Михаил Лорис-Меликов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Лорис-Меликов
руски офицер и политик
Михаил Лорис-Меликов 
Роден: 19 октомври 1824
Тифлис (дн. Тбилиси), Руска империя
Починал: 12 декември 1888
Ница, Франция

Михаил Тариелович Лорис-Меликов (на руски: Михаил Тариэлович Лорис-Меликов) е руски граф, политик - министър на вътрешните работи (1880-1881), и офицер - генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 19 октомври 1824 г. в Тифлис (дн. Тбилиси), Грузия в семейството на богат арменски търговец. Учи в Лазаревския институт за чужди езици. Завършва Петербургското гвардейско училище за подпрапоршчици и юнкери (1843). Посвещава се на военната кариера. Служи с военно звание корнет в Лейбгвардейския хусарски полк. Участва в Кавказката кампания. По време на Кримската война служи на Кавказкия фронт. Отличава се в боевете при Баяндур и Башдаклъ. Генерал-майор от 1856 г. Участва в кампанията по освобождаване на руските селяни от крепостна зависимост в Тверска област (1862). Повишен последователно във военно звание генерал-лейтенант (1863), генерал-адютант (1865) и генерал от кавалерията.

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | edit source]

Участва в действията на Кавказкия фронт. Командир на Действащия руски корпус (52 586 войника и 160 оръдия). Бие се храбро при решаващите за кампанията боеве при Авлиар-Аладжакската позиция, битка при прохода Деве бойня и др. Присвоено му е званието граф (1878).

След войната[редактиране | edit source]

През 1879 г. е назначен за губернатор на Астраханска, Саратовска, Самарска губерния с извънредни пълномощия за борба с болестта чума. През следващата година е губернатор на Харковска губерния. Началник на Върховната разпоредителна комисия. Министър на вътрешните работи през 1880-1881 г. Почетен командир на I-ви Сулжеско-владикавказки конен полк.

Източници[редактиране | edit source]

  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 103