с друга душа, жизнерадостна като млад орел, но готова да умре с мен“. На 21 ноември 1811 той първо застрелва приятелката си, а после и себе си.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Robert Guiskard, Herzog der Normänner (Fragment), entstanden 1802–1803 (Роберт Гуискард)
  • Die Familie Schroffenstein, 1803 anonym erschienen (Семейство Шрофенщайн)
  • Der zerbrochne Krug, entstanden 1803–1806 (Счупената делва)
  • Amphitryon, erschienen 1807 (Амфитрион)
  • Das Erdbeben in Chili, erschienen unter dem ursprünglichen Titel Jeronimo und Josephe 1807
  • Die Marquise von O., erschienen Februar 1808
  • Die Hermannsschlacht, vollendet 1808 (Битката на Херман)
  • Penthesilea, erschienen 1808 (Пентесилея)
  • Das Käthchen von Heilbronn oder Die Feuerprobe. Ein großes historisches Ritterschauspiel, entstanden 1807–1808 (Кетхен от Хайлброн)
Първо издаание на Кетхен от Хайлброн
  • Michael Kohlhaas. Aus einer alten Chronik, teilweise erschienen 1808
  • Katechismus der Deutschen, 1809
  • Anekdoten, erschienen 1810–1811
  • Das Bettelweib von Locarno, erschienen 1810
  • Die heilige Cäcilie oder die Gewalt der Musik. Eine Legende, erschienen 1810
  • Über das Marionettentheater, erschienen 1810
  • Über die allmähliche Verfertigung der Gedanken beim Reden, postum 1878
  • Die Verlobung in St. Domingo, erschienen 1811
  • Der Findling, erschienen 1811
  • Der Zweikampf, erschienen 1811
  • Prinz Friedrich von Homburg, entstanden 1809–1811 (Принц Фридрих фон Хомбург)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Клайст край Ванзее
  • Banham, Martin, ed. 1998. The Cambridge Guide to Theatre. Cambridge: Cambridge University Press.
  • Helbling, Robert. 1975. The Major Works of Heinrich von Kleist. New York: New Directions.
  • Lamport, Francis John. 1990. German Classical Drama: Theatre, Humanity and Nation, 1750–1870. Cambridge: Cambridge University Press.
  • Meldrum Brown, Hilda. 1998. Heinrich Von Kleist The Ambiguity of Art and the Necessity of Form. Oxford: Clarendon Press.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]