Мариано Хосе де Лара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мариано Хосе де Лара
(Mariano José de Larra)
испански писател
Larra.jpg
Роден: 24 март 1809 г.
Мадрид, Испания
Починал: 13 февруари 1837 г.
(на 27 г.)
Мадрид

Мариано Хосе де Лара (на испански: Mariano José de Larra, 24 март 1809 - 13 февруари 1837) е испански писател, последовател на романтизма, най-известен с многото си есета, както и с опозореното си самоубийство. Творбите на Лара често са сатирични и показват неговата критика към испанското общество през XIX в., фокусирайки се и върху политиката, и върху обичаите на това време.

Биография [редактиране]

Гробът на Лара в Мадрид

Роден е в Мадрид. Баща му работи като военен лекар във френската армия. Заради своите франкофилски идеи (в Испания по това време използват думата афранчесадо) баща му е принуден да напусне страната заедно със семейството си през 1812 г. През 1817 Лара се завръща в Испания, знаейки повече френски, отколкото испански. Юношата е непокорен, обучението му е недовършено и след няколко опита да получи диплома по медицина и право, Лара необмислено се жени на 20-годишна възраст, отчуждава се от роднините си и става журналист.

На 27 април 1831 Лара написва първата си пиеса „No más mostrador“, базирана на две творби от Дюлафо. Макар на пиесата да ѝ липсва подреденост, тя е написана брилянтно и се изнася в театрите за дълго време. На 24 септември 1834 г. пише пиеса „Macías“, базирана на собствения му роман „El doncel de don Enrique el Doliente“ (1834).

Пиесите и романа на Лара са интересни, но те са по-скоро експериментални. Всъщност Лара е най-вече журналист и все по-голямата свобода на пресата след смъртта на Фернандо VII му дава възможност да се развихри. Писателят вече е известен под псевдонимите Фигаро и Хуан Перез де Мунгула , които той използва в няколко вестника. Мадрид се смее на мрачния му хумор, правителството се страхува от безпощадното му перо и усърдно се мъчи да го спечели на своя страна. Избран е за заместник в град Авила. В този момент кариерата му сякаш стои в целия си блясък пред него, но ерата на военните опити за преврати и бунтове унищожават личните му перспективи и патриотични планове. Неговите творби започват да звучат все по-мрачно и безнадеждно. Лични проблеми все повече го притесняват и увеличават неговия песимизъм. През февруари след трагична любовна афера, той се самоубива.

Външни препратки [редактиране]