Хуго фон Хофманстал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хуго фон Хофманстал
Hofmanns.jpg
Роден 1 февруари 1874
Виена, Австро-Унгария
Починал 15 юли 1929
(на 55 години)
Родаун край Виена, Австрия
Подпис Hofmannsthal Signature.gif
Хуго фон Хофманстал в Общомедия

Хуго фон Хофманстал (на немски: Hugo von Hofmannsthal) е австрийски поет, белетрист, есеист и драматург, роден във Виена в семейството на банкер от стар аристократичен род.

Живот[редактиране | edit source]

Хофманстал завършва елитната Академична гимназия във Виена, където изучава италиански, френски, английски, латински и гръцки. Под влиянието на Фридрих Ницше започва да публикува (под псевдоним) още шестнадесетгодишен. Запознава се с възрастния вече Хенрик Ибсен и с Герхарт Хауптман. Но най-голямо значение за духовното му развитие има срещата със Стефан Георге в 1891 г. Хофманстал следва право във Виенския университет, но скоро напуска и поема доброволна едногодишна военна служба при драгунския полк в Брюн (днес Бърно). После Хофманстал записва френска филология и завършва с докторат. Предприема пътувания до Венеция и Париж, където се запознава с Морис Метерлинк и скулптора Огюст Роден. Приятелство го свързва с Райнер Мария Рилке и композитора Рихард Щраус, с когото осъществява редица общи проекти в сътрудничество с режисьора Макс Райнхард.

Творчество[редактиране | edit source]

Хофманстал като младеж
Хофманстал в края на живота си

Ранното творчество на Хуго фон Хофманстал, създадено в маниера на сецесионния "югендстил", е обвеяно от тъжното очарование на френския символизъм. Поет на "уморената кръв", той отрича натурализма и застъпва естетическите идеи на Fin-de-siècle за "чисто изкуство" [1]. Хофманстал смята, че всеки човек, независимо от своя произход, раса и епоха, носи в себе си една първоначална, още лишена от съдба "пре-екзистенция", която в сблъсъка с живота и в резултат на "деяния и страдания" се превръща в осъзната "екзистенция". Това схващане за съществуването върху тази земя позволява на поета да се приобщи към различни културни сфери - в творчеството му се долавят влияния от Еврипид, средновековната лирика на минезингерите и австрийската барокова книжовност, но също и от Шекспир, Гьоте, Стефан Георге, Райнер Мария Рилке. Въпреки това многообразие от въздействия Хофманстал рано постига свой собствен стил и индивидуален художествен изказ.

Поетическата слава на Хофманстал се гради на умението да изразява тайнствените връзки на предметите с човешката душа чрез ритмично пулсираща, неизказано музикална словесна магия. Сред по-важните му произведения личат първата му драма "Вчера" (1891), последвана от "Смъртта на Тициан" (1892), "Безумецът и смъртта" (1893) и "Жена на прозореца" (1897), а също "Избрани стихове" (1903) и повестта "Жената без сянка" (1919).

Влияние[редактиране | edit source]

В 1919 г. Хуго фон Хофманстал за първи път е номиниран за Нобелова награда, но и при следващите номинации не получава отличието.


Двамата


Тя стискаше бокала в крехка длан
- А устните й се топяха в блян, -
Тъй леко, сигурно вървеше тя,
Че даже капчица не се разля.

Тъй лека, с мощ бе неговата длан:
Той яздеше пламтящ жребец умело
И с жест небрежен го застави смело
Да спре треперещ като закован.

Но щом от нейната гореща длан
Пое бокала лек, за миг в тъмата
Той тежък стана за една ръка,

Понеже двама тръпнеха така,
Че всяка длан протегна се без свян -
И тъмно вино плисна на земята.

1895 [2]


Библиография[редактиране | edit source]

Драми
  • 1892: Der Tod des Tizian
  • 1893: Der Tor und der Tod
  • 1893: Idylle
  • 1897: Der weiße Fächer
  • 1897: Der Kaiser und die Hexe
  • 1897: Das kleine Welttheater
  • 1897: Die Frau im Fenster
  • 1899: Das Bergwerk zu Falun
  • 1904: Elektra
Портрет на Рихард Щраус, 1918 г.
  • 1906: Ödipus und die Sphinx
  • 1911: Jedermann
  • 1921: Der Schwierige
  • 1922: Das Salzburger Große Welttheater
  • 1923/25: Der Turm (1. Fassung)
  • 1923: Der Unbestechliche
  • 1927: Der Turm (3. Fassung)
Либрета

Музиката към всички либрета е на Рихард Щраус

  • 1908: Elektra
  • 1911: Der Rosenkavalier
  • 1912: Ariadne auf Naxos
  • 1913: Die Frau ohne Schatten
  • 1928: Die ägyptische Helena
  • 1929: Arabella
Разкази и диалози
"Разкази" (1949)
  • 1895: Das Märchen der 672. Nacht
  • 1899: Reitergeschichte
  • 1900: Erlebnis des Marschalls von Bassompierre
  • 1902: Ein Brief (Brief des Lord Chandos an Francis Bacon)
  • 1903: Das Gespräch über Gedichte
  • 1907: Die Wege und die Begegnungen
  • 1907-08: Die Briefe des Zurückgekehrten
  • 1910: Lucidor. Figuren zu einer ungeschriebenen Komödie
  • 1911: Das fremde Mädchen
  • 1919: Die Frau ohne Schatten
  • 1925: Reise im nördlichen Afrika
Роман (фрагмент)
  • 1932: Andreas oder Die Vereinigten
Статии, есета, речи
  • 1891: Zur Physiologie der modernen Liebe
  • 1896: Poesie und Leben
  • 1904: Über Gedichte
Гробът на Хофманстал във Виена
  • 1907: Der Dichter und diese Zeit
  • 1914: Appell an die oberen Stände
  • 1915: Krieg und Kultur
  • 1915: Wir Österreicher und Deutschland
  • 1916: Österreich im Spiegel seiner Dichtung
  • 1917: Preuße und Österreicher
  • 1917: Die Idee Europa
  • 1922: Gedichte
  • 1922-27: Neue Deutsche Beiträge
  • 1926: Früheste Prosastücke
  • 1927: Wert und Ehre deutscher Sprache
  • 1927: Das Schrifttum als geistiger Raum der Nation
Стихотворения
  • 1922: Gedichte

На български[редактиране | edit source]

  • Хуго фон Хофманстал, Съчинения в проза. Превод от немски Иво Милев. София: Захари Стоянов, 2002, 254 с. (ISBN 9547393073)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. "Терцини за тленността" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Двамата“ от Хофманстал, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]