Арменски кланета (1894 - 1896)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арменци, избити край Ерзурум, в края на 1895

Арменските кланета от 1894-1896 г. са масови убийства на арменци, предприети в опит за задушаване на арменското национално движение в Османската империя.

Съгласно Берлинския договор (член 61) от юли 1878 г. Високата порта е задължена да въведе „без повече забавяне подобрения и реформи, изисквани от местните условия в областите, населени с арменци, и да обезпечи безопасността им от черкезите и кюрдите“.[1] През 1880 г. Великите сили, натоварени с надзора за изпълнението на договора (Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия), приканват на няколко пъти режима на Абдул Хамид II да приложи тази клауза, но безрезултатно. Административно-териториалното разделение на Западна Армения е направено така, че арменците да останат малцинство във всеки от четирите вилаета – Ван, Ерзурум, Битлис и Диарбекир, а насилието от страна на кюрдските феодали продължава с подкрепата на местните власти. В началото на 90-те години възникват Дашнакцутюн и други арменски революционни организации. Репресиите ескалират през август 1894 г., след безуспешно въстание на арменците в района на Сасун. През август 1896 г. група арменски революционери завзема сградата на Отоман банк в Цариград с искане за провеждане на неосъществените реформи. В отговор на това е извършен погром над арменската общност в града, а репресиите се пренасят и в други части на империята. Броят на жертвите достига до 300 000. Около 50 000 бежанци намират убежище в Княжество България.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Сборник договоров России с другими государствами. Москва 1952, стр. 205; онлайн: Берлинский трактат, достъп от 13.01.2012
  2. Димитров, Страшимир / Кръстьо Манчев. История на балканските народи. Том 2. Издателство „Парадигма“. София 1999. ISBN 954-9536-19-X, стр. 30-32
    Петков, Петко / Румен Генов / Александър Лунин. Исторически справочник Ново време. Издателство „Просвета“. София 1995. ISBN 954-01-3539-0, стр. 21