Фридрих Шилер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фридрих Шилер
Friedrich Schiller
Портрет от Людовика Симановиц (1794)
Портрет от Людовика Симановиц (1794)
Роден10 ноември 1759 г.
Починал9 май 1805 г. (45 г.)
Ваймар, Германия
Професияпоет, историк, драматург, философ
Националност Германия
Направлениеромантизъм
СъпругаШарлот фон Ленгефелд (1790 – 1805, смъртта му)
ДецаДеца Карл Лудвиг Фридрих (1793 – 1857),
Ернст Фридрих Вилхелм (1796 – 1841),
Каролине Луизе Фриедерике (1799 – 1850),
Емили Хенриете Луиз (1804 – 1872)
Подпис
Уебсайт
Фридрих Шилер в Общомедия

Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (на немски: Johann Christoph Friedrich von Schiller), познат като Фридрих Шилер, е германски писател (поет и драматург), историк, философ, медик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 ноември 1759 година в Марбах, Вюртемберг (в Югозападна Германия, в областта около Щутгарт, бивша Швабия), в семейството на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на Карл Ойген, херцог на Вюртемберг, влиза в Karlsschule (елитна военна академия в Щутгарт, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи медицина.

Докато е в елитното училище, той тайно чете Русо и Гьоте и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса Die Räuber (Разбойници), разказваща за група наивни революционери и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление Буря и натиск.

Шилер като полкови лекар 1781/1782.
Портрет от Филип Фридрих Хеч

Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт през 1780 г.

След представлението на „Разбойници“ в Манхайм през 1781 г., което предизвиква всеобщ възторг, той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и отива през Лайпциг и Дрезден във Ваймар през 1787 г. Шилер се заема с изучаването на древногръцката литература и стига до убеждението, че елинската култура е най-съвършеното от всичко, което човечеството е сътворило в тази област.

С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор по история и философия в Йена и се вдълбочава в трудовете на Имануел Кант, които упражняват трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи.

Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст, настъпила вследствие на белодробна туберкулоза.

В чест на поета литературни и културни награди „Фридрих Шилер“ учредяват през 1920 г. швейцарската фондация „Шилер“, град Манхайм през 1954 г. и провинция Баден-Вюртемберг през 1955 г.

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Поезията на Фридрих Шилер представлява постоянно домогване до красотата, доброто и истината в името на братството между хората, озарени от извънземната светлина на изкуството.

Статуя на Гьоте и Шилер пред Ваймарския театър

По-значими поетически творби:

  • „Боговете на Гърция“ (1788)
  • „Творците“ (1789)
  • „Поезията на живота“ (1795)
  • „Идеалът и животът“ (1795)
  • „Разходка“ (1795)
  • „Жалбата на Церера“ (1796)
  • „Златната чаша“ (1797)
  • „Ръкавицата“ (1797)
  • „Пръстенът на Поликрат“ (1797)
  • „Жеравите на Ивик“ (1797)
  • „Боят със змея“ (1798)
  • „Поръчителството“ (1798)
  • „Елевзински празник“ (1798)
  • „Песен на камбаната“ (1799)
  • „Касандра“ (1802)
  • „Победен празник“ (1803)

Прочутата му Ода на радостта (1785) става върховен символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен – днес официален химн на Европейския съюз.

Силата на жената

Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие;
 Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.

Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява,
 Ала жената владее – и нека! – единствено с чар.

Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата,
 Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец.

Истински властна е само женската хубост в жената:
 Щом появи се, в появата вече е нейната власт.

1796 [1]

Философски трудове[редактиране | редактиране на кода]

Шилер пише много философски трудове по етика и естетика. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на Карл Леонхард Райнхолд. Развива понятието за „красивата душа“ (Schöne Seele) – човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (Pflicht und Neigung) вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: Бог е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода – занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като „Тридесетгодишната война“ и „Въстанието в Холандия“, а после намира място и в драмите му (трилогията „Валенщайн“ е за Тридесетгодишната война, а „Дон Карлос“ – за въздигането на Холандия срещу Испания). Шилер пише основоположната статия „Върху трагическото изкуство“ и две важни есета по въпроса за възвишеното (das Erhabene), озаглавени „Vom Erhabenen“ и „Über das Erhabene“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинкта за самосъхранение, когато някой с готовност умира за красива идея.

Медицински трудове[редактиране | редактиране на кода]

Малко известен факт е, че наред със съчиненията си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината, и по-специално с душевните болести. Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен „За философията на физиологията“, както и в „По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа“ (Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780). В резултат от медицинската му практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на творческия труд и той за първи път формулира понятието трудова (или занимателна) терапия (Beschāftigungstherapie).

Бюст на Шилер от Теодор Вагнер

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Räuber, 1781 („Разбойници“)
  • Kabale und Liebe, 1783 („Коварство и любов“)
  • Die Verschwörung des Fiesco zu Genua, 1784 („Заговорът на Фиеско от Генуа“)
  • Don Karlos, 1787/88 („Дон Карлос“)
  • Wallenstein – Trilogie, 1799 („Валенщайн“ – трилогия)
  • Maria Stuart, 1800 („Мария Стюарт“)
  • Die Jungfrau von Orléans, 1801 („Орлеанската дева“)
  • Turandot, 1801 („Турандот“)
  • Die Braut von Messina, 1803
  • Der Neffe als Onkel, 1803
  • Der Parasit oder Die Kunst, sein Glück zu machen, Lustspiel, 1803
  • Wilhelm Tell, 1803/04 („Вилхелм Тел“)
  • Demetrius (незавършена), 1805

Стихотворения и балади[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Шилер в Кьонигсберг, днес Калининград
  • Ode an die Freude, 1786 („Ода на радостта“)
  • Resignation, 1786
  • Das verschleierte Bild zu Sais, 1795
  • Die Teilung der Erde, 1795
  • Der Handschuh, 1797
  • Der Taucher, 1797 („Плувецът“)
  • Die Kraniche des Ibykus, 1797 („Жеравите на Ибик“)
  • Ritter Toggenburg, 1797
  • Der Ring des Polykrates, 1798 („Пръстенът на Поликрат“)
  • Der Kampf mit dem Drachen, 1798
  • Die Bürgschaft, 1798
  • Das Lied von der Glocke, 1799 („Песента на камбаната“)
  • Nänie, 1800
  • Der Antritt des neuen Jahrhunderts, 1800
  • Das Siegesfest, 1803
  • Die Huldigung der Künste, 1804

Философски съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Über den Grund des Vergnügens an tragischen Gegenständen, 1792
  • Augustenburger Briefe, 1793
  • Über Anmut und Würde, 1793
  • Kallias-Briefe, 1793
  • Kallias oder Über die Schönheit, 1793
  • Die Horen, 1795
  • Über die ästhetische Erziehung des Menschen, 1795
  • Über naive und sentimentalische Dichtung, 1795
  • Kleinere prosaische Schriften, 1801

Исторически трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Geschichte des Abfalls der Vereinigten Niederlande von der spanischen Regierung, 1788
  • Was heißt und zu welchem Ende studiert man Universalgeschichte?, Antrittsvorlesung am 26. Mai 1789, 1790
  • Geschichte des Dreißigjährigen Krieges, 1790

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Силата на жената“ от Шилер, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за