Джон Миле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Евърет Миле
Millais - Self-Portrait.jpg
Роден 8 юни 1829 г.(1829-06-08)
Саутхамптън, Великобритания
Починал 13 август 1896 г. (на 67 г.)
Кенсингтън, Лондон, Великобритания
Националност британец
Стил живопис, рисуване, печатна графика
Академия Кралска академия на изкуствата
Направление Прерафаелити
Избран Председател на Кралската художествена академия
Джон Евърет Миле в Общомедия

Джон Евърет Миле (на английски: John Everett Millais) е британски художник и илюстратор, един от основателите на Братството на прерафаелитите заедно с Уилям Холман Хънт и Данте Габриел Росети.

Ранни години[редактиране | edit source]

Миле е роден в Саутхамптън, Великобритания през 1829 г., в заможно семейство от Джърси. Писателят Уилям Такъри веднъж попитал Миле "кога Англия е завладяла Джърси". Миле отговорил "Никога! Джърси покори Англия". Артиситчните заложби на Миле се проявяват още в детските му години и му осигуряват място в Кралската академия на изкуствата на едва 11-годишна възраст. Там той се запознава с Уилям Холман Хънт и Данте Габриел Росети, с които ще създаде Братството на прерафаелитите през септември 1848.

Прерафаелитски творби[редактиране | edit source]

Снимка на Мили, ок. 1854

Картината на Миле "Христос в къщата на родителите му" (1850) предизвиква обществена полемика заради реалистичното изобразяване на Светото семейство като част от работническата класа, което се труди в мръсна дърводелска работилница. Следващите му творби също предизвикват много спорове, въпреки че не достигат учудването от "Христос в къщата на родителите му". Миле постига успех с "Хугенот" (1852), която изобразява млада двойка, която ще бъде разделена заради религиозни конфликти. Той повтаря тази тема в много други картини. Всичките ранни творби на Миле са нарисувани с голямо внимание към детайла, често наблягайки върху красотата и сложността на природата. В картини като "Офелия" (1852) Миле създава плътна и сложна сцена, основана на съчетаването на натуралистични елементи. Този подход е описан като "изобразителна екосистема".

Стилът е популяризиран от критика Джон Ръскин, който става защитник на Прерафаелитите от критиците им. Приятелството между двамата води до запознанство на Миле със съпругата на Ръскин, Ефи. Скоро след това тя позира на Миле за картината му "Заповедта за освобождаване". В този период двамата се влюбват. Въпреки че е омъжена за Ръскин от няколко години, Ефи е още девствена. Родителите ѝ разбират, че нещо не е наред и тя подава молба за анулиране на брака. През 1855, след като бракът ѝ е анулиран, Ефи и Миле се венчават. Двамата имат осем деца, а най-младото им момче Джон Гил Миле става известен натуралист.

По-малката сестра на Ефи, Софи Грей позира за няколко картини на Миле, което води до спекулации относно връзката между двамата.

Късни творби[редактиране | edit source]

След брака си, Миле започва да рисува в по-широк стил, който е заклеймен от Ръскин като "катастрофа". Смята се, че тази промяна в стила е резултат от нуждата на Миле да увеличи приходите на семейството си. Критици като Уилям Морис обвиняват Миле, че "се е продал", за популярност и богатство. От друга страна почитателите на Миле изтъкват артистичната му връзка с Джеймс Уислър и Албърт Мур, както и влиянието на Джон Сарджънт. Самият Миле заявява, че станвал все по-уверен и това му позволило да рисува с по-голям размах и смелост. В статията си "Размисли за изкуството днес" (1888) той препоръчва Диего Веласкес и Рембранд за модели на подражание на младите художници. Картини като "Навечерието на св. Агнес" и "Лунатикът" показват открития диалог между Миле и Уислър, чийто творби Миле силно подкрепя. Други картини на Миле от 50-те и 60-те години на 19-ти век могат да се смятат за предвестници на Ирационализма. Много от тях съдържат големи части от хармонично аранжирани цветове и са по-скоро символични отколкто разказващи.

Картините на Миле след 70-те години отдават почит на старите майстори като Джошоа Рейнолдс и Веласкес. Много от тях са на историческа тема и са чудесни доказателства за таланта на Миле. Сред тях са "Двамата принца Едуард и Ричард в кулата" (1878), "Северозападният път" (1874), "Детството на Райли" (1871). Тези картини показват интереса на Миле към британската история и разширяването на империята. Миле постига голям успех и с картините си с деца, най-вече с "Балончета" (1886) и "Зрели череши". Последният му проект (1896) е да нарисува "Последното пътуване" въз основата на илюстрация от книга на сина си, на която са изобразени бял ловец, който лежи мъртъв в африканските савани и двама африканци, които го съзерцават.

Пейзажите 1870 - 1892[редактиране | edit source]

Очарованието от диви и пусти места е видно в много от пейзажите на Миле от този период, които често представят труден или опасен терен. Първият от тях "Студеният октомври" (1870) е нарисуван в Пърт, близо до дома на семейството на съпругата му. "Студеният октомври" (част от колекцията на сър Андрю Лойд Уебър) е първата от многото мащабни пейзажи от Шотландия, които Миле рисува през годините. Повечето от тях са есенни, често мрачно живописни, създаващи меланхолично настроение и чувство за преходност. Това е типично за природния му цикъл от края на 50-те и най-вече за "Есенни листа" (Манчестърска художествена галерия) и "Долината на спокойствието" (галерия "Тейт"), въпреки човешкото присъствие в тях. През 1870 Миле се завръща към чистите пейзажи и през следващите двадесет години рисува много сцени от графство Пърт, където всяка година ловува и ходи за риба. Повечето от тези пейзажи са есенни или от началото на зимата и изобразяват мрачни и усойни блата или тресавища, езера или реки. Миле не се завръща повече към стария си стил.

Илюстрации[редактиране | edit source]

Миле е много успешен и като илюстратор на книги, най-вече на произведения на Антъни Тролъп и лорд Тенисън. Сложните му илюстрации на пабаролите на Исус са публикувани през 1864 г. Неговият тъст му поръчва стъклопис за енорийската църква в Киноу, Пърт. Миле прави и илюстрации за списания като "Гууд уърдс". През 1869 е нает за художник на новия седмичник "Дъ График". Докато е по-млад Миле често пътува и скицира Кестън и Хейс. По време на тези пътувания той рисува емблема на страноприемницата, в която отсяда.

Академична кариера[редактиране | edit source]

Джон Евърет Миле от Томас Брок пред Тейт Британия

Миле е избран за член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата през 1853 и скоро след това става пълноправен член. През 1885 получава титлата баронет, с което става първия артист, който получава наследствена титла. След смъртта на лорд Лейтън през 1896, Миле е избран за председател на Академията, но умира по-късно същата година от рак на хранопровода. Погребан е в катедралата Сейнт Пол.

Паметник[редактиране | edit source]

Когато Миле умира през 1896 Принцът на Уелс (бъдещият Едуард VII) създава комисия, на която е поръчана статуя на художника. Тя е поставена срещу Националната галерия на британското изкуство (сега Тейт Британия), в градината на източната страна, през 1905 г. На 23 ноември същата година списание Пол Ман Газет я нарича "свежа статуя, която го представя в характерната поза, в която всички го помним".

През 1953 директорът на Тейт, сър Норман Рийд, се опитва да заести статуята на Миле с "Йоан Кръстител" от Огюст Роден. През 1962 той отново прави опит за преместването ѝ като определя присъствието ѝ като "положително вредно". Усилията му са възпрепятствани от Министерството на публичните сгради, чиято собственост е статуята. През 1996 собствеността е прехвърлена върху квази-правителствената организация Британско наследство, а от тях на Тейт. През 2000г директорът на музея Стивън Дачар премества статуята в задната част на сградата.

Медия[редактиране | edit source]

Връзката на Миле с Ръскин и Ефи е била обект на няколко драми, първата от които е немия филм "Любовта на Джон Ръскин" (1912). Освен това има сценични и радио пиеси за нея, както и една опера. Като цяло Братстовто на прерафаелитите е обект на две драми на Би Би Си. Първата е озаглавена "Училище за любов" (в ролята на Миле е Питър Игън) и е излъчена през 1975, а втората е "Отчаяни романтици" (в ролята на Миле е Самюъл Барнет) и е излъчена през 2009 г.

През 2004 артистите Хамилтън и Ричард Ашроуан създават творба, която е препратка към пейзажа на Миле "Звукът на много зими" (1876). Трудът им е филмиран и се състои от 32 движещи се изображения в концертната зала в Пърт, в която е включена и филм за творбите на Миле.

Gallery[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „John Everett Millais“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.