Ернст Теодор Амадеус Хофман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ернст Теодор Амадеус Хофман
ETA Hoffmann 2.jpg
Роден: 24 януари 1776 г.
Кьонигсберг, Прусия
Починал: 25 юни 1822 г.
(на 46 г.)
Берлин, Германия
Подпис:
Hoffmann Signature.gif

Писател:
Движения и стилове: романтизъм

Ернст Теодор Амадеус Хофман (Ernst Theodor Amadeus Hoffmann), по-известен с инициалите си Е.Т.А. Хофман, е немски писател, композитор, диригент и музикален критик, художникживописец, график и карикатурист.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг в семейство на адвокат. След развода на родителите му през 1778 г. остава при майка си, но на практика е възпитаван от своя чичо — той отрано развива у Хофман вкус към фантастичното и мистичното, което по-късно се отразява върху литературното му творчество.

Автопортрет,
ок. 1810-1820 г.

През 1800 г. Хофман завършва право в Кьонигсбергския университет и става държавен чиновник. Като такъв изкарва прехраната си почти през целия си живот, а свободното си време посвещава на изкуството. За кратко време е капелмайстор в Дрезден (1813-1815 г.), след което отново се връща към „основната” си професия, към която не храни особени симпатии, въпреки че изпълнява служебните си задължения педантично. Държавната служба му осигурява достатъчно доходи и свободно време, за да се занимава с нещата, които са му близки.

Биографията на Хофман, подобно на тази на мнозина негови бележити съвременници, е бедна откъм външни събития, но това той компенсира с мащабното си творчество, най-вече литературно.

Музика[редактиране | edit source]

Не е известно кога и как Хофман получава първите си музикални познания, но се смята, че са му предадени от чичо му. По-късно младият Хофман взема уроци при органиста Кристиан Подбелски, учи се на композиция при Й. Ф. Райнхард. В периода 1807-1813 г., докато е на държавна служба във Варшава, организира там филхармонично общество и симфоничен оркестър. Щатно или доброволно работи в музикалните театри на Бамберг, Берлин, Дрезден и Лайпциг. През живота си Хофман публикува много музикални статии, издава и собствени произведения, които не срещат особен отклик сред публиката. Днес Хофман е почти неизвестен като композитор, въпреки че самият той се възприема именно като такъв.

Изобразително изкуство[редактиране | edit source]

Хофман отделя много внимание на изобразителното изкуство, създава живописни и графични творби, от които днес са запазени твърде малко. В тази сфера получава приживе признание като театрален декоратор, но и тук наличните данни за творчеството му са оскъдни.

Литература[редактиране | edit source]

Карикатурен автопортрет

Безспорно Хофман изявява творческия си талант най-вече в областта на литературата. Освен чисто художествените си достойнства, произведенията на Хофман съдържат в рафиниран вид въжделенията му и в другите области на изкуството. Критиците причисляват литературното творчество на Хофман към епохата на „късния романтизъм”, което по-скоро отразява факта, че писателят се опира на романтическите традиции, но не се придържа строго към тях, а въвежда нови форми и норми, с което става един от предшествениците на следващото развитие в литературата. Съвременниците му, в т.ч. Шилер и Хайне, на които Хофман искрено се възхищава, се отнасят твърде пренебрежително към литературното му дело. Едва след смъртта на Хофман интересът към неговите литературни произведения се възражда.

Най-общо за писателя Хофман може да се каже, че в произведенията си прави опит за синкретизъм с останалите сфери, в които е имал интереси. Така например в сборника „Фантазии по маниера на Кало”, той съчетава възгледите си за изобразителното изкуство (Кало - знаменит френски гравьор), музиката, поезията. В разказа „Човекът без огледален образ” прави директна художествена препратка към друго литературно произведение. Изобщо Хофман умее да си служи с преноса от един вид изкуство към друг, както и със съчетанието между различните изкуства. За прозата му е характерно свързването на фантастични и алегорични елементи с ясното описание на съвременния му бит, култура, изкуство и т.н., както в стилово, така и в смислово отношение.

"Житейските възгледи на котарака Мур" (1920)

Хофман пише предимно разкази, приказки и кратки новели. Сред тях по-известни са „Принцеса Брамбила”, „Избор на невеста”, „Майстор Мартин-бъчваря и неговите калфи”, „Златната делва”, разказите от сборника „Серапионови братя” (на името на този сборник са наречени впоследствие създадени и създаващи се литературни общества из целия свят). Връх в творчеството на Хофман е романът (определението е условно) „Житейските възгледи на котарака Мур, или фрагментарната автобиография на капелмайстора Йоханес Крайслер, изложена върху случайни макулатурни листа”. В това свое произведение Хофман за първи път в световната литература въвежда два паралелни разказа, засягащи една и съща тема.

Е.Т.А. Хофман в България[редактиране | edit source]

До 1944 година[редактиране | edit source]

Първите преводи на Хофманови произведения в България датират от края на XIX век - най-напред се появява в превод от френски приказката "Щастието в играта"; тънката книжка излиза в Сливен през 1882 г., а четири години по-късно — и в Пловдив. Преводач е Димитър Бръзицов. През 1898 г. Никола Денчев превежда от руски и публикува в Севлиево новелата "Песъчний человек. Нощен разказ, любопитен за всекиго". Вече от немски Иван Кръстев превежда и публикува две десетилетия по-късно — през 1921 г. - приказката на Хофман "Троши-Орешко" - в библиотеката за деца на Ал. Паскалев "Слънчеви лъчи". А през 1926 г. Петър Спасов предлага в сп. "Хиперион" разказа "Дон Жуан. Приказно събитие, което се случи с един пътуващ ентусиаст" - всички преводи вече са от немски. През 1928 г. в поредицата на Ив. Игнатов "Любими романи" излиза повестта на Хофман "Принцеса Брамбила" в превод на Екатерина и Вера Бояджиеви. А на следващата - 1929 г. - пак в същата поредица е публикуван романът "Еликсирите на дявола. Следсмъртни книжа на капуцина отец Медардус" в превод на Панайот Чинков. Едва през 1933 г. в седем поредни книжки на сп. "Седмичен преглед" излизат откъси от новелата "Мадмоазел дьо Скюдери". Това е всичко за период от половин столетие.

Хофман и "социалистическия реализъм"[редактиране | edit source]

"Пясъчният човек" от Е.Т.А. Хофман

В годините на догматизма в България се установява официалното становище, че Е.Т.А. Хофман спада към представителите на "пасивния, реакционен романтизъм, който търси идеала в миналото, а мечтите му са свързани с отмиращи форми на обществен живот". Хофман е определян като "антиреалист", творбите му се обявяват за "нездрави, упадъчни и консервативни".

След това обаче настъпва втори етап, в който към "реакционера" Хофман се прилага по-диференциран подход. През шестдесетте години на XX век въпросът за отношението между "прогресивния" и "реакционния" романтизъм става дискусионен. Започва да се изтъкват не само принципните различия между двете течения в романтизма, но и се търси между тях "сложна и противоречива диалектическа връзка". Така в тома от 1969 г. на "Кратка българска енциклопедия" пише: "Най-характерното у Хофман е /.../, бягството от дребнобуржоазния свят в света на фантазията и мистиката с цел да проникне в същността на нещата. Въпреки това в творчеството на Хофман има известни реалистични черти." [1] Тези "известни реалистични черти" нарушават стройния догматичен модел и затова трябва да бъдат включени в нов модел, не по-малко догматичен. Като със скалпел "учените" започват да извършват дихотомия върху творчеството на Хофман. То е разделено на два периода — реакционен и прогресивен, или романтичен и реалистичен. Дори се издирват доказателства, че в края на живота си Е.Т.А. Хофман е преминал изцяло на реалистични позиции, че се е прехвърлил в "лагера на прогресивната литература".

Превъзмогване на страха[редактиране | edit source]

Едва през 1972 г. издателство "Наука и изкуство" се осмелява да издаде том с произведения на Хофман, под заглавие "Музикални новели" в превод на Лилия Големинова. Всъщност това са част от прочутите "Фантазии по маниера на Кало", но маскирани като уж теоретически произведения. През следващата 1973 г. в издателството на ОФ излиза и романът на Хофман "Житейските възгледи на котарака Мур" в превод на Сашо Далов. После изд. "Народна младеж" публикува през 1976 г. книга с "приказни повести" на Хофман под заглавие "Лешникотрошачката" в превод на Страшимир Джамджиев, но през 1981 г. я преиздава под заглавието "Приказки". Тук са включени "Лешникотрошачката", "Златната делва", "Малкият Цахес, наречен Цинобър" и "Царската годеница". А през 1980 г. излиза в изд. "Народна култура" сборникът "Немски романтици", в който е включена новелата на Хофман "Прозорецът на братовчеда" в превод на Елисавета Кузманова.

Хофман vs. Хофман[редактиране | edit source]

Статуя на Е.Т.А. Хофман в Бамберг

Най-значимото представяне на Хофманови произведения е изданието "Избрани творби в два тома" (1987) на изд. "Народна култура", съставено от Недялка Попова. Изхождайки от догматичното схващане за "превъзмогването на романтизма" от Хофман в края на живота му, съставителката е наблегнала главно на късни творби. Голяма част заемат неговите "Последни разкази" и любопитните, но незначителни, макар и "реалистични" "Писма от планините". В двутомника с общ обем над 1200 страници липсват такива важни за творчеството на Хофман произведения като "Малкият Цахес, наречен Цинобър", "Лешникотрошачката и царят на мишките", "Майстор Бълха", "Мадмоазел дьо Скюдери" и "Еликсирите на дявола". Тук подзаглавието "Приказка от наши дни" е подменено с "Новела от новото време", а пък финалното обозначение "Край на приказката" изобщо липсва. А художествената приказка у Хофман е специфичен романтически жанр и когато се каже "Край на приказката", това означава не просто завършек на текста, но и край на приказното изживяване, край на щастието. Неслучайно последното изречение от "Златната делва" гласи: "Нима висшето щастие на Анселмус е изобщо нещо друго, а не живот в поезията, в която светото съзвучие на всички същества ни се разкрива като най-дълбока тайна на природата?" Ето защо подзаглавието на приказката, както и финалните думи са неотделима и смислово важна част от текста. Тяхната промяна или премахване изменя художественото внушение на Хофман.

Влияние[редактиране | edit source]

Гробът на Хофман в Берлин

Литературата на Хофман оказва огромно влияние върху по-късните писатели. В Германия и Австрия това са Херман Хесе, Томас Ман, Хуго фон Хофманстал; в АнглияДжордж Байрон, Чарлз Дикенс, Уолтър Скот, Оскар Уайлд, сър Артър Конан Дойл; в Северна Америка Едгар Алан По твърди, че Хофман е негов учител. В Русия е забележително влиянието върху Николай Гогол, Фьодор Достоевски (в „Дневника на писателя” Достоевски разказва, че няколко пъти е прочел пълното издание на хофмановите съчинения на руски, след което ги е прочел в оригинал), Михаил Булгаков (в романа си „Майсторът и Маргарита” той пряко преразказва случки, описани преди това в разказите на Хофман); във Франция неговото влияние изпитват Оноре дьо Балзак, Теофил Готие, Алфред дьо Мюсе, Шарл Бодлер; у нас – Николай Райнов. Може да се твърди, че Хофман е предтеча на литературния жанр, известен днес като „фентъзи”.

По произведение на Хофман Пьотр Чайковски пише балета си „Лешникотрошачката”, вероятно „Лебедово езеро” също се основава на текст на Хофман. В музиката хофмановите произведения стоят като сюжет също при Роберт Шуман - "Крайслериана", "Жизел" на Адам, "Копелия" на Лео Делиб, творби на Бузони и Паул Хиндемит. Разказът „Майстор Мартин-бъчваря и неговите калфи” вдъхновява Рихард Вагнер за либретото и операта „Нюрнбергските майстори-певци". Вагнер създава по текст на Хофман и операта "Летящият холандец".

Библиография[редактиране | edit source]

Бюст на Е.Т.А. Хофман в Берлин
  • Fantasiestücke in Callots Manier 1814:
    • Ritter Gluck
    • Kreisleriana
    • Don Juan
    • Nachricht von den neuesten Schicksalen des Hundes Berganza
    • Der Magnetiseur
    • Der goldne Topf
    • Die Abenteuer der Sylvesternacht
  • Die Elixiere des Teufels 1815
  • Nußknacker und Mausekönig 1816
  • Nachtstücke 1817:
    • Der Sandmann
    • Das Gelübde
    • Ignaz Denner
    • Die Jesuiterkirche in G.
    • Das Majorat
    • Das öde Haus
    • Das Sanctus
    • Das steinerne Herz
  • Seltsame Leiden eines Theater-Direktors 1819
  • Klein Zaches, genannt Zinnober 1819
  • Spielerglück 1819
Пощенска марка в памет на Е.Т.А. Хофман (1972)
  • Die Serapionsbrüder 1819:
    • Die Bergwerke zu Falun
    • Doge und Dogaresse
    • Meister Martin der Küfner und seine Gesellen
    • Das Fräulein von Scuderi
    • Das fremde Kind 1816
  • Prinzessin Brambilla 1820
  • Lebensansichten des Katers Murr 1820
  • Die Irrungen 1820
  • Die Geheimnisse 1821
  • Die Doppeltgänger 1821
  • Meister Floh 1822
  • Des Vetters Eckfenster 1822
  • Der unheimliche Gast

Бележки[редактиране | edit source]

  1. "Кратка българска енциклопедия", том 5, стр. 390, София, 1969

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]