Иван Айвазовски
| Иван Айвазовски | |
 Портрет на Айвазовски от 1841 г. |
|
| Роден | 29 юли 1817 Феодосия, Руска империя |
|---|---|
| Починал | 2 май 1900 (82г) Феодосия, Руска империя |
| Националност | руснак |
| Стил | романтизъм, маринизъм, баталист |
| Обучение | Максим Никифорович Ворбиев, Петербургска художествена академия |
Иван Константинович Айвазовски (на руски: Иван Константинович Айвазовский , на арменски: Հովհաննես Կոստանդինի Այվազովսկի) е руски художник от арменски произход, известен с морските си пейзажи. Брат е на арменския историк Габриел Айвазовски.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Първи години и уроци[редактиране]
Иван Айвазовски (рождено име - Ованес Айвазян) е роден е на 29 юли 1817 г. във Феодосия — днес украинско пристанище на Кримския полуостров. Баща му е сравнително заможен търговец, играл известна роля в търговския живот на града. Избухналата през 1812 г. чумна епидемия го довежда до фалит.
Още в детството на Айвазовски проличават артистични и музикални способности, по-специално, той се научава да свири на цигулка. Местният архитект Я.Х. Кох му дава първите уроци. Яков Христианович също силно подпомага младият Айвазовски като от време на време му дава молив, хартия и бои. Той също така препоръчва на кмета А. И. Казничеев да обърне внимание на младия талант във Феодосия. След като завършва местното училище, той с помощта на Казничеев, постъпва в гимназията в Симферопол. След това е приет на правителствени разноски в Петербургската художествена академия, където се записва в един курс по пейзаж с проф. Максим Никифорович Ворбиев. Айвазовски пристигна в Санкт Петербург 28 август 1833.
През 1835г, за пейзажите, "Преглед на брега на морето в близост до Санкт Петербург" и "Изследване на въздуха над морето", Айвазовски печели сребърен медал и е определен за помощник на модерния френски художник пейзажист Филип Танер. Учейки се от Танер, Айвазовски (въпреки забраната му) работи самостоятелно, продължава да рисува пейзажи, някои от които включва в есенното изложение на Академията за изящни изкуства през 1836 г. Творбите му получават добър отвук от критиците на Танер, но от друга страна са критикувани за превземане. Танер се оплаква от Айвазовски на Николай I, и по заповед на царя всички картини на младия художник са отстранени от изложбата. Въпреки това само след шест месеца му е простено и е включен в клас по батална живопис при проф. Зауервейд на тема "Военноморски картини". Няколко месеца след този клас, през септември 1837г Айвазовски получава златен медал за картината "Спокойствие".
Крим и Европа[редактиране]
В 1837 г. Айвазовски завършва Петербургската художествена академия с отличие. Удостоен е със златен медал и получава възможността да се обучава в чужбина, за сметка на Академията. Съветът на учебното заведение решава, художникът да бъде командирован за две години в Крим, където да изучава от натура крайбрежните градове и да ги рисува в пейзажи. Тук той не само рисува морски пейзажи, но и батална живопис, и дори взе участие във военни операции на брега на Черкессии. В края на лятото на 1839г Айвазовски се завръща в Санкт Петербург, където 23 септември получава сертификат за завършил Академията. Издигнат е в ранг художник и е награден със сабя.
През този период Айвазовски се сприятелява с Карл Брюлов и Михаил Глинка.
През юли 1840г, Айвазовски, заедно със свой приятел от класа, заминава за Рим. По пътя спират във Венеция и Флоренция. Във Венеция се запознават с Николай Гогол и посещават острова Св. Лазар, където се виждат с брата на Айвазовски Габриел. Художникът дълго работи в южна Италия и най-вече в Соренто като започва да рисува съвсем кратко навън, а основната работа по картините вършел в студио, като това му давало възможност за импровизации. Картината "Хаос" е закупена от папа Григорий XVI, който го награждава със златен медал. Като цяло работата на Айвазовски в Италия е високо оценена от критиката и получава добра реализация на пазара на картини. За картините си той печели златен медал на парижката академия за изящни изкуства. По-късно Айвазовски става кавалер на Ордена на Почетния легион.
В началото на 1842г Айвазовски заминава за Холандия, като минава през Швейцария и долината на Рейн. От Холандия отплавал за Англия, а по-късно и за Париж, Португалия и Испания. В Бискаският залив корабът му е сполетян от буря и почти потънал, поради което парижките вестници излезли със заглавия за смъртта му.
Последваща кариера[редактиране]
По покана на генерал Николай Раевски, през 1839 г. Айвазовски участва в десантните операции на Черноморския флот. Запознава се с Павел Нахимов.
Европейското пътешествие на художника завършва с посещение в Холандия през 1844 г. В Амстердам той устройва изложба. Амстердамската академия го удостоява със званието академик. При завръщането си в Петербург получава същото звание и от Петербургската академия. С царски указ е зачислен към Главния военноморски щаб, с право да носи мундир на офицер от Морското министерство и уточнението, че званието е почетно. По поръчка на щаба, рисува изгледи от пристанищните градове Кронщад, Талин, Свеаборг и други.
През 1845 г. Айвазовски предприема пътешествие по крайбрежието на Мала Азия и гръцките острови, като участник в експедицията на адмирал Ф. Литке.
Към средата на 40-те години на 19 век художникът решава да се установи за постоянно във Феодосия. Тук остава до края на живота си, като периодично се отправя на пътешествия по река Волга, из Кавказ, Турция, Европа и Америка.
По време на Кримската война (1853-1856 г.) , Айвазовски пребивава в обсадения Севастопол и прави множество рисунки.
Въстанието на остров Крит от 1867 г. го вълнува не само като маринист и баталист. Художникът е сред инициаторите за изпращане на помощи на гръцките въстаници.
В родния си град, Айвазовски открива художествено училище, организира построяването на археологически музей, става инициатор на първите в региона археологически разкопки. През 1880 г. е обявен за почетен гражданин на Феодосия.
Иван Айвазовски умира на 2 май 1900 г.
Галерия[редактиране]
Въпреки, че реализмът от втората половина на 19 век, оказва влияние върху творчеството на Айвазовски, в него като цяло преобладават романтиката и драматизма.
-
-
-
-
-
„Деветият вал“, 1850 г.
-
„Прощаване на Пушкин с морето“, Айвазовски и Иля Репин, 1887 г.
-
„Портрет на генерал Лорис-Меликов“, 1888 г.
-
1886 г.
Източници[редактиране]
- „Айвазовский“, Николай Николаевич Новоуспенский, издателство „Аврора“, Ленинград, 1972 г.
Външни препратки[редактиране]
|
|||||||||||||||||
