Стендал

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стендал френски писател

Роден:	23 януари 1783 Гренобъл, Франция
Починал:	23 март 1842 Париж, Франция

Стендал (на френски: Stendhal), псевдоним на Анри Мари Бейл, е френски писател. Той е известен с прецизния психологически анализ на героите и със суховатия си стил.

Роден в Гренобъл, Франция, авторът на романа „Червено и черно“ е прекарал детството си в нещастие. Мразел баща си и оплаквал майка си, която починала, докато бил малък. Това била драмата на неговото детство. Единственият човек, който му давал искрица надежда, била неговата по-малка сестра Полин.

Времето, в което живял Стендал, оказало голямо влияние върху него, а именно Първата френска империя начело с Наполеон. Той пътувал много, предимно из Германия като част от Императорската войска. Участвал и в нахлуването на Руска територия през 1812 г., но най-много се привързал към Италия, където прекарал голяма част от кариерата си като консул в Триест и Чивитавекия. Неговият роман „Пармският манастир“ бил издаден първо в Италия, защото авторът смятал, че тя е много по-подходяща и "страстна" държава, отколкото възраждащата се Франция.

Бейл използва псевдонима Стендал и пише няколко от най-добрите си творби като „Арманс“, „Червено и черно“, „Люсиен Льовен“.

Когато се завърнал във Франция, писателят бил обзет от страстта си към жените, която прераснала в мания. Така получил вдъхновение за написването на множество художествени творби и дори един анализ на това какво е любовта, озаглавен „За любовта“. Тези негови размишления и други писания били причина той да бъде определен като романтичен реалист, заради романтиката, която влагал в тях.

Съвременниците му обаче недооценили творбите на Стендал, които били написани през романтичния период. Той бил признат чак през 20 век. А самият той сложил за мото на много от ръкописите си фразата "на малцината щастливци", обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му. В днешно време творбите му предизвикват интерес заради тънката ирония, психологическата дълбочина при обрисуване на взаимоотношенията между героите и историческите данни, които са преплетени в едно перфектно цяло.

Освен това Стендал бил страстен почитател на музиката, по-конкретно на композитори като Чимароза, Моцарт и Росини, като на последния дори написал доста пълна биография (1824), която била добре приета не заради историческата точност, а заради критиката към самата музика (книгата е преведена и на български). Стендал е автор и на множество книги, свързани с изкуството на Италия - монографията „История на живописта в Италия“, пътеписите „Рим, Неапол, Флоренция“ и „Разходки из Рим“, както и на памфлета „Расин и Шекспир“.

Великият писател починал през 1842 г. в Париж на 59 години.

Неговите шеговити мемоари, озаглавени „Спомени на еготиста“, биват публикувани посмъртно през 1892. Тогава била издадена и автобиографичната му книга „Животът на Анри Брюлар“.

[редактиране] Творчество

Armance (1827) ("Арманс")
Le Rouge et le Noir (1830; Червено и черно (бълг. превод Атанас Далчев)' ISBN 954-9559-91-2)
La Chartreuse de Parme (1839; Пармският манастир (превод Атанас Далчев) ISBN 954-9559-33-5)
Lucien Leuwen (1835-; „Люсиен Льовен“ незавършен)
Lamiel (1840-; „Ламиел“ незавършен)
Vie de Henri Brulard (1835-1836; („Животът на Анри Брюлар“) публикувана посмъртно)