Ернст Теодор Амадеус Хофман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ернст Теодор Амадеус Хофман
ETA Hoffmann 2.jpg
Роден 24 януари 1776 г.(1776-01-24)
Кьонигсберг, Прусия
Починал 25 юни 1822 г. (на 46 г.)
Берлин, Германия
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр хумор, сатира, детска литература
Направление романтизъм
Подпис Hoffmann Signature.gif
Ернст Теодор Амадеус Хофман в Общомедия

Ернст Теодор Амадеус Хофман (Ernst Theodor Amadeus Hoffmann), по-известен с инициалите си Е.Т.А. Хофман, е немски писател, композитор, диригент и музикален критик, художникживописец, график и карикатурист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг в семейство на адвокат. След развода на родителите му през 1778 г. остава при майка си, но на практика е възпитаван от своя чичо — той отрано развива у Хофман вкус към фантастичното и мистичното, което по-късно се отразява върху литературното му творчество.

Автопортрет,
ок. 1810-1820 г.

През 1800 г. Хофман завършва право в Кьонигсбергския университет и става държавен чиновник. Като такъв изкарва прехраната си почти през целия си живот, а свободното си време посвещава на изкуството. За кратко време е капелмайстор в Дрезден (1813-1815 г.), след което отново се връща към „основната” си професия, към която не храни особени симпатии, въпреки че изпълнява служебните си задължения педантично. Държавната служба му осигурява достатъчно доходи и свободно време, за да се занимава с нещата, които са му близки.

Биографията на Хофман, подобно на тази на мнозина негови бележити съвременници, е бедна откъм външни събития, но това той компенсира с мащабното си творчество, най-вече литературно.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Не е известно кога и как Хофман получава първите си музикални познания, но се смята, че са му предадени от чичо му. По-късно младият Хофман взема уроци при органиста Кристиан Подбелски, учи се на композиция при Й. Ф. Райнхард. В периода 1807-1813 г., докато е на държавна служба във Варшава, организира там филхармонично общество и симфоничен оркестър. Щатно или доброволно работи в музикалните театри на Бамберг, Берлин, Дрезден и Лайпциг. През живота си Хофман публикува много музикални статии, издава и собствени произведения, които не срещат особен отклик сред публиката. Днес Хофман е почти неизвестен като композитор, въпреки че самият той се възприема именно като такъв.

Изобразително изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Хофман отделя много внимание на изобразителното изкуство, създава живописни и графични творби, от които днес са запазени твърде малко. В тази сфера получава приживе признание като театрален декоратор, но и тук наличните данни за творчеството му са оскъдни.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Карикатурен автопортрет

Безспорно Хофман изявява творческия си талант най-вече в областта на литературата. Освен чисто художествените си достойнства, произведенията на Хофман съдържат в рафиниран вид въжделенията му и в другите области на изкуството. Критиците причисляват литературното творчество на Хофман към епохата на „късния романтизъм”, което по-скоро отразява факта, че писателят се опира на романтическите традиции, но не се придържа строго към тях, а въвежда нови форми и норми, с което става един от предшествениците на следващото развитие в литературата. Съвременниците му, в т.ч. Шилер и Хайне, на които Хофман искрено се възхищава, се отнасят твърде пренебрежително към литературното му дело. Едва след смъртта на Хофман интересът към неговите литературни произведения се възражда.

Най-общо за писателя Хофман може да се каже, че в произведенията си прави опит за синкретизъм с останалите сфери, в които е имал интереси. Така например в сборника „Фантазии по маниера на Кало”, той съчетава възгледите си за изобразителното изкуство (Кало - знаменит френски гравьор), музиката, поезията. В разказа „Човекът без огледален образ” прави директна художествена препратка към друго литературно произведение. Изобщо Хофман умее да си служи с преноса от един вид изкуство към друг, както и със съчетанието между различните изкуства. За прозата му е характерно свързването на фантастични и алегорични елементи с ясното описание на съвременния му бит, култура, изкуство и т.н., както в стилово, така и в смислово отношение.

"Житейските възгледи на котарака Мур" (1920)

Хофман пише предимно разкази, приказки и кратки новели. Сред тях по-известни са „Принцеса Брамбила”, „Избор на невеста”, „Майстор Мартин-бъчваря и неговите калфи”, „Златната делва”, разказите от сборника „Серапионови братя” (на името на този сборник са наречени впоследствие създадени и създаващи се литературни общества из целия свят). Връх в творчеството на Хофман е романът (определението е условно) „Житейските възгледи на котарака Мур, или фрагментарната автобиография на капелмайстора Йоханес Крайслер, изложена върху случайни макулатурни листа”. В това свое произведение Хофман за първи път в световната литература въвежда два паралелни разказа, засягащи една и съща тема.

Е.Т.А. Хофман в България[редактиране | редактиране на кода]

До 1944 година[редактиране | редактиране на кода]

Първите преводи на Хофманови произведения в България датират от края на XIX век - най-напред се появява в превод от френски приказката "Щастието в играта"; тънката книжка излиза в Сливен през 1882 г., а четири години по-късно — и в Пловдив. Преводач е Димитър Бръзицов. През 1898 г. Никола Денчев превежда от руски и публикува в Севлиево новелата "Песъчний человек. Нощен разказ, любопитен за всекиго". Вече от немски Иван Кръстев превежда и публикува две десетилетия по-късно — през 1921 г. - приказката на Хофман "Троши-Орешко" - в библиотеката за деца на Ал. Паскалев "Слънчеви лъчи". А през 1926 г. Петър Спасов предлага в сп. "Хиперион" разказа "Дон Жуан. Приказно събитие, което се случи с един пътуващ ентусиаст" - всички преводи вече са от немски. През 1928 г. в поредицата на Ив. Игнатов "Любими романи" излиза повестта на Хофман "Принцеса Брамбила" в превод на Екатерина и Вера Бояджиеви. А на следващата - 1929 г. - пак в същата поредица е публикуван романът "Еликсирите на дявола. Следсмъртни книжа на капуцина отец Медардус" в превод на Панайот Чинков. Едва през 1933 г. в седем поредни книжки на сп. "Седмичен преглед" излизат откъси от новелата "Мадмоазел дьо Скюдери". Това е всичко за период от половин столетие.

Хофман и "социалистическия реализъм"[редактиране | редактиране на кода]

"Пясъчният човек" от Е.Т.А. Хофман

В годините на догматизма в България се установява официалното становище, че Е.Т.А. Хофман спада към представителите на "пасивния, реакционен романтизъм, който търси идеала в миналото, а мечтите му са свързани с отмиращи форми на обществен живот". Хофман е определян като "антиреалист", творбите му се обявяват за "нездрави, упадъчни и консервативни".

След това обаче настъпва втори етап, в който към "реакционера" Хофман се прилага по-диференциран подход. През шестдесетте години на XX век въпросът за отношението между "прогресивния" и "реакционния" романтизъм става дискусионен. Започва да се изтъкват не само принципните различия между двете течения в романтизма, но и се търси между тях "сложна и противоречива диалектическа връзка". Така в тома от 1969 г. на "Кратка българска енциклопедия" пише: "Най-характерното у Хофман е /.../, бягството от дребнобуржоазния свят в света на фантазията и мистиката с цел да проникне в същността на нещата. Въпреки това в творчеството на Хофман има известни реалистични черти." [1] Тези "известни реалистични черти" нарушават стройния догматичен модел и затова трябва да бъдат включени в нов модел, не по-малко догматичен. Като със скалпел "учените" започват да извършват дихотомия върху творчеството на Хофман. То е разделено на два периода — реакционен и прогресивен, или романтичен и реалистичен. Дори се издирват доказателства, че в края на живота си Е.Т.А. Хофман е преминал изцяло на реалистични позиции, че се е прехвърлил в "лагера на прогресивната литература".

Превъзмогване на страха[редактиране | редактиране на кода]

Едва през 1972 г. издателство "Наука и изкуство" се осмелява да издаде том с произведения на Хофман, под заглавие "Музикални новели" в превод на Лилия Големинова. Всъщност това са част от прочутите "Фантазии по маниера на Кало", но маскирани като уж теоретически произведения. През следващата 1973 г. в издателството на ОФ излиза и романът на Хофман "Житейските възгледи на котарака Мур" в превод на Сашо Далов. После изд. "Народна младеж" публикува през 1976 г. книга с "приказни повести" на Хофман под заглавие "Лешникотрошачката" в превод на Страшимир Джамджиев, но през 1981 г. я преиздава под заглавието "Приказки". Тук са включени "Лешникотрошачката", "Златната делва", "Малкият Цахес, наречен Цинобър" и "Царската годеница". А през 1980 г. излиза в изд. "Народна култура" сборникът "Немски романтици", в който е включена новелата на Хофман "Прозорецът на братовчеда" в превод на Елисавета Кузманова.

Хофман vs. Хофман[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Е.Т.А. Хофман в Бамберг

Най-значимото представяне на Хофманови произведения е изданието "Избрани творби в два тома" (1987) на изд. "Народна култура", съставено от Недялка Попова. Изхождайки от догматичното схващане за "превъзмогването на романтизма" от Хофман в края на живота му, съставителката е наблегнала главно на късни творби. Голяма част заемат неговите "Последни разкази" и любопитните, но незначителни, макар и "реалистични" "Писма от планините". В двутомника с общ обем над 1200 страници липсват такива важни за творчеството на Хофман произведения като "Малкият Цахес, наречен Цинобър", "Лешникотрошачката и царят на мишките", "Майстор Бълха", "Мадмоазел дьо Скюдери" и "Еликсирите на дявола". Тук подзаглавието "Приказка от наши дни" е подменено с "Новела от новото време", а пък финалното обозначение "Край на приказката" изобщо липсва. А художествената приказка у Хофман е специфичен романтически жанр и когато се каже "Край на приказката", това означава не просто завършек на текста, но и край на приказното изживяване, край на щастието. Неслучайно последното изречение от "Златната делва" гласи: "Нима висшето щастие на Анселмус е изобщо нещо друго, а не живот в поезията, в която светото съзвучие на всички същества ни се разкрива като най-дълбока тайна на природата?" Ето защо подзаглавието на приказката, както и финалните думи са неотделима и смислово важна част от текста. Тяхната промяна или премахване изменя художественото внушение на Хофман.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Хофман в Берлин

Литературата на Хофман оказва огромно влияние върху по-късните писатели. В Германия и Австрия това са Херман Хесе, Томас Ман, Хуго фон Хофманстал; в АнглияДжордж Байрон, Чарлз Дикенс, Уолтър Скот, Оскар Уайлд, сър Артър Конан Дойл; в Северна Америка Едгар Алан По твърди, че Хофман е негов учител. В Русия е забележително влиянието върху Николай Гогол, Фьодор Достоевски (в „Дневника на писателя” Достоевски разказва, че няколко пъти е прочел пълното издание на хофмановите съчинения на руски, след което ги е прочел в оригинал), Михаил Булгаков (в романа си Майстора и Маргарита той пряко преразказва случки, описани преди това в разказите на Хофман); във Франция неговото влияние изпитват Оноре дьо Балзак, Теофил Готие, Алфред дьо Мюсе, Шарл Бодлер; у нас – Николай Райнов. Може да се твърди, че Хофман е предтеча на литературния жанр, известен днес като „фентъзи”.

По произведение на Хофман Пьотър Чайковски пише балета си „Лешникотрошачката”, вероятно „Лебедово езеро” също се основава на текст на Хофман. В музиката хофмановите произведения стоят като сюжет също при Роберт Шуман - "Крайслериана", "Жизел" на Адолф Адам, "Копелия" на Лео Делиб, творби на Феручо Бузони и Паул Хиндемит. Разказът „Майстор Мартин-бъчваря и неговите калфи” вдъхновява Рихард Вагнер за либретото и операта „Нюрнбергските майстори-певци". Вагнер създава по текст на Хофман и операта "Летящият холандец".

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на Е.Т.А. Хофман в Берлин
  • Fantasiestücke in Callots Manier 1814:
    • Ritter Gluck
    • Kreisleriana
    • Don Juan
    • Nachricht von den neuesten Schicksalen des Hundes Berganza
    • Der Magnetiseur
    • Der goldne Topf
    • Die Abenteuer der Sylvesternacht
  • Die Elixiere des Teufels 1815
  • Nußknacker und Mausekönig 1816
  • Nachtstücke 1817:
    • Der Sandmann
    • Das Gelübde
    • Ignaz Denner
    • Die Jesuiterkirche in G.
    • Das Majorat
    • Das öde Haus
    • Das Sanctus
    • Das steinerne Herz
  • Seltsame Leiden eines Theater-Direktors 1819
  • Klein Zaches, genannt Zinnober 1819
  • Spielerglück 1819
Пощенска марка в памет на Е.Т.А. Хофман (1972)
  • Die Serapionsbrüder 1819:
    • Die Bergwerke zu Falun
    • Doge und Dogaresse
    • Meister Martin der Küfner und seine Gesellen
    • Das Fräulein von Scuderi
    • Das fremde Kind 1816
  • Prinzessin Brambilla 1820
  • Lebensansichten des Katers Murr 1820
  • Die Irrungen 1820
  • Die Geheimnisse 1821
  • Die Doppeltgänger 1821
  • Meister Floh 1822
  • Des Vetters Eckfenster 1822
  • Der unheimliche Gast

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Кратка българска енциклопедия", том 5, стр. 390, София, 1969

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]