Франсоа Рене дьо Шатобриан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Франсоа Рене, виконт дьо Шатобриан (на френски: François-René, vicomte de Chateaubriand) е виден френски писател, представител на френския романтизъм и политик.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Франсоа Рене дьо Шатобриан е роден в обедняло аристократично семейство в Сен Мало. Бащата на Шатобриан обаче успява да възвърне благоденствието на рода, търгувайки с колониите. Пристига в Париж през 1788, когато се сближава с Жан-Франсоа дьо ла Арп, Мари-Жозеф Жение и др.
Оженва се през 1792 г. за Селест дьо Ла Вин-Бюисон, но двамата нямат потомство.
Шатобриан подкрепя пламенно идеалите на ултрароялистите и сътрудничи в техния орган Conservateur.
През 1820 е един от пълномощниците на конгреса във Верона и спомага за приемането на решение за разгромяване на революцията в Испания, сломявайки съпротивата на Великобритания, наричана от Шатобриан Коварния Албион[1]. След завръщането си е назначен за министър на външните работи.
След преврата от юли 1830, установил либералната Юлска монархия начело с Луи Филип Шатобриан се оттегля от политическия живот, но не приема епохата, настъпила след залеза на Втората Реставрация.
[редактиране] Творчество
[редактиране] Основни произведения
- Рене (René)
- Атала (Atala)
- Геният на християнството (Le Génie du christianisme)
- Спомени от отвъдното (Mémoires d'outre-tombe)
[редактиране] Източници
- ↑ Mémoires d'outre-tombe, L22 Chapitre 26 L'île d'Elbe: "il avait oublié sa haine, les calomnies, les outrages dont il avait accablé la perfide Albion"
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „François-René de Chateaubriand“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |